Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Виновен до доказване на противното

Автор: Зорница Славова / 16.07.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица правителството отново съобщи, че ще пълни бюджетни дупки с ново бюрократично произволие, след като управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева обяви, че към края на 2010 г. в бюджета на общественото осигуряване ще има непланиран дефицит от около 200 млн. лв. Една от причините е, че някои от самоосигуряващите се решават да се осигуряват на по-висок доход от реалния, за да получават по-големи обезщетения при болест или майчинство. Проблемът всъщност е, че когато реалните доходи станат ясни от годишната данъчна декларация, НОИ няма механизъм, по който да изиска връщане на надплатените през годината обезщетения. Например, ако една жена планира бременност и раждане може да започне да се осигурява на максимума (2000 лв.) и да получава майчински, равни на 90% от обявения доход. Когато данъчната декларация покаже, че жената реално няма такъв доход, НОИ връща надплатените осигуровки, но не преизчислява изплатените обезщетения. Схемата е следната:

 

 

 

Така дойде и предложенито за промени в Кодекса за социално осигуряване, при което всички самоосигуряващи се ще се осигуряват на минимума от 420 лв. и ще получават обезщетения върху този доход. Ако се окаже, че реалният доход е бил по-голям, неизплатените обезщетения ще се изплащат от НОИ след подаването на годишната данъчната декларация. По този начин се елиминира едното рамо на схемата (дясното) и възможността за ощетяване на бюджета на НОИ с нереални обезщетения.

Как обаче стои въпросът пред самоосигуряващите се? Всеки един от 350-те хиляди самоосигуряващи се в България при болест или майчинство ще получи обезщетения според осигуровките си върху 420 лева и ще чака края на годината, за да се изчисли реалния му доход и да довнесе осигуровки, а НОИ да му изплати реалните обезщетения. Само че засега не се знае нито в какъв срок ще се изплащат допълнителните обезщетения, нито дали ще се изчисляват лихви по тях. На практика НОИ приема, че всички самоосигуряващи се лъжат за реалния си доход, за да получат по-високи обезщетения и затова трябва първо да докажат, че не е така и после да получат парите си. Така дори коректните самоосигуряващи се, които се осигуряват на по-висок доход от минималния, ще бъдат “наказани” да получават обезщетенията си на части, и то с голямо закъснение.

Очевидно е, че подходът е погрешен. “Санкциите” трябва да бъдат насочени към недобросъвестните, а не към всички. При положение, че все пак има таван на осигуряване, много по-лесно би било НОИ да преизчисли обезщетенията и да ги вземе предвид при изплащането на надвнесените осигуровки. Ако човекът се е осигурявал на по-голям доход, след подаването на декларацията за доходите, НОИ би могъл да пресметне колко са надплатените осигуровки, които осигуряващият е внесъл и съответно НОИ трябва да върне, минус нереалните обезщетенията, които са изплатени. Така от една страна изплашанията ще са справедливи и за осигуряващите се, и за бюджета, а от друга – ще се премахнат стимулите на недобросъвестните да прикриват реалните си доходи.  

Това решение е далеч по-просто и приемливо, защото не би трябвало административният проблем на НОИ да се превърне в проблем на всички.