Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Всеобщият утопичен доход в светлината на нашия опит*

Автор: Красен Станчев, Явор Алексиев / 19.02.2016
Оцени тази статия:

Идеята за всеобщ основен доход (ВОД) предполага, че всеки член на дадена юрисдикция получава определена сума пари от държавата (правителството), само поради качеството си на такъв член, без други условия и независимо от доходите си от други източници.

Тази идея придоби гражданственост у нас под друго име, но то означава същото.

Утопичен доход и протести

До средата на август 2013 г. на протестите срещу тогавашното мнозинство и правителството на колегата Орешарски редовно присъстваха поддръжници на концепцията за "безусловен базов доход". Те носеха плакати с тези три букви, „ББД“, а понякога и кратко описание на онова, което се крие за тях. Тези хора очевидно искаха някой да ги попита за тази идея, което единият от авторите и правеше почти всеки ден, когато ББД-ейците бяха на площада.

Въпросите бяха прости: „колко лева трябва да е ББД“, „от кои данъчни приходи трябва да се осигурява“, „ако ББД е „достойно“ висок, защо ще работят хората“, „ако е нисък – защо ще се раздава, защо трябва да го получават по-заможните, а за малоимотните – няма ли да е стимул да останат малоимотни“, „ако е достоен или приемлив, няма ли да има мотив хора от по-бедни страни да емигрират в България, само за да го получат“…

Няма да споменаваме какви конкретно бяха отговорите. Понякога казваха, че всичко трябва да се сметне, че доходът трябва да е достоен и че е въпрос на техника, а тогава задавах следващия въпрос. Най-често разговорът свършваше, когато се появяваше друг привърженик на ББД движението, който предупреждаваше събеседника: „това е Красен Станчев, той въведе плоския данък, защитава олигарсите, безсмислено е да се говори с него“. Постепенно ББД-ейците напуснаха протестите, защото на тях ставаше дума за друго.[i]

Конкретизиране на идеала

Това движение у нас има силен утопичен заряд, въвежда известен ценз и предлага немалка доза правителствено насилие за осъществяване на идеята чрез събиране на по-високи данъци и преразпределение.

За разлика от други страни, където се предполага, че този доход ще отмени всички други социални помощи, обезщетения и „придобивки“, тук не се предвижда нито отпадане на помощите, нито отпадане на пенсиите.

Трябва да отбележим, че по принцип тези „придобивки“ са неефективни от гледна точка на фиска. За годините, за които са достъпни отчети на министерство на финансите за загубите по различни данъчни облекчения, загубите по общата сума на данъчните облекчения за социални цели (активни мерки за заетост, облекчения при наемане на безработни и/или хора с увреждания) са както следва: за 2010 г. - 147,3 млн. лв., за 2011 г. – 154,8 млн. лв. и за 2012 г. – 135,6 млн. лв.

Не си представяме, че тези облекчения могат с лека ръка да бъдат премахнати.

Затова ще се придържаме към принципните за прилагането на ВОД-идеала въпроси. Примерната година е 2016 г.

Първият проблем е с „всички“. Децата плащат данъци (поне ДДС и акцизи) още с появата си на този свят. Но е някак нереалистично и те да имат ВОД: те още не работят, производството на деца може да стане цел на семействата и начин да не се работи на друго поприще. При вътрешно-семейното разпределение някои родители могат да ощетяват децата. Следователно или размерът на дохода трябва да бъде незначителен, за да не измества стимули за работа, или той не трябва да бъде дължим на децата (въпреки че са данъкоплатци), а само на онези, които са навършили пълнолетие.

Като изключим децата до 18 години, право на ВОД биха имали около 6,18 млн. граждани, от които 1,4 млн. пенсионери. Остава вторият проблем: размерът на ВОД. Ако смятаме, че това ще е МРЗ (въпреки неясната методика на нейното определение), получаваме следната картина.

През 2016 г. бюджетът би трябвало да задели за ВОД почти 2,6 млрд. лв. на месец или малко над 31 млрд. лв. за годината. Това е достатъчно абсурдно само по себе си, но нека разгледаме няколко различни последствия от подобен ход:

Ако мероприятието не се финансира с нов дълг (което би било истинско предизвикателство), приходите в централния бюджет трябва да са не 36,2% от БВП, а над 70% от прогнозния БВП, т.е. два пъти повече от настоящите приходи в държавния бюджет. С други думи, държавата трябва да изземва и разпределя над 70 ст. от всеки 1 лев.

Колко пари ще са необходими на месец

Нека погледнем нещата и под друг ъгъл, от гледна точка на бюджетните разходи на един данъкоплатец. Ето каква е картината с годишните бюджетните разходи за 2016 г., преизчислени на човек от населението (вкл. непълнолетните).

Източник: ИПИ

Месечният ВОД (420 лева) е сума, която е почти равна на годишните разходи за образование или за отбрана и сигурност на човек от населението. С други думи, идеалът би изисквал месечна издръжка, която е равна на годишната издръжка на тези обществени системи.

Премахването на сегашните помощи и обезщетения (около 1,06 млрд. лв. годишно, които ВОД би заместил) ще „покрие” по-малко от 3,5% от необходимите годишни разходи за реализирането на идеята.

Дори ако се абстрахираме от утопичността на всичко това, маса други неясноти остават.

