Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Всенародният стабилитет в България 2030

Автор: Иван Брегов / 19.06.2020
Оцени тази статия:

 

Мине се не мине и някое и друго десетилетие откак ГЕРБ са окупирали цялата власт в ръцете си и трябва да се пише нова стратегия и визия за развитието на България. В случая това е Националната програма за развитие България 2030. В този стратегически документ трябва да се побере виждането на властимащите за България във всички сфери на управление – въобще колко и докъде ще е благополучно обществото ни в следващите 10 години. Едно от водещите министерства при подготовката на дългосрочните държавни цели в областта  „Институционална среда“ е Министерството на правосъдието (МП), начело с министър Данаил Кирилов.

Амбицията на правосъдното министерство за идните 10 години отчайва, но не изненадва. Посланието към нас – реално подобрение в съдебната система и в укрепване на институциите няма да има, това не е приоритет и всякакви очаквания са нереалистични. Ето и подробностите:

Повечето цели, които МП ще преследва до 2030 г. са подобряване на стойностите:

  • За „контрол на корупцията“ – от 28 позиция в Европейския съюз сега до към 27 през 2030 г. Ако си дадем сметка, че страните вече са 27, след като Великобритания напусна ЕС, целта е съвсем реалистично постижима, а и няма да изисква кой-знае какви усилия да останем отново последни;
  • За „прозрачност на бюджета“ – от 21 сега до 20 през 2030 г.
  • За „независимост на съдебната власт“ – от 24 сега до 21 през 2030 г. и т.н.

Вижда се, като да го е налегнала една амбиция министъра, направо е застинал в устрема си.

Разбира се, когато се мислят национални стратегии и приоритети, подчертано трябва да се взема под внимание историческия напредък, през който България препуска през последните 10 години. Както добре ни е известно, това правителство е на път да постигне преустановяване от страна на Европейската комисия на ежегодния мониторинг върху съдебната власт и борбата с корупцията. Проблемите са решени, целите - изпълнени. В доказателство на това ще разгледаме „какво ново” се предвижда в целеполагането на настоящата власт:

  • Първата цел: „укрепването на независимостта на съдебната власт, което е сред основните фактори, гарантиращи повишаване на доверието на обществото и бизнеса и спазването на върховенството на правото” – това е първата цел от 2020 г. за 2030 г. Връщаме се през вече далечната 2014 г., когато е актуализирана Стратегия за съдебна реформа 2014 – 2020 г. и с почуда откриваме същата цел – да „постигне действени гаранции за независимост на съда и съдебната власт”. Цикличен е животът на напредъка в България, там откъдето сме тръгнали, там се връщаме и натам напредваме.
  • Втората цел: „електронно правосъдие и електронно управление” – това съвсем съвпада с цел № 5 от стратегията от 2014 г. Повторението е майка на напредъка, а вероятно и на тъпченето на едно място.
  • Трета цел, съвсем очаквано: „борба с корупцията”. Също съвпада със специфична цел № 3 от стратегията от 2014 г. Но докато през 2014 г. са посочени конкретни действия, свързани с подобряване отчетността на прокуратурата и изясняване статуса на главния прокурор, то през 2020 г. целите ще се постигат чрез: „интервенции по отношение на независимостта на съдебната власт и намаляването на регулаторната и административна тежест в хода на охранителното производство, както и ще бъдат предприети по-активни мерки с антикорупционна насоченост в административните структури към министъра на правосъдието.” Трудно е да се анализират подобни неща, първо трябва, чрез тълкуване, да потърсим имат ли смисъл въобще.

Прочитът на очевидно амбициозната стратегия, поверена на министър Кирилов, оставя трайното убеждение за лош препис на стратегията от 2014 г., а последната е актуализация на тази от 2010 г. (също изчезнала от интернет пространството) от първото правителство на ГЕРБ. А като надникнем и в Управленската програма на настоящото правителство, представена през август 2017 г. и впоследствие свалена от сайта на Министерски съвет, ситуацията става съвсем неприятна. Получава се така щото има стратегическа мисъл в изобилие и абсолютна безрезултатност на практика. ГЕРБ сменя управленските си коалицинонни партньори, извървява се поредното правителство на Борисов, но целите остават непромени при очевиден мощен напредък.

Ако останат хора в България то те ще са от тези, за които стабилността е най-важното нещо - стабилност в застоя.

 

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Върховенство на закона и икономически растеж" (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система" по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”