Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Увеличената гаранция на депозитите влезе в сила

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

В бр. 109 на "Държавен вестник" са обнародвани промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките.

1/ Както вече писахме, основното изменение е свързано с увеличаване на размера на гаранцията и нейната база. Въвежда се 100 % гаранцията за влоговете на един вложител в банка в размер на 10 000 лв. Досега вложителите носеха част от риска, като влоговете до 2000 лв. се гарантираха 95%, а за сумите от 2000 лв. до 5000 лв. гаранцията беше 80%. Според мотивите, с които законът беше внесен за разглеждане в Народното събрание "тази проста схема за определяне на гаранцията е по-целесъобразна, тъй като дребните вложители нямат достатъчно информация и познания, за да анализират състоянието на банките". Това обективно може и да е така, но не е ясно защо всички вложители трябва да покриват риска на тези, които "нямат достатъчно познания" да преценят как да управляват парите си. От друга страна, повишаването на размера на гаранцията може да повиши риска на отделната банка, ако те се почувства "по-сигурна" и прояви склонност към инвестирането в по-високо рискови начинания (виж повече за "моралния риск" ), разчитайки, че Фондът за гарантиране на влоговете ще "поеме" последствията от евентуални загуби.

2/ Прецизират се правомощията на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Все още висящ остава въпросът защо след като банките (респ. частният сектор) капитализират фонда, те практически нямат контрол върху неговото управление. В петчленния Управителен съвет само един член е представител на банковото съсловие. Останалите са представители на държавни институции (БНБ, Министерството на финансите и правителството). Съгласно закона основният източник на средства във фонда са встъпителните и годишните премийни вноски на банките, както и доходите от инвестиране на набраните от фонда средства. От тази гледна точки логично е именно търговските банки да имат по-широки функции при управлението на набраните средства. Така на практика би се реализирала идеята отговорността за политиката на банките да се носи не от изпълнителната власт, а от самите банки.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!