Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Треватане е по-зелена

15.12.2006
Оцени тази статия:

Европейците са разочаровани. Те изостават икономически от САЩ от години,което е резултат от липсата на икономическа интеграция. Затова те създадохаЕвропейски съюз, обща валута и принципно свободно движение на стоки, капиталии работна ръка. Въпреки това Европа продължава да изостава.

Нов доклад на Бюрото за статистика на труда показва, че през 2003 г. САЩимат реален брутен вътрешен продукт на човек от $34,960 (на база долариот 1999 г.). Това е много по-високо от всяка европейска страна. Най-продуктивнатастрана в Европа, Норвегия, има БВП на човек само $30,882 (преобразуваночрез паритета на покупателната способност). Останалите европейски страниса дори по-назад: Великобритания ($26,039), Франция ($25,578), Италия ($24,894)и Германия ($24,813).

С други думи, европейците сега произвеждат годишно колкото американцитепреди 20 г. И не са успели да ги настигнат до сега. Според Банката за международниразплащания в Швейцария, разликата в производителността между САЩ и Европавсъщност се увеличава. В еврозоната продуктивността на работниците е 86%от тази на американците през 1995 г. През 2003 г. този процент спада до84.

В резултат, жизненият стандарт на европейците е по-нисък отколкото повечетоамериканци биха могли да си представят. Този факт е посочен в изследванена шведският изследователски институт Тимбро. Изследването забелязва, чесредното бедно семейство в САЩ има 25% повече място за живеене в сравнениесъс средното европейско. Ако разгледаме всички американски домакинства щевидим приблизително два пъти повече място за живеене: 1,875 кв. фута срещу976.5 кв. фута в Европа. Оказва се, че европейците имат жизнен стандарткато този на най-бедния американски щат Мисисипи.

Ако търсим област, в която европейците са по-напреднали от американците,то това е свободното време – те разполагат с много такова. Според ЮниънБанк в Швейцария, типичния европеец разполага с два до три пъти повече платенипочивни дни в сравнение с американците. Статистиката на Евростат показва,че европейците не работят повече въпреки това. Данните сочат, че средностатистическияевропейски гражданин работи средно малко повече от пет часа дневно, норвежцитеса на дъното на класацията с 4 часа и 56 мин. доходоносна работа на ден,и (изненадващо) французите са на върха на класацията с 5 часа и 44 мин.на ден работа.

Една от причините за по-късия работен ден в Европа изглежда е по-честитеотпуски по болест в сравнение с американците. Според доклад от 25 юли, публикуванв Ню Йорк Таймс, 25% от норвежките работници излизат в отпуск по болестна ден. Изследване от 2002 г. в Швеция разкрива, че средно статистическиятработник в страната ползва повече от 30 дни годишно за отпуск по болест.Изниква въпроса колко добри са техните системи за здравеопазване в действителност.

Като следствие от това, общите работни часове са много по-малко в Европа,отколкото в САЩ. Според нов доклад на ОИСР в Париж, през последната годинасредният американец е работил 1 792 часа. Във Франция обаче средно годишнитеотработени часове на човек са само 1 453 часа, а за Германия – 1 446 часа.Преди 25 години, средно годишните отработени часове в Европа са били приблизителносъщите както сега.

ОИСР посочва като причина за това нежеланието на европейците да работяти техният по-нисък жизнен стандарт, в сравнение с американския. “Изследванетоясно показа един изумителен факт: това, че значителната разлика в ползана САЩ по отношение на БВП на човек...се дължи основно на разликата в часовете,изработени на човек.”, се посочва в доклада. Това налага правителстватав Европа да реформират своята политика по отношение на труда в посока повишаванена отработените часове, се препоръчва в скорошен доклад на МВФ.

За съжаление, нито ОИСР, нито МВФ имат някакво смислено обяснение защоевропейците предпочитат повече свободно време. Ново изследване на икономистаЕдуард Прескот от Федералния резерв на Минеаполис предлага отговор на тозивъпрос. Той казва, че по-високите европейски данъци обясняват почти всичкиразличия в поведението на работната сила в САЩ и Европа. Той пояснява, чекогато европейските данъчни ставки са били сравними с американските, тоотработените часове са били приблизително еднакви. Но след повишаванетона данъците в Европа работниците са реагирали с по-малко работа.

Следователно, намаляването на данъците в Европа би повишило предлаганетона работна сила, би увеличило производството и оттам би подобрило жизнениястандарт. Например, ако Франция намали данъчната си тежест от 60% от БВПдо 40%, средният французин ще може да консумира 19% повече, отколкото вмомента. Това е голяма промяна.

Изводът е, че европейците не работят, защото получаваното заплащане, следкато правителството получи своя дял чрез данъците, е ниско. Тъй като социалнитеплащания са високи, то разходите да не работиш са ниски. Така, след катоработниците сравнят какво могат да направят с парите, получени след облагане,и парите, които получават ако не работят, разликата е много малка.

--------------------------------------------------------------------

[1]Брус Бартлет е старши сътрудник в Националнияцентър за икономически анализи. Статията е препечатана от Интернет страницатаTownhall.com.



 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).