Укриването на данъците

Преди известно време Институтът за пазарна икономика направи предложение, подкрепено по-късно от над 100 икономисти, за въвеждане на плосък данък от 10% по личните доходи, корпоративната печалба и осигуровките. Един от аргументите за това е, че ниските и пропорционалните данъци в по-малка степен принуждават хората да укриват доходите си и в крайна сметка да не плащат данъци. Това основание често се оспорва от някои противници на тази идея, но намира множество доказателства в литературата по въпроса.

Тук накратко ще бъде обяснена реакцията на хората по отношение на мотивите за укриването на данъците. Изводите са направени въз основата на емпирични изследвания по този въпрос. При тях има някои проблеми свързани с първоначалните допускания, тъй като резултатите са силно чувствителни спрямо тях, освен това трябва да се оцени големината на ефекта от данъчните ставки върху неплащането. Друго усложнение се дължи на факта, че самото измерване на неплащането се дефинира трудно.

Трябва да се отбележи, че има разлика между неподаването на данъчна декларация и неплащането на данък, от една страна, и плащането на по-малко данъци поради използването на вратички в законодателството. Докато първото е извън рамките на закона и се преследва от данъчните власти, то второто е законно и дори води до по-подробно деклариране за да се оправдае по-лесно избягването на плащането. Само че резултатът като цяло е подобен – свиване на данъчната база и по-малко приходи за бюджета и създаване на разходи за данъкоплатците за избягване на плащането.

При анализа на връзката между плащането на данъците и ставката по тях трябва да се имат предвид два ефекта. Първият е ефектът на заместването – по-високите пределни данъчни ставки правят по-привлекателно неплащането, а вторият е ефектът на дохода – по-високите ставки понижават нетния доход. Тези два ефекта действат в противоположна посока при положение, че склонността към риск нараства, тъй като по-ниският доход мотивира хората да поемат по-малко рискове и следователно в по-малка степен да укриват доходите си.

Един от основните мотиви за избягването на плащането на данъци са твърде високите ставки по тях. Те отнемат голяма част от изработеното от хората (над 50% за някои доходи при размера на данъците и осигуровките през 2005 г. под формата на преки данъци) като по този начин ги обезкуражават да работят повече, да поемат риск, да спестяват и инвестират. Когато от всеки допълнително изработен лев ти се изземват повече от 53 стотинки (най-високата пределна данъчна ставка е 53.5%) човек няма голям стимул да работи или ако все пак го прави се стреми да плаща минимален данък. В резултат на това се свива икономическата активност, създават се по-малко нови производителни работни места, заетостта не се разширява и в крайна сметка се затруднява икономическият растеж. Това намалява размера на данъчната база тъй като доходите и печалбите на фирмите се понижават вследствие на високите данъци. Тогава изходът за данъкоплатците е да се опитат да скрият част от доходите си и да не бъдат обложени.Друг такъв мотив възниква в случая, когато данъкоплатците не усещат ползата от плащането на данъците – тоест събраните приходи не се разходват за доставянето на публичните услуги в необходимото количество и качество. По тази причина хората предпочитат да не платят данък на държавата, а вместо това да си спестят тези пари и сами да си осигурят необходимото. Това се случва с услуги, които се приемат като функция на държавата, но които тя не изпълнява качествено – като зашитата на собствеността на гражданите. Хората просто се стремят да минимизират разходите си за това, което на практика сами си осигуряват чрез наемане на частна охрана и застраховане на имуществото си.Следващият мотив за неплащането на данъците е сложността на данъчната система и големите разходи на време и пари, свързани с поддържането на документация, попълването на данъчни декларации, съобразяването с изискванията на законите и други подобни фактори, които до известна степен мотивират хората да не плащат.Естествено, съществен мотив е и самото нежелание на хората да плащат изобщо данъци какъвто е да е размерът на данъчните ставки. Такива хора наистина съществуват и на тях трудно може да се повлияе позитивно, но броят им все пак е малък. Големият процент от хората не плащат данъци поради посочените по-горе мотиви, защото оценяват ползата от платените данъци като по-малка от направените разходи.Емпиричните изследвания намират различна по размер еластичност на плащането в зависимост от методологията, страната, за която са приложени, и времевия си обхват. Все пак може да се каже, че връзката е негативна – следователно нарастването на данъците води до по-голяма склонност към укриване, като този ефект е по-силен, когато данъчните ставки са по-високи. Свиването на данъчната база се дължи и на свръхданъчното бреме, което представлява загуба на възможен доход за хората.

Един интересен пример за изследване на неплащането на данъците е анализ на външната търговия на Китай [1] , където степента на неплащане на данъци е много висока. Данните, които са използвани, обхващат 1998 г. и показват, че средно увеличение на данъчната ставка с 1% води до 3% увеличение на неплащането. Икономическите агенти са склонни да плащат когато ставките са сравнително ниски, но когато преминат определен праг – около 34% – степента на избягване значително нараства.

Освен това връзката не е линейна и еластичността (степента на реакция) на неплащането е по-голяма при високи ставки отколкото при ниски. Изчисленията показват, че данъците в Китай са от грешната страна на кривата на Лафер (по-високи са от необходимото) и всяко повишение ще причини понижаване на данъчните приходи.

Като заключение от посочените аргументи можем да кажем, че неплащането на данъците може да бъде ограничено – от една страна – чрез намаляване на данъчните ставки и – от друга – чрез подобряване на предоставяните публични услуги. Това може да се осъществи чрез подобряване на ефективността на държавните институции, чрез ограничаване на разходите за издръжка, оптимизиране (съкращаване) на персонала, квалифициране на служителите, приватизация на някои услуги, въвеждането на електронно правителство, публично-частно партньорство, премахване на програмите за насърчаване на заетостта и др. Така ще се спестят значителни средства в разходната част на бюджета, които ще позволят дългосрочно устойчиво намаление на преките данъци, независещо само от благоприятната стопанска конюнктура в момента. Въвеждането на плосък данък от 10% ще опрости и попълването на данъчните декларации като намали необходимото време за това и съкрати значително обема на подаваната декларация.