ВСС през 2018 г. – чука-трака, резултати – няма

Като колективен орган, представляващ съдебната власт и отстояващ нейната независимост, Висшият съдебен съвет (ВСС) дължи отчетност за работата си пред обществото. У нас това означава представяне на годишен доклад за дейността на ВСС пред Народното събрание като държавен орган, пряко избран от гражданите.

По правило и тази година докладът може да бъде намерен на страницата на Парламента само от хора, пазители на апокрифното знание за конкретното място на интернет страницата на НС, където той се качва. Годишният доклад на ВСС за 2017 г. също не е наличен на сайта му.

При наличието на голямо търпение и силно любопитство за изчитане всичките малко над 200 стр. на доклада, можем да установим, че пак той представлява механично съчленени страници от работата на различните комисии на Съвета. Макар да е изключително подробен, докладът по характера си е силно дескриптивен и слабо аналитичен. Неговата обстоятелственост описва законоустановени правомощия и извършените действия за тяхното изпълнение, но реалните резултати от тези действия сякаш липсват. Безбройните проведени срещи, приети и актуализирани правила и различни доклади, документи и планове сами по себе си имат полезен ефект, само ако водят до постигане на предварителни и ясно определени цели. За съжаление, явно на съвета му липсва дългосрочна стратегия и визия за развитие на правосъдието. Докладът просто обективира тази липса на стегната и последователна визия и затова изпада в подробности, които лишават документа от фокус.

Макар да не можем да обхванем в цялост всички засегнати от доклада теми, си струва да обърнем внимание на няколко ключови въпроса, които разкриват казаното по-горе.

Комуникационна стратегия и независимост на съдебната власт

Инициативите на ВСС, насочени към повишаване на правната култура на гражданите като „дните на отворените врати“ на съда и прокуратурата могат само да бъдат приветствани. Освен това съветът е и изключително продуктивен в изготвянето на всякакви планове, правила, стратегии във връзка с присъствието на ВСС в медиите и неговите реакции по отстояване независимостта на съдебната власт (стр. 176 от Доклада). Тази продуктивност обаче не се пренася в ефективни и предвидими реакции на ВСС в случаите, когато магистрати са обект на несъстоятелни нападки в медиите, каквото бе тенденция през 2018 г. Макар Съветът да започна работата си по отстояване на независимостта на съдебната власт и на отделния магистрат обещаващо, това се извършва по непоследователен и непредвидим начин, a реакциите по правило са последващи. През 2018 г. бе очевидно, че когато нападките към конкретни съдии са направени от представител на държавен орган, Съдийската колегия (СК) на ВСС трудно постига съгласие за необходимостта от реакция и категоричността на позициите си. Съветът удобно заема конформистка позиция, въпреки положителни развития като приемането на задълбочено изследваните „Стандарти за независимостта на съдебната власт“. Да не забравяме, че малко след приемането им, те бяха опорочени от несъстоятелната реакция срещу Председателя на ВКС заради конкретна негова реч, изобличаваща статуквото.

По отношение на измерването на напредъка на изпълнението на Комуникационния план 2014-2020 самият ВСС отбелязва в доклада си, че 6 от индикаторите „са свързани с измерване и оценка на търсеното въздействие и ВСС, и ОСВ не разполагат с необходимата експертиза и технологични възможности за отчитането им“.

Натовареност и съдебна карта

От години въпросът за натовареността е основен за съдебната власт. Това е пряко свързано с качеството на правосъдието, оптимизирането на разходите и удовлетвореността на гражданите от правораздаването. Въпреки че многобройните страници в доклада, основните мерки, които се предприемат от СК на ВСС по отношение на съдилищата изглеждат палиативни (макар и да са несъмнено полезни) –  въвеждане на електронно заповедно производство, поощряване на медиация, идеята въззивният съд да препраща към фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, трансформиране на незаети щатни бройки, процедури за преместване на съдии по чл. 194, ал. 1 ЗСВ. Част от тези мерки несъмнено са необходими, но са недостатъчни и не влизат в дълбочината на проблема. Устройствените въпроси не изглежда да са от особено значение за СК на съвета, макар вече години наред това да е тема на обсъждане. Следва да се приветства инициативността на СК на ВСС да въвежда съдиите в процеса по взимане на решения. Това е по-хоризонтален и демократичен подход за разлика от механичното закриване на прокуратурите, изглеждащо по-ефективно.

Бюджет

Много бихме искали да напишем нещо, което ИПИ не е коментирал досега във връзка с формирането и разходване на бюджета на съдебната власт, но, за съжаление, в това отношение няма никаква промяна. Все още продължава следването на метода на т.нар. историческо бюджетиране.

Дисциплинарна дейност

И дисциплинарната дейност както по отношение на съдиите, така и по отношение на прокурорите се свежда да изброяване на определени числа и опис на дисциплинарните дела. Не става ясно, поради липса на анализ, защо например образуваните дисциплинарни производства на съдии през 2018 г. (общо 10 на брой) са намалели за разлика от 2017 г. (39 броя). Същото се отнася и за прокурорите – образувани 15 през 2017 г. в сравнение с 25 образувани през 2018 г.

Както е видно, ВСС продължава практиката на съставяне на годишни доклади за дейността със силно описателен характер. Освен всичко друго, това е индикативно и за свръх функциите, с които е натоварен органът и които го лишават от възможността за ефективно администриране на съдебната власт. Очакваме с нетърпение и годишния доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който ВСС съгласно ЗСВ предоставя за обществено обсъждане.


Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”  


Свързани публикации.