Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ученето през целия живот в България се върна десетилетие назад

Автор: Зорница Славова / 15.04.2022
Оцени тази статия:

Данните на Евростат за учене през целия живот (УЦЖ) за 2020 г. показват, че България отново е на последните места – зад нас е само Румъния. Делът на хората на възраст 25-64 г., участвали в някаква форма на образование и обучение през последните четири седмици към момента на провеждане на проучването в ЕС е 9,2%, а за България – едва 1,6%. На първите места са Швеция, Финландия и Дания с по над 20%. Делът на участващите в УЦЖ намалява спрямо 2019 г. За ЕС намалението е с 1,6 пр.п. (от 10,8%), а за България – 0,4 пр.п., което връща стойността на показателя до нивото му отпреди десетилетие.

Основната причина за повсеместното свиване на участието в УЦЖ е пандемията и свързаните с нея ограничения. От една страна, локдауните доведоха до спиране на дейността на повечето институции, които осигуряват обучения. От друга страна, много компании преминаха в режим на работа от вкъщи и предвид сравнително ниския дял на дигитални умения - особено в България, която е на дъното на европейските класации - вероятността наетите да са били обучавани онлайн изглежда малка (може би с изключение на ИКТ сектора).

Дял на участвалите в образование и обучение през последните четири седмици сред населението на 25-64 г., 2020 г., %,

Източник: Евростат 

Данните за България показват, че при жените делът на участвалите в образование и обучение е по-висок  - 1,7% в сравнение с 1,4% при мъжете. По-значимата разлика в участието обаче е в зависимост от степента на завършеното образование. През 2020 г. едва 0,6% от населението на 25-64 г. с по-ниско от основно и прогимназиално образование са преминали обучение, докато за хората с висше образование този дял е четири пъти по-висок (2,4%). Това означава, че образованието и обучението на възрастни всъщност се предоставя най-малко на тези, които имат най-голяма нужда, за да повишават пригодността си на пазара на труда и дори изобщо шансовете за намиране на работа.

В България продължава и практиката основната част от средствата за активна политика на пазара на труда да са насочени към директно създаване на заетост за сметка на тези за обучения и други услуги - например консултиране и ориентиране. Към днешна дата пазарът на труда следва ясна тенденция към възстановяване след Ковид кризата, търсенето на работна сила расте и проблемът със структурната безработица, ниската производителност и недостигът на умения отново става основна пречка пред потенциала за икономически растеж и развитие.