Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Вечно и непреходно послание - Маргарет Тачър за книгата “Законът”

16.12.2006
Оцени тази статия:


Като част от поредицата “Либертариум, на 10 май 2005 г., издателската къща МАК представи великата книга на Фредерик Бастиа “Законът”.
Инициативата е на Калин Манолов, преводът от френския оригинал е на Калина Любомирова, а редакцията е на Ивелина Тодорова.
Ние горещо я препоръчваме и в знак на уважение към нашите читатели публикуваме тук предговора на Маргарет Тачър към книгата както и откъс от самата книга.

Вечно и непреходно послание

Маргарет Тачър

Въпреки че бях чувала за гения на Фредерик Бастиа много преди това, за първи път се докоснах до него, прочитайки най-известните му творби, едва когато станах лидер на консерваторите - към средата на седемдесетте години. Като всеки млад и силно въодушевен политик, аз бях изчела с голяма страст всичко от Едмънд Бърк, Адам Смит, Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман. Но когато се запознах с книгите на Бастиа, открих една изключително силна и същевременно много елегантна защита на свободата и на правата на отделната личност.

През 1975 г., когато Великобритания бе смазана от социалистическото бреме, аз открих, че критиката на Бастиа, насочена към социализма 150 години по-рано, звучи изумително актуално. В речта Измеренията на консерватизма, произнесена през 1977 г. в чест на Иън Маклауд, аз поставих следния въпрос: как е възможно социалистите, които имат толкова ниско мнение за възможностите на електората си, да имат толкова високо мнение за самите себе си. И тогава припомних на всички присъстващи думите на Бастиа от памфлета му от 1850 г. Законът :

“След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности? Законодателите и техните служители не са ли също част от човешкия род? Да не би да смятат, че са изваяни от друга глина? Те твърдят, че ако обществото бъде оставено на себе си, неизбежно ще падне в пропастта, защото инстинктите му са порочни. Твърдят, че го удържат да не се плъзне по склона и го вкарват в по-добър път. Сигурно са получили от небето разум и добродетели, които ги отличават и издигат над човечеството; нека тогава да докажат превъзходството си. Те искат да са пастири, а ние да сме стадо.”

Противопоставям се, точно като него, на ученията на Маркс и Енгелс в момент, в който Европа се бори срещу революцията; Бастиа ни припомня, че посоката на властта трябва да бъде от отделните индивиди - нагоре, а не от горните етажи на Държавата - надолу. Смятам, че това е вечно и непреходно послание.

 

***

ЗАКОНЪТ

Опороченият закон! Законът – а след него всички колективни сили на държавата – Законът, не само отклонен от целта му, но прилаган за постигане на напълно противоположна цел! Законът, превърнат в инструмент на всички видове корист, вместо да бъде пречка пред тях! Законът, налагащ несправедливост, вместо да я наказва, каквато всъщност е неговата мисия! Ако това явление е налице, то е сериозно и трябва да ми бъде позволено да привлека върху него вниманието на съгражданите си.

Бог ни е дарил с Живот – физически, интелектуален и нравствен живот. Но животът не може да се поддържа сам. Онзи, който ни е дарил с живот, ни е възложил задачата да го поддържаме, развиваме и усъвършенстваме.

За тази цел той ни е предоставил съвкупност от удивителни Способности и ни е поставил насред разнообразни природни ресурси. Когато упражняваме способностите си над тези ресурси, възникват явленията на Усвояване и на Присвояване, чрез които животът следва предначертания си кръгов път.

Съществуване, Способности, Усвояване – с други думи - Личност, Свобода, Собственост – това е човекът.

Отвъд всякакви демагогски остроумия, може да се каже, че тези три неща предхождат и превъзхождат всяко човешко законодателство.

Личността, Свободата и Собствеността съществуват не защото хората са изковали Закони. Напротив, хората създават Закони, именно защото съществуват Личността, Свободата и Собствеността.

И така, какво е Законът? Както съм го казвал и на други места, той е колективна организация на индивидуалното право на законна защита.

Всеки от нас има безспорното право - дадено му от природата, от Бога – да защитава своята Личност, своята Свобода и своята Собственост, защото това са трите елемента, изграждащи и съхраняващи Живота. Тези елементи се допълват взаимно и не могат да бъдат осмислени един без друг. А какво са точно нашите способности, ако не и продължение на нашата Личност и какво точно е Собствеността, ако не продължение на нашите Способности?

След като всеки човек има правото да защитава, дори и със сила, своята Личност, своята Свобода и своята Собственост, следователно много хора имат Правото да се споразумеят и уговарят, да организират общи Сили, които да осигуряват постоянно тази защита.

Следователно колективното право произтича и черпи основанието за своето съществуване, за своята законност, в правото на личността: единствената рационална цел и задача на общите сили за защита на колективните права е да изпълняват функциите на силите на отделните личности.

Както отделният индивид няма законно право да посяга със сила на Личността, Свободата и Собствеността на друг индивид, така и общите сили не могат да се използват законно за унищожаване на Личността, Свободата и Собствеността на отделни хора или класи.

Защото подобно опорочаване на силата би изпаднало в противоречие и в единия, и в другия случай, с написаното по-горе. Кой би дръзнал да твърди, че Силата ни е дадена не за да защитаваме Правата си, а за да рушим равните Права на нашите братя? И ако това е не вярно за силата на всеки отделен човек, действащ самостоятелно, как би могло да е вярно за колективната сила, която е организиран съюз на силите на отделните хора?

И така, ако има нещо очевидно, то е следното: Законът е организация на естественото право на законна защита; той заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да действа в сферата, където те имат право на действие, за да прави онова, което те имат право да вършат, за да бъде гарант на Личностите, Свободите и Собственостите, за да отстоява Правото на всеки, за да възцари Справедливост за всички.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).