Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Умерен оптимизъм за бедността и неравенството

Автор: Адриан Николов / 30.09.2022
Оцени тази статия:

Вече почти година икономическият дебат се съсредоточава около ръст на потребителските цени. Те обаче винаги следва да се сравняват със своята обратна страна – динамиката на доходите на домакинствата, бедността и достъпа до ресурси. Публикувани тази седмица данни на Евростат позволяват поставянето на промените в България в контекста на останалите страни от ЕС и дори дават повод за умерен оптимизъм.

От сравнителните данни могат да се изведат няколко основни извода:

  • При комбинирания индикатор „риск от бедност и социално изключване“ България регистрира постоянни подобрения през последните години. Годината на ковид пандемията и строгите локдауни водят до повишение на дела на хората в риск от бедност и социално изключване с едва 0,4 пр.п. – забележително на фона на острия ръст на безработицата. В средносрочен план, индикаторът е намалял с повече от 5 пункта – от 38% от цялото население до 31,7% за 2021 г. което отразява както бързия ръст на доходите в периода преди пандемията, така и подобренията в качеството на самите данни. В периода 2020-21 г. спадът е с 2 пункта – поредно доказателство, че кризата в страната е била относително плитка, особено на фона на първоначалните очаквания.
  • Въпреки резките подобрения, България остава на дъното на ЕС според дела на хората в риск от бедност и социално изключване. По-зле се представя единствено Румъния, но разликата не е особено значителна. Важно е да отбележим обаче, че страната е сред малкото, които регистрират подобрение през 2021 г., докато в повечето държави от ЕС се наблюдава влошаване - резултат основно на по-продължителното влияние на кризата и свиването на заетостта.
  • Роля за спада в дела на хората в риск от бедност и социално включване играят социалните политики от последните две години. От особено значение е агресивното покачване на пенсиите, и най-вече – на минималната пенсия за стаж и възраст, тъй като пенсионерите се групират около и под линията на бедност, съответно делът на бедните сред тях е силно чувствителен дори на малки увеличения. Трябва да се има предвид и че свиването на риска от бедност и изключване е на фона на най-голямото повишение на линията на бедност в близкото минало – с над 50 лева.
  • Неравенството в доходите остава много високо. Въпреки че през 2021 г. има лек спад в коефициента на Джини с 0,3 пункта до 39,7, той остава с почти 10 пункта над средното за ЕС и почти 5 над Литва и Латвия. Това свиване отразява най-вече разширяването на социалните плащания, отколкото структурни промени в разпределението на доходите. С други думи, предефинирането и фокусирането на социалните политики за преодоляване на изключително високото неравенство в дохода се пада на следващото правителство.
  • По-значителен спад има в отношението на средния доход на най-горния и най-долния квинтил, като разликата е намаляла от малко над 8 пъти през 2020 г. до 7,5 пъти през 2021 г. Това най-вероятно е следствие от възстановяването на пазара на труда и особено на част от нископлатените работни места след локдауните. Доколкото динамиката на заплатите обаче сочи към по-чувствително оживление в горните сегменти (ИКТ, енергетика, бизнес аутсорсинг), рано е да се каже дали тенденцията към затваряне на ножицата е трайна.
  • Медианният доход расте значително – до 5,2 хиляди евро на лице от домакинство годишно, на фона на 4,6 хиляди евро за 2020 г., като ръстът е сравним с този от предкризисния период. И по този показател България задминава Румъния, където средният доход достига 4,8 хиляди евро през 2021 г., но все още е далеч от средните за ЕС-27  18,4 хиляди евро годишно. Важно е да отбележим също, че тук става дума за номинален доход, който не отчита покупателна способност и влиянието на ръста на цените, а още след средата на 2021 г. България отчиташе значително по-висока инфлация от тази в повечето страни членки.

Взети заедно, основните данни за бедността и неравенството дават поводи за умерен оптимизъм, най-вече по линия на свиването на дела на населението в риск от бедност и изключване и ръста на доходите. Подобрението в показателите за неравенство обаче е слабо и остава отворен въпросът какви мерки ще бъдат възприети за неговото свиване.