„Учителите” срещу „Орешарски”

Всъщност не става дума за «учителите», а за техния профсъюз. И всъщност не става дума за „Орешарски”, а за здрав смисъл.

„Увеличение на учителските заплати само при закриване на училища!”

Естествено това са думи на г-н Орешарски. Но те могат да бъдат изказани и са били произнасяни от мнозина, които подхождат към проблемите на българското образование от позициите на хора, които плащат нещо, а получават нищо.

Онова, което се крие и зад цитираното изречение и зад изолацията, в която фактически изпада инициативата на г-жа Такева, е следното.

1. Въпреки плащането на данъци и увеличаването на средствата за образование, родителите непрекъснато се сблъскват с необходимостта да покриват допълнителни разходи за образование на своите деца, когато те преминават през различни стадии на обществена инициация – от детство към юношество (от про-гимназия към гимназия) и от юношество към зрялост (от гимназия към университет). Средствата, които родителите изразходват догодина ще бъдат вероятно около 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Върху тях, между другото, се дължат данъци.

2. Не е проблемът в заплатите на учителите, тези, които са достатъчно активни работят и получават над средното и сега. Проблемът е в това, че доколкото има учители и възпитатели без ученици и деца в детските градини, самите училища и детски „заведения” се нуждаят от поддръжка, от отопление, консумативи, ремонти и администрация. Разходите за поддържане на сегашната система са всъщност са значително по-високи от средствата, които отиват само за заплати на учителите и възпитатели. Въпросната издръжка се разпределя от министерството, общините, а средствата се изразходват от директорите на училищата и „заведения” без деца. Когато се съкратят учителите, тези средства също се съкращават. Профсъюзите и министерството се грижат повече за тази издръжка, а не се стремят да повишават доходите на учителите.

Затова и министър Вълчев смята, че „дума не може да става за преструктуриране на бюджета на образованието”. А Лютви Местан , иначе напълно здравомислещ човек, дори заяви, че „ няма да има съкращения на учители, независимо от намаляващия брой на учениците”.

„Учителският профсъюз трябва изучи аритметиката!”

Това не е цитат от никого. Така според мен би трябвало да звучи основния извод от поведението на учителските „водачи” през тази седмица.

Г-жа Такева и г-н Желязков накараха хората да гладуват за десет процента. Когато те бяха поканени да родят някаква цифра по въпроса, те сметнаха, че въпросното увеличение ще струва 54 милиона лева. Какви други аритметични упражнения те можеха да направят?

1. Тези средства можеха да бъдат сравнени с посочените по-горе разходи за издръжка на празни училища и детски градини. Това не е направено, защото не промяна на положението на учителите, а смучене от общата бюджетна бъчва е по-изгодно за профсъюзите.

2. 54 милиона лева са равни на един ден и две минути работа на правителството. С издръжката на празните училища разходите могат да се докарат до около седмица работа на правителството. (Всъщност тези разходи се пресмятат доста трудно: ако при заплатите не може да се лъже, при консумативите е точно обратното.) Ако бе направена тази сметка, г-н Орешарски, а и други министри би трябвало да се постараят да докажат кои правителствени разходи не могат да бъдат съкратени (защото без тях не може).

3. Другите министри, макар и да „подкрепят” морално учителите, ще похарчат „спестените” чужди пари за възнаграждение на своите служители. Парите, които ще изтекат в тази посока до края на тази и през следващата година, доколкото може да се съди по откъслечни данни, са около три пъти повече от въпросните 54 милиона.

4. Можеше да се сравнят тези потенциални разходи с други планирани такива, например с планираните повишения на пенсиите. Обстоятелството, че се предпочита „подпомагане” на пенсионерите срещу „подпомагане” на учителите фактически означава отдаване на привилегия към поколение, което си отива, от поколение, което идва. Аритметиката поставя доста не прости въпроси по повод предпочитанията в политиката на българското правителство. Това обяснява защо различните членове на министерския съвет, първо, имат различни публични изяви и мнения и, второ, защо никой от тях не представя никакви рационални аргументи срещу позицията на г-н Орешарски.

Първанов – „пожарникар” на правителството и БСП

„Социалният ангажимент” на правителството се пука при елементарна среща икономиката на здравия смисъл. Учителският „бунт” иска да „разклати” министъра на финансите, но проваля подредбата на приоритетите и задачи в работата на правителството като цяло.

От тази работа страда имиджа на президента. В крайна сметка той ще излезе с негативи на следващите избори, които обаче произтичат не от неговата собствена работа. За месеците след изборите, той вече четири пъти се изказва по въпроси от всекидневието на изпълнителната власт, а именно:

• Наводненията;

• Застраховките;

• Здравеопазването и болниците;

• Училищата.

Очевидно, г-н Първанов смята, че с общи приказки по всякакви поводи за това, че и вълкът ще е сит и агнето ще е цяло, ще размие общите отрицателни впечатления от работата на своите съпартийци и ще се утвърди в ролята на „бащица”. Нищо чудно тази тактика да бъде и печеливша.