Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Умишленото разоряване на американския народ*

Автор: Ричард Ран** / 02.03.2011
Оцени тази статия:

Политиките на Обама в областта на енергията засягат най-бедните най-тежко

Политиките на администрацията на Обама водят до това американците да плащат далеч по-високи цени за бензин и други горива от необходимото. Америка притежава изобилие от източници на изкопаеми горива – 30% от световните запаси на въглища и 80% от световното шистово масло, което се оценява на 3 пъти  възстановяемите залежи на Саудитска Арабия. Канада, със своите петролни пясъци, е третата по-големина на петролни запаси държава след САЩ и Саудитска Арабия. Новите технологии, които позволяват разходно-ефективно производство на природен газ от шисти, помагат на много държави, включително и на Съединените щати, да задоволят нуждите си от газ за векове напред при сегашния темп на производство.

При определени цени изкопаемите горива стават взаимозаменяеми. Въглищата, природният газ и петролът могат да захранват електроцентралите. Течните горива за превозни средства могат лесно да бъдат произведени от газ и всъщност много автомобили, камиони и автобуси вече използват газ. За повече от 70 години разполагаме с технологията да преработваме въглища за добиване на течни моторни горива.

Цената на природния газ в момента в САЩ е една BTU (британска топлинна единица), а въглищата се продават на приблизително половината от тази цена. Много от канадския асфалтов пясък, американското шистово масло и нефтът от петролните станции в Мексиканския залив могат да бъдат произвеждани за много по-малко от $75 на барел. САЩ трябва да започнат да изнасят енергия; Канада вече изнася и има най-голям дял във вноса на петрол на САЩ.

Повечето държави се опитват да произвеждат нефт, газ и въглища и да ги продават на световния пазар като начин да увеличат реалните доходи на гражданите си, но не и САЩ. Администрацията на Обама ненавижда изкопаемите горива и е решена да намали използването им независимо от икономическите щети. Така наречената „зелена енергия“ често не е много зелена и не може да служи за заместник на повечето изкопаеми горива. Вятърните перки и слънчевите панели са далеч по-скъпи от въглищата и газа; произведената от тях енергия е непостоянна, несигурна, и несъхранима. Поради същността на електрическата мрежа, вятърът и слънцето не могат да създадат повече от 18% от произведеното електричество – поне не и докато не бъдат изобретени по-евтини начини за съхранение. Много от биогоривата, в частност етанола от царевица, са не само по-скъпи от природните горива, но и замърсяват околната среда с въглероден диоксид повече.

Поддръжниците на Обама вярват, че въглеродният диоксид (СО2) е зло, защото увеличаването му ще причини глобално затопляне. Те игнорират фактите:

-          В миналото Земята е била и по-студена, и по-топла при по-висока концентрация на СО2.

-          Други фактори, като например активността на слънчевите петна, влияят по-силно от СО2 на температурата на Земята.

-          Учените в момента търсят нови начини за използването на СО2  и експериментират с биологични агенти, които да превърнат СО2 отново в използваемо гориво; СО2 винаги е бил част от атмосферата на Земята и е необходим на растенията.

Просто помислете за всички научни подобрения, които са постигнати за изминалия век. Имаме всяко основание да мислим, че много преди изкопаемите горива да станат наистина оскъдни – т.е. разходите за добиването им да нараснат драстично - човечеството ще е открило нови и по-евтини източници на енергия и ще е намерило начин как да се справи с високите нива на СО2, ако това наистина се окаже проблем. От поне 100 години насам, „експертите“ твърдят, че скоро ще изчерпим запасите от нефт, но все още намираме повече нефт и газ, отколкото сме произвели в последните години. Не е логично САЩ да се обричат на по-малко и по-скъпа енергия, докато по-голямата част от света използва все повече изкопаеми горива. И Индия, и Китай  наскоро откриха големи залежи на природен газ. Дали те ще кажат на своите все още бедни граждани: „Ние няма да използваме този газ, за да подобрим живота ви.“ Разбира се, че не. Бразилия е на път да стане една от главните производителки на нефт. Дали лидерите й ще кажат на народа: „Не може да се възползвате от тези новооткрити залежи“ Разбира се, че не.

Междувременно, администрацията на Обама спря новите възможности за добиване на нефт от Мексиканския залив, дори и при отсъждането на съда да се издават нови разрешителни. Изпълнителната власт чрез свои решения отказа достъпа на производители на нефт и природен газ до огромни площи, за които се знае че имат големи залежи и от двата ресурса. Администрацията задържа разрешителните за много нови електроцентрали, тръбопроводи и промишлени заводи, което коства на американците работни места и пропъжда бизнеса към други държави.    

Не остава незабелязан фактът, че президентът настоява за създаването на нови работни места от частния сектор, като в същия момент не му позволява това, именно заради регулациите и водената политика в енергетиката и околната среда. Също така ясно се вижда, че бюрократите във Вашингтон, увлечени в унищожаването на възможностите за работа в по-продуктивния сектор, запазват своите работни места. Не остава незабелязано и че администрацията на Обама и Конгресът умишлено и ненужно правят още по-бедни милионите американци с най-ниски доходи.                  

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник,28 февруари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Мартин Стоименов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.