Всяко „изключение” стимулира укриването на данъци

Необяснимо как политиците в България имат повече воля да променят някой работещ механизъм в страната, като например данъците за физически лица, отколкото да променят неработещ такъвкато здравната система. Някои политици не дочакаха началото на предизборната кампания, за да се обявят против плоския данък, но с наближаването на парламентарния вот идеите по негов адрес стават все по-екзотични. Последният „писък” в политическата мода са предложенията за въвеждането на необлагаем минимум за доходите на физически лица, върху който няма да се дължи данък от 10%.

Идеята звучи много привлекателно – обхваща хората с най-ниски доходи и увеличава средствата, с които те разполагат. Въпреки това съществуват редица рискове пред въвеждането на тази мярка, които бяха и основните причини необлагаемият минимум да бъде премахнат през 2008 г.

Идеята е необлагаемият минимум да бъде въведен за хора, получаващи минимална работна заплата (МРЗ), която през тази година е 310 лв. Това означава, че ще разполагат с 27 лв. повече всеки месец[1]. Оттук следва и парадоксът – хора, които получават брутни доходи до 344 лв.[2], ще разполагат с по-малко средства, в сравнение с тези, които получават брутно възнаграждение от 310 лв. Данъкоплатците не са глупави и бързо ще се приспособят към тази ситуация, скривайки (в сивия сектор) доходите си над необлагаемият минимум, като може да се очаква сериозен ръст на получаващите минимално възнаграждение.

Заедно с това се създава и допълнителен стимул за силен обществен натиск минималната работна заплата да се увеличава всяка година с колкото е възможно повече. Тогава натискът няма да идва само от заетите на минимална работна заплата, но и от тези, които получават възнаграждения малко над нея, за да могат и те да получат увеличение на разполагаемите доходи. Така например при 310 лв. МРЗ всички, които получават доходи между 310 и 344 лв., ще искат тя да се увеличи – хем да разполагат с повече пари, хем нетният им доход да се изравни с тези, които получават МРЗ. При МРЗ от 344 лв., всички до 382 лв. ще искат увеличение до този праг. И така нататък. 

Ефектът за държавния бюджет от необлагането на минималните доходи ще бъде несъмнено негативен, но е трудно да се изчисли пълният му размер. Няма как загубите за хазната да се измерят точно, защото ефектът от тази мярка е динамичен и трудно може да се прогнозира каква част от доходите ще преминат в сивия сектор. Освен това увеличения на МРЗ има почти всяка година (изключение бяха единствено 2009 и 2010 г.), което води със себе си нови загуби за бюджета и нови желаещи да се присъединят към сивия сектор. Всичко това поражда и други рискове – намаляване на разходи, увеличаване на бюджетния дефицит и трупане на дългове, или комбинация от трите.

За да се намалят стимулите на по-високо платени работници да декларират официално само минималното възнаграждение, необлагаемият минимум може да се въведе за доходите до определен праг за всички работници. При този вариант обаче се губи социалният елемент – облекчението обхваща и данъкоплатци с високо възнаграждение, като води до още по-големи загуби за хазната. Последното едва ли е добра идея на фона на продължаващия пета поредна година бюджетен дефицит.

Въпреки че необлагаемият минимум ще увеличи разполагаемия доход на човек, получаващ минимална заплата, тази мярка не е заместител на всички политики, работещи в посока повишаване на конкурентоспособността, а оттам – и на доходите на населението. Такива са мерките за повишаване на гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на бизнес средата, осигуряване на благоприятна среда за инвестиции. Политиките, насочени в тази посока, ще имат значително по-силен ефект върху доходите, което се вижда ясно от международни изследвания като Международния индекс за право на собственост и Индекса за икономическата свобода на института „Херитидж”.

Данъчната политика не бива да се разглежда като част от инструментариума на социалната политика. Няма логика хора, получаващи доходи, които се различават с цената на един хляб да бъдат облагани с различни данъчни ставки. Освен това данъкоплатците в България са се доказали като изключително иновативни в уменията си да избягват плащането на данъци и именно затова данъчната политика в страната следва принципа за облагане на широка база с ниска ставка. Промените в тази философия ще стимулират „иновации” в укриването на данъци, а това не е нещо, от което страната се нуждае.

[1] Дължимите здравно- и социалноосигурителни вноски от работника са 12,9% от брутната му заплата. В този случай – 39,99 лв. Данъчната основа възлиза на 270,01 лв., върху които дължимият данък е 10% – 27 лв.

[2] Тъй като осигуровките възлизат на 12,9% от брутната заплата, изчислява се като нетният доход се раздели на 0,871 и резултатът се раздели на 0,9 (заради 10% данък).