Например дали за пенсионерите ВОД (420 лева) следва да бъде единствен доход (с други думи, да им се отнеме текущата пенсия) и на какви основания за едни граждани тя ще се увеличи, а за други ще намалее. Ако извадим разходите за пенсии от уравнението (около 11,5 млрд. лв), допълнителните разходи за финансиране на ВОД ще намалеят, но пак ще останат близо 20 млрд. лв./годишно.

Очевидно е обаче, че никоя партия не би рискувала загуба на ¼ от гласовете на избирателите (тези на пенсионерите).

Затова, ако някой някога ще въвежда ВОД или негово подобие, ще трябва да намери два пъти повече нови приходи, чиито годишен размер да е почти равносилен на целия държавен дълг в момента (и то ако спрем всички пенсионни и социални плащания).

Другата възможност е този доход да се гарантира за относително малка група хора, а не за 6 млн. граждани.

Нека проверим как трябва да се променят данъците, идеализираните годишни приходи в държавния бюджет, ако правоимащи за ВОД са 500 хиляди души. „Реалистичността“ на предположението идва от две обстоятелства: профсъюзите твърдят, че толкова са хората в момента, наети на МРЗ, и, от друга страна, сумите за тези хора са приблизително същите като средствата, нужни за осигуряване на идеалния ВОД (равен на МРЗ) за един месец.

Не е изключено това да стане с нови заеми.

Тогава в края на 2016 г. държавният дълг ще е 4 113 лев на човек, увеличението е от 11,3% и особеното е, че за неопределено време тежестта се пренася върху бъдещото поколение, онеправдано и като сегашен, и като бъдещ данъкоплатец.

Затова не е лошо да видим какви са изгледите за увеличаване на данъците.

Т.е. трябва да сравним сумите по ВОД от 2,6 млрд. лв. (бруто, т.е. при запазване на помощите и обезщетенията) и 1,5 млрд. лв. (нето – при премахване на помощите и обезщетенията) с някои основни приходни пера в бюджета на правителството за 2016 г.

ВОД/ по пера от приходите за 2016

ДОДЮЛ

ДДФЛ

ДДС

акцизи

Бруто (% от приходите)

143

91,7

30,8

55,5

Нето (% от приходите)

86,4

53

17,8

32,1

 

Ако предположим, че някое правителство реши да подходи не утопично, а „рационално“, то ще избере увеличението на данъците с 1,5 млрд лв. за година като 2016 г. Тогава опциите са следните:

  • Увеличаване на корпоративния данък почти две пъти;
  • На личния данък с поне 50%;
  • На ДДС с ¼;
  • На акцизите с 1/3;
  • Някаква комбинация от горните подходи.

 

Проблеми със стимулите

Естествено остава въпросът дали данъкоплатците ще искат да плащат тези данъци, особено ако те финансират дохода на една сравнително малка част от населението (500 хиляди). При такъв подход остава без отговор въпросът, задаван по време на протестите от 2013-2014 г., дали тези 500 000 ще имат стимул изобщо да работят.

Отделни елементи на горните подходи са опитвани или се обмислят в различни страни.

Финландия например в момента обсъжда подобна система. Тя е основана на премахването на различните форми на подпомагане чрез една сума от около 700 евро (около 20% от средната брутна заплата). Но има подозрение, че тя ще унищожи стимулите за работа на младите. У нас МРЗ е около 40% от средната, т.е. два пъти по-висока от обсъжданата във Финландия сума на гарантирания доход. Т.е. при нашето предположение за ВОД, проблемът със стимулите за работа биха били още по-съществени.

В САЩ и Канада са правени подобни експерименти в ситуация на прогресивно облагане и прилагане на т.нар. отрицателни данъци.

В Грузия през 2005 г. подобна реформа решава проблеми на пенсионното дело и здравеопазването: премахнати са здравните и пенсионните данъци и вместо тях всички пенсионери започват получават пособие по старост, а младите пестят за здраве и старост по собствен избор.

През 2012 г. поддръжниците на ВОД в Ирландия изчислиха, че системата е приложима при 45% плосък данък върху всички лични доходи. Това е известно подобрение спрямо сегашното положение, при което комбинираната данъчна ставка е 52%.

Всъщност ВОД може да се въведе на нива, които се предполага, че няма да имат съществени отрицателни последици, например 1,50 - 2 лева на човек на ден.

Всеки може сам да си направи сметката колко ще струва това на година, според предпочитанията си – всички, заедно с децата, само активното население или само възрастните без децата. Но остава и проблемът с това за колко дни се правят изчисленията – за 365 или само за работните дни.

Хората все пак живеят 365 дена. По 2 лева на възрастен човек (6,18 млн. души) на ден годишната сума на гарантирания доход би трябвало да бъде около 4,5 млрд. лева.

 

 


* Съкратен вариант на статията, съдържащ само изчисления на месечна основа, е публикувана за първи път в сп. Мениджър, бр. 1 (207), януари – февруари, 2016.

[i] Отношението си към протестите Красен Станчев е изложил подробно на друго място, виж: К. Станчев. Бележки и личен архив по българските окупации и протести: 2011-2014, Маргиналия, 4.9.2014 г., на: http://www.marginalia.bg/analizi/protestt-4-koj-kak-belezhki-lichen-arhiv-po-blgarskite-okupatsii-protesti-2011-2014/