Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Трябва ли държавата да произвежда и продава сирене?

Автор: Николай Вълканов / 14.12.2012
Оцени тази статия:

Някой ще каже – разбира се, че трябва! Само така ще гарантираме добри изкупни цени за животновъдите и качествена продукция на ниски цени за потребителите. Въпреки че звучи примамливо обаче, това е доста подвеждащо.

Може би е излишно да припомняме, че преди малко повече от 20 години всичко беше държавно и дори да се сещаме от време на време за „вкуса от онова време”, той си имаше цена, която всички платихме и все още плащаме. Контролираното и субсидирано от държавата производство беше неефективно, създаваше дефицити и стимули за кражби и безстопанственост, разходите растяха, а приходите не успяваха да ги покрият, което в крайна сметка доведе цялата система до фалит.

Днес сме свидетели на един бавен поход към славното минало, в което държавата се грижеше за хранителните доставки. След нестихващите опити на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов да контролира цените на храните (било чрез организирането на „промоции” в частни търговски вериги, било чрез заплахи да пусне „евтиния внос” или да използва силови държавни структури като ДАНС), преди няколко дни дойде новината, че подопечното на министъра на икономиката Делян Добрев държавното предприятие Ел Би Булгарикум открива първия си магазин за продажба на дребно на млечни произведения. Плановете на дружеството са до края на 2013 г. да открие свои магазини във всички 28 областни центрове. В тези планове прозират задълбочаващи се опити на държавата да предоставя хранителни продукти на „преференциални” цени.

Къде е проблемът? Основната дейност на Ел Би Булгарикум е развойна и лицензионна – изследва, селектира и събира млечно-кисели бактерии, разработва нови млечни продукти; предоставя лицензи на марки и технология за производство на българско кисело мляко и млечни продукти на чужди компании. Покрай това фирмата произвежда и изнася свои марки кисели млека, сирена и кашкавали. Част от тях се пласира и на вътрешния пазар през търговски вериги като Метро, Билла, Карфур, Фантастико и др. Дружеството и в момента има достатъчно проблеми с производствената си дейност – предходната 2011 г. завършва с огромен ръст на запасите от продукция на стойност 1,4 млн. лв. при спадащи обеми на износа. С други думи Ел Би Булгарикум има проблем в планирането на производството и в намирането на пазар за продуктите си. Продукти, които сами по себе си са трудни за реализация с оглед свиването на пазара на млечни продукти от средния и високия ценови сегмент, намаляване покупателната способност на населението и високата себестойност на продукцията, става ясно от отчетите на дружеството. Допълнителни затруднения има с осигуряването на качествена и в достатъчно количество суровина (отново оттам). Нещо повече, по всичко изглежда, че към 2011 г. лицензионната дейност на компанията вече издържа производствената, ако се съди по финансовия отчет – разходите за суровини са 4,92 млн. лв., докато приходите от продажба на стоки спадат до 4,25 млн. лв. Ако към този баланс се добавят и разходите за издръжка и за заплати в двата производствени центъра на компанията в София и Видин, нещата изглежда сериозно се влошават. Впрочем приходите на компанията са спаднали с 40% за последните пет години главно заради спад в продажбата на стоки и продукция. И въпреки че печалбата остава относително стабилна, тя лесно може да бъде изядена от амбициозния проект за развитие на собствена търговска мрежа при неблагоприятната пазарна конюнктура. Напълно вероятно изглежда след няколко години опитът за предлагане на собствени продукти под себестойност в собствена търговска мрежа да обрече компанията на финансово бъдеще, подобно на това на БДЖ пътнически превози, например.

И тук идва въпросът има ли смисъл държавата да се занимава с несвойствени функции като производството и продажбата на храни? Ако приемем, че е важно да съхраним научно-изследователската дейност в областта на млечните произведения, то НИРД центърът и лицензионните операции на Ел Би Булгарикум могат да се обособят, например, в отделна лаборатория към БАН или друг държавен институт, а промишлените и зараждащи се търговски дейности да бъдат приватизирани, докато все още компанията не е затънала. Разбира се приватизацията трябва да бъде извършена по възможно най-открит и прозрачен начин – чрез БФБ или открит търг. Към предприятията потенциалният купувач би могъл да получи в пакет и лицензи и ноу-хау за производството на оригинални/автентични млечни продукти, което означава и по-висока продажна цена. Положителните ефекти са ясни:

  • Ще се повиши ефективността на производствените центрове в София и Видин
  • Ще се повиши капацитетът и възможностите на НИРД центъра, който би могъл да получава повече средства
  • Конкуренцията в сектор млекопреработка ще се подобри
  • Средствата от продажбата на компанията ще отидат за подкрепа на пенсионната система чрез Сребърния фонд или в държавния бюджет (в зависимост от начина на раздържавяване, който ще бъде приет)