Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Уроци от Австралия*

Автор: Ричард Ран** / 15.10.2010
Оцени тази статия:

Американците могат да намерят много прилики с австралийската история

 

За разлика от по-голямата част от света, Австралия не претърпя рецесия през последните две години. Всъщност, страната не е имала рецесия през изминалите 19 години. Икономическият й ръст е по-висок от този на САЩ, а коефициентът на безработица е едва 5,1 процента. От средата на 1800те години до началото на 20ти век, Австралия можеше да се похвали с по-висок доход на глава от населението отколкото Съединените Щати. Впоследствие тя изостана, но през последните десетилетия преминава през икономическо съживяване. Австралия може да даде на САЩ и останалия свят както позитивни, така и негативни уроци.

Сидни е красив град край океана, където живеят приблизително 1/5 от всички австралийци. Въпреки че територията на страната е почти колкото на САЩ, населението на Австралия е само около 1/14 (22 млн. души) от населението на Щатите. Заради разстоянието от Европа, значителната имиграция на европейци се е забавила с 200 години в сравнение с потока към Америка. Както САЩ, така и Австралия е англоговоряща държава, която се е възползвала от изобилието на природни ресурси, множеството високообразовани имигранти, върховенството на закона и наследството на английското общо право – всичко това е спомогнало за установяване на успешни демократични режими.

Австралия и съседна Нова Зеландия стават все по-свободни през последните 30 години. САЩ подобриха своя Индекс на икономическа свобода по време на управлението на Рейгън и Клинтън, но поеха по обратния път през последните години. Когато новите класации бъдат публикувани за 2009 и 2010 г., почти сигурно ще видим голям спад в класирането на САЩ.

 

Индекс на икономическа свобода (класиране)

 

1980

1990

2000

2008

Австралия

11

11

10

8

Хонконг

1

1

1

1

Нова Зеландия

19

7

5

3

САЩ

3

3

3

6

Източник: Институт „Фрейзър”

 

През 1900 г. австралийците имаха най-високия доход на глава от населението в света. Но впоследствие те се заградиха с високи тарифни стени в опит да защитят производствените индустрии, създадоха със закон система за определяне на заплатите с цел преразпределение на доход в името на справедливостта и се заеха с прекомерна регулация на икономическата дейност. Всички тези мерки намалиха икономическия ръст и свалиха Австралия от 1во място в света по доход на глава от населението до 14то. През 80те и началото на 90те години на миналия век бе дадено началото на реформи, като тарифите бяха плавно намалени и капиталовите пазари либерализирани. Те имаха известни положителни ефекти, но икономиката поде значително едва след като беше либерализиран пазарът на труда, а държавните финанси – реформирани. Между 1996 и 2007 г., средните доходи нараснаха с една трета. Австралийският професор от Университета „Ню Саут Уелс” Волфганг Каспер обобщава: „Нашата дерегулирана, отворена икономика премина през азиатската финансова криза и рецесията от 2008-2009 г. незасегната, тъй като новата гъвкавост в предлагането позволи на австралийските производители да отговорят енергично на растящото търсене на природни ресурси от издигащия се Китай.”

Човечеството изглежда е програмирано да забравя причините за икономическите успехи и провали и тези уроци трябва да бъдат пренаучавани през няколко години. Нормалното стечение на обстоятелствата е свободните проспериращи икономики (особено демокрациите) да се придвижват към по-малко свобода – повече държавно харчене, данъци и регулации, докато бремето на държавата не доведе до край на ръста.

Ако страната има късмета да разполага с един или двама политици, които съзнават проблема, предлагат правилните решения и могат да бъдат избрани (като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън), може да настъпи завръщане към свободните пазари и ограничената държава, което исторически води до бърз растеж и повече икономически възможности. След години на просперитет Австралия направи ляв завой през 2007 г. с избора на лейбъристко правителство. Както се очакваше, предишните трудно извоювани реформи на пазара на труда започнаха да избледняват. Правителствените разходи, данъците и регулациите нараснаха. Ако тенденцията не бъде спряна, икономиката на Австралия, също както американската, ще претърпи спад, както по време на миналите периоди, характеризиращи се с голяма държава. Последните избори завършиха с почти равен резултат, като лейбъристите успяха (едва) да сформират правителство. Австралия (също както САЩ в случай, че републиканците спечелят изборите през ноември) ще се озове в политическа безизходица, което е за предпочитане пред активно ляво управление, налагащо нови програми.

Ще успеят ли австралийците да възвърнат стабилността на икономиката си преди напълно да възприемат статичността и разрушителни политики, като тези на администрацията на Обама? Въпросът е отворен. Но президентът Обама вероятно е полезен, доколкото неговите политики служат като лош пример за останалия свят.

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 11 октомври 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Филип Колев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.