Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Времето на двойните стандарти свърши

Автор: Екатерина Баксанова / 24.07.2020
Оцени тази статия:

Така поне твърди в началото на юли главният прокурор Иван Гешев в „Туитър“ по повод на конфликта, състоял се между прокурора от Върховна касационна прокуратура (ВКП) Георги Асенов и охранители в плевенска болница. На прокурора е повдигнато обвинение за хулиганство и унищожаване на чуждо имущество (телефон).

Тепърва предстои съд да прецени дали деянието е съставомерно след разглеждане на делото по същество. Към настоящия момент и двете съдебни инстанции, гледали мярката за неотклонение на обвиняемия, постановяват отказ за задържането му под стража, за което настоява прокуратурата. Според първата (Софийски градски съд) разследването не е извършено обективно и липсват данни за извършено престъпление. Според втората (Софийски апелативен съд) има превес на събиране на обвинителни доказателства и деянието е укоримо, но само от гледна точка на Етичния кодекс на магистратите.

Със завидна бързина (под три седмици от писанията в „Туитър“) прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) отстрани временно от длъжност[1] Георги Асенов, след искане за това на главния прокурор. Единодушното козируване на членовете на колегията не е изненада. Свидетели сме на тази тенденция от години.

Няма как да коментираме казуса по същество, но има как да подчертаем сериозните институционални дефицити и противоречия, които изпъкват по този повод:

  • Непропорционалната наказателната репресия спрямо прокурора от ВКП за стълкновение, в резултат на което не са настъпили вреди. Желанието  за задържане под стража е силно озадачаващо и предвид личността на лицето, което не просто не е имало предишни сходни прояви, напротив. Професионалните и моралните му качества очевидно са оценени високо от прокурорската колегия след като е спечелил конкурс за преместване[2] през 2019 г. в Специализираната прокуратура (където е командирован от 2018 г.), и конкурс за повишаване във Върховната касационна прокуратура т.г. Освен това е единственият редови прокурор, номиниран от свои колеги за член на ВСС през 2012 г.;
  • Угодническата избирателност на прокурорската колегия в уж сходни казуси. Димитър Франтишек нападна дете на опашка на училищна лафка, тъй като го е прередило и в резултат на това получи забележка от ръководителя на Софийска районна прокуратура, която прокурорската колегия отмени. В допълнение на това е и особено услужлива при шеметното му кариерно израстване, като в момента дори е кандидат за ръководител на Апелативна специализирана прокуратура (преди това на специализираната).

Изглежда физическата саморазправа с деца е далеч по-малко укоримо от скандал с възрастни в болница, за който удобно се повдига обвинение, позволяващо (по силата на чл 230, ал.1 от ЗСВ) замесеният магистрат да се отстрани временно от длъжност. Освен като един от магистратите, споменати в разследването „Осемте джуджета“, Франтишек е известен и с прекратяването на досъдебното производство по „Яневагейт“, отказа от повдигане на обвинение срещу Делян Пеевски за набеждаване и др. Георги Асенов пък говори рядко, но открито за проблемите в прокуратурата[3] като е бил и в конфликт с ръководтсвото на любимата на властта спецпрокуратура. А както вече сме виждали от случая с Бойко Атанасов, който разказа за създадените в прокуратурата „шпицкоманди“ – говорещите се наказват.

Асенов определя случващото се с него като саморазправа и „пpeдyпpeждeниe – дa видитe ĸaĸвo мoжe дa ce cлyчи нa вceĸи eдин мaгиcтpaт и пpoĸypop, ĸoйтo нe жeлae дa paбoти пo нaчинa нa ĸoмaнднo-aдминиcтpaтивния мeтoд“. Предвид твърденията му, а и предвид течащите процеси, ерозиращи общественото доверие в прокуратурата, мълчанието на Асоциацията на прокурорите е смущаващо. То е традиционно, oсвен ако не трябва да защитава главния проурор. Наградата за подобна лоялност? Съвсем скоро шефът на асоциацията ще стане член на прокурорската колегия към ВСС.

Не по-малко тревога буди и мълчанието на върховните прокурори и въобще на всички прокурори. Ясно е, че професионалната им организация е ялова, но винаги има варианти за изразяване на позиция. Дори по време на Филчевото мракобесие имаше отпор от редовите прокурори – поне няколко алтернативни прокурорски организации, съпротива на отделни лица. Демократичните им рефлекси понастоящем изглежда липсват или поне са сериозно закърнели. А времето за показване на здрав гръбнак е назряло. Ако го пропуснат, главният съвсем ще го пречупи. Случката с Георги Асенов е недвусмислена демонстрация как това се случва с отделните прешлени. Защото времето на двойните стандарти никога не е свършвало.  

 


[1] http://www.vss.justice.bg/page/view/105612

[2] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/22/pr-02-23-01-2019-pk.pdf

[3] https://www.youtube.com/watch?v=l7ocEOoDATc и http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/7/full-protokol35-03_13_2011.pdf

 

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Върховенство на закона и икономически растеж" (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система" по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”