Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ветото върху акцизите

16.12.2006
Оцени тази статия:


Президентът Първанов наложи вето върху Закона за допълнение и изменение на Закона за акцизите. Какви са последствията от това?

Акцизите са данък върху потреблението или използването на определени продукти. Докато ДДС е общ данък за всички стоки и се изчислява като процент от цената на тези стоки, акцизите са специфичен данък за някои стоки, който се определя като сума за дадено количество от продукта.

Акцизите имат няколко цели:

  • По-малко използване на вредни за здравето стоки – алкохол, цигари, горива, които замърсяват природата. Облагането на тези стоки с акциз ги прави по-скъпи и намалява търсенето им. Това обаче, не може да се каже за кафето. Все още не е доказано, че то има вредно въздействие върху хората и следователно този мотив не може да бъде използван в случая.

  • Събиране на приходи за бюджета – с акцизи се облагат стоки, които се считат за вредни или за луксозни – тоест не са от първа необходимост. Значително по-лесно е да се наложи такъв данък отколкото да се увеличи данъкът върху доходите.

Предстоящото членство на България в Европейския съюз налага изисквания към законодателството за акцизите. Най-важното изискване е задължението да се налагат акцизи за определени стоки, като тези акцизи са не по-ниски от минимално установени нива, приети в директивите на ЕС. Такива изисквания има за стоките като алкохолните напитки, тютюневите изделия, енергийните продукти (моторни горива и горива за отопление), но не и за кафето. В такъв случай има големи различия по отношение на облагането. Кафето се облага с акциз само в три страни от ЕС, но с много по-нисък данък отколкото в България.

Следователно в конкретния случай облагането на кафето има за цел единствено събирането на повече средства от данъкоплатците. Мотивът, че бюджетът ще бъде лишен от значителни приходи е неубедителен тъй като според данни от Министерството на финансите очакваните приходи от този данък за 2005 г. са около 20 млн. лв. и до влизането в сила на поправката в закона приходите би трябвало да са около 8 млн. лв. Тоест нереализираните приходи в бюджета ще бъдат около 12 млн. лв.

Приходите в консолидирания държавен бюджет за 2005 г. са предвидени на равнище от над 16 млрд. лв. Следователно приходът от акциза върху кафето е по-малко от една хилядна от бюджета. Така че не би могъл да се нарече значителен. Още повече че от началото на годината до края на месец април има натрупан бюджетен излишък в размер на 673 млн. лв. и се реализира преизпълнение на заложените приходи. Тоест изпълнението на бюджета няма да пострада от намалението на един данък с 12 млн. лв.

Всеки данък, какъвто е и акцизът върху кафето представлява изземване на доход от хората . При положение, че държавата отнема от хората огромен ресурс, всяко намаление на данъците трябва да бъде приветствано. Акцизът върху кафето представлява допълнително облагане на потребителите на тази стока извън общия данък, какъвто е ДДС, и следователно още повече натоварва цената на тази стока. Следователно отмяната на акциза няма да представлява даване на преференция за кафето, а просто ще изравни облагането на тази нито вредна, нито луксозна стока с останалите. Резултатът от липсата на акциз ще бъде по-ниската цена на кафето, а това е полезно за всички потребители.

Все пак трябва да имаме предвид, че според Закона за устройството на държавния бюджет (чл. 2) данъчните приходи се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет и промените на данъците не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на действащия или влизането в сила на закона за държавния бюджет за следващата година. Това се отнася и до промените, които предвиждат увеличаване на разходите или намаляване на приходите. Следователно е необходимо съответно изменение на Закона за държавния бюджет за 2005 г. иначе действително би се получило нарушение и в тази част от обосновката си президентът е прав. Само че президентът не налага вето върху частта от закона свързана с акциза върху цигарите, който също се променя в средата на годината и аналогично с кафето промяната също би представлявала нарушение на закона.

В предложения Закон за допълнение и изменение на Закона за акцизите се предвижда връщане на акцизите върху цигарите на равнищата им до края на 2004 г. поради провала на сделката с “Булгартабак”. Мотивът на тези промени беше да се защити производството на “Булгартабак” и да се възстанови държавното определяне на цените на цигарите. Това ще има много вредни последици за икономиката и ще изкриви процеса на ценообразуване. За това обаче, в мотивите за ветото не се споменава нищо.

В резултат от това средата за бизнес става по-нестабилна и се създава недоверие сред инвеститорите. Това е отстъпление от принципите на пазарната икономика, тъй като цената на цигарите отново ще се определя административно. Също така се ограничава конкуренцията на пазара на цигари и се защитава ценовият монопол на “Булгартабак” за сметка на потребителите, като се поддържат по-високи цени, въпреки субсидиите от държавния бюджет. Тоест за монопола на холдинга плащат всички граждани, независимо дали пушат или не. Изглежда целта е да се запази влиянието на държавата в отрасъла и съответно зависимостта на работещите в него от действията на управляващите.

Поради посочените причини веднага след изборите трябва да бъдат предприети мерки за бързата и прозрачна приватизация на тютюневия холдинг и да се либерализира пазарът в България.

Като цяло можем да кажем, че ветото на президента не е наложено върху точните текстове от закона. Поради това ефектите от него няма да са благоприятни за икономиката. Все пак Народното събрание би могло при повторното обсъждане и приемане да направи необходимите промени, но условието за това е да се следват интересите на потребителите и данъкоплатците.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).