Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Уроци по икономика от олимпийските игри*

Автор: Ричар Ран** / 17.08.2012
Оцени тази статия:

Възхищавате ли се на постиженията на олимпийските атлети и смятате ли, че те заслужават вашите аплодисменти за изключителното си представяне и тежък труд? Повечето хора биха отговорили на този въпрос с „да”. Същите тези хора най-вероятно се възхищават и ценят високо труда и на музиканти и художници. Ние поставяме тези хора на пиедестал, защото знаем, че техните успехи – и удоволствието, което те ни доставят - се дължат на години труд и строга дисциплина.

Без значение, че в големите успехи винаги има доза късмет, ние им се радваме и ги награждаваме. Тренировките и тежкият труд не биха създали олимпийски шампион, ако той не притежава подходящите за това гени. Няма високи гимнастици, както и няма ниски баскетболни играчи. Малко от нас могат да изсвирят дори един правилен тон, може би малцина имат гените да станат големи музиканти - а колко от тях всъщност ще са способни да създадат симфония?

Цивилизацията ще върви напред, само ако индивидите, постигнали изключителни успехи, бъдат награждавани и почитани. Мъжете и жените, отговорни за кацането на мобилната лаборатория на Марс, заслужават нашата признателност. Стив Джобс е извоювал правото да бъде считан за иновационен гений, създател на най-голямата технологична компания на планетата. Век по-рано Томас Едисон - създател на електрическата крушка, фонографа, генерирането и разпространението на електроенергия, основател на Дженерал Електрик - също е заслужил да бъде запомнен като един от най-великите изобретатели в историята на човечеството.

Добрата страна на човечеството се разкрива, когато почитаме и награждаваме такива индивиди. Лошата страна представлява завистта и егоизма, които водят до абсурдната ситуация успехът да бъде наказван. Съществува легенда за Иван Грозни и архитекта, построил църквата „Свети Василий Блажений” в Москва. Тя гласи, че Иван Грозни бил толкова впечатлен от работата на архитекта, че заповядал да го ослепят, , за да бъде невъзможно той да построи втора такава сграда.

Модерният еквивалент на Иван Грозни са тези, които не престават да налагат ненормално високи данъци върху „успелите”. Те наказват успеха по начин, подобен на този на Иван Грозни. Ние даваме на нашите атлети и музиканти големи парични суми именно, защото те ни доставят удоволствие и щастие. Сам Уолтън направи десетки милиарди долари, защото се развиваше и създаде за нас дистрибуторска верига, която да предлага десетки хиляди продукти на по-ниски цени. Такива „зли” предприемачи са хората, които наемат архитекти и строят огромните и скъпи сгради, изграждащи силуета на нашите градове.

Ние искаме икономика, която създава нови и добре платени работни места. За това са нужни бизнесмени и предприемачи, които са вложили значително време в разгръщане на потенциала си, които със сигурност ще се учат от грешките си, защото много често рискуват собствените си пари. Създадените от тях работни места са огромен принос за икономиката и обществото. Защо от тях се очаква да дават повече?

Хора със социалистически възгледи от различни сфери биха ми казали, че всичко, което казвам, е несправедливо. Но логично ли е в името на същата тази „справедливост” да забраним на баскетболисти, по-високи от 2 метра, да играят? Трябва ли на олимпийските игри да бъдат раздавани медали на всички, а не само на победителите? Какъв ли ще е ефектът върху бъдещото представяне, ако „да се пробваш” се възнаграждава наравно с „да спечелиш”?

Вместо медали, ние даваме на  предприемачите пари. Логично е, че ако натоварваме с допълнителни данъци „най-добрите”, без значение дали говорим за наука, медицина, спорт или бизнес, ние няма да стимулираме тяхното добро представяне. Общество, което потиска и завижда на успеха, е несправедливо. Общество, което поощрява успеха с одобрение и разбира се – пари, може да бъде сигурно, че тези успехи ще се повторят.

 

Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 13 август, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Михайлов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.