Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Тенденции в спестяванията в икономиката

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
В икономическите среди често се противопоставят две тези – спестяванията или потреблението води до по-голям икономически растеж. Тези, които залагат на потреблението, са привърженици на активна икономическа политика, чрез които се цели увеличаване и стимулиране на търсенето в икономиката. Другата група отчита ролята на спестяванията в икономиката като основен източник на устойчив икономически подем и дългосрочен растеж.

В България напоследък в икономическите среди сякаш стана модно да се повтаря, че потреблението в икономиката е твърде голямо, а частните спестявания на гражданите постоянно намаляват, което резултира във все по-голям дефицит по текущата сметка. В разпространения меморандум на МВФ за страната преди седмица едно от най-дискутираните опасения за българската икономика е ниското ниво на спестявания и намаляване на брутните национални спестявания дори в номинален размер през 2005 спрямо 2004 г. Тезата е, че високото ниво на потребление и отрицателното салдо по текущата сметка, което се финансира до голяма степен от приток на чужди капитали и задлъжнялост на фирмите и гражданите, прави икономиката уязвима на външни шокове и на промяна на международната пазарна конюнктура.

Спестяванията са нужни за икономиката, защото благодарение на тях се увеличават инвестициите в производствени фактори и мощности, в технологии и ноу-хау. Спестяванията представляват отложено потребление в името на бъдещо потребление и са източник на инвестиции и натрупване на капитал. Капиталът генерира икономически растеж чрез увеличение на производителността на труда и по-ефективно използване на оскъдните ресурси. В същото време потреблението е най-големият компонент на БВП и допринася до голяма степен за икономическия растеж, отчетен през годината. Потреблението увеличава еднократно БВП на страната в ролята си на компоннент от счетоводния запис на съвкупното производство. Но потреблението на крайни продукти, които не служат за производство и не увеличават производителността на труда, не водят до по-висок растеж. За илюстрация можем да посочим ефекта от наводненията през миналата година. Въпреки че след разрушенията инвестициите, които са направени, са увеличили статистически БВП, те не водят до дългосрочен растеж, защото не са създали нови мощности и капитал в икономиката. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс дефакто означава, че инвестициите в икономиката не се финансират изцяло от вътрешни спестявания, а от външен приток на капитали, т.е. от спестявания от чужбина. Реалните лихвените проценти в ЕС и САЩ са сравнително ниски, което привлича капиталите в страни с относително по-висока норма на печалба. Въпреки декларираната готовнот от Европейска централна банка (ЕЦБ) отново да увеличи лихвените проценти, все още страните в Европа генерират достатъчно спестявания, които биват инвестирани в чужбина. Финансовата система в България, от своя страна, е стабилна и позволява да се пренасочват свободни финансови средства от чужбина. Съществува положителна зависимост между реалните лихвени проценти и спестяванията в икономиката. Колкото по-ниски са реалните лихвени проценти, толкова повече хората и бизнесът са готови да инвестират и намаляват спестяванията си. В последните години сме свидетели на намаление на лихвените проценти по дългосрочните кредити, ОЛП и доходността на дългосрочните държавни облигации в България. Със сравнително малък размер растат единствено номиналните лихви по срочните депозити (виж графика 2). Като цяло намалените лихвени проценти в икономиката водят до относително намаление на спестяванията – в номинално изражение и като процент от БВП. В същото време се очаква реализирането на проекти с по-висока от обичайната норма на печалба, което ще генерира повече инвестиции и капиталообразуване. Търговският дефицит е съпътстван с увеличение на лихвените проценти, ако в икономиката има проблем с привличането на капитали отвън. Това от своя страна означава повече национални спестявяния, по-малко потребление и намаление на дефицита, но и на инвестициите в икономиката. Не такъв е случаят в България. Притокът на спестявания от чужбина задържа увеличението на реалните лихвени проценти и дори ги тласка надолу. Слабата потребителска активност в еврозоната е фактор за генерирането на спестявания в чужбина, част от които биват инвестирани на българския пазар – чрез портфейлни инвестиции, преки инвестиции на зелено. Резервите на БНБ продължават да растат въпреки изкупуването и изплащането на част от държавния дълг. Валутните резерви на централната банка отбелязват положителна промяна през миналата година, което е ясен индикатор, че опасност от “прегряване” на икономиката към момента не се забелязва. През декемврии 2005г. ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от 2 години и половина с 0,25% до 2,25%. Декларираната цел е увладяване на очакваната инфлация, която достигна 2,6% на годишна база за 2005г. Повишението на лихвените проценти не изигра отчетлива роля в икономическата ситуация в страната. Частните спестявания зависят от разполагаемия доход на домакинствата. Въпреки че реалните доходи на хората се увеличават, данъците и социалните осигуровки предсталвяват чисто изземване на парични средства от бизнеса и домакинствата. Бюджетният излишък, на който сме свидетели, води до изкуствено счетоводно увеличаване на общите спестявания в икономиката. Доколкото харченето на бюджетния дефицит остава в дискреция на правителството, опасността да не се вложат спестяванията в капитал е голяма. Дори да бъдат направени инвестиции във физически капитал, той няма да отразява предпочитанияето на пазарните агенти и ще доведе до изкривявания на пазара и в икономическата реалност. Чрез намаляване на данъците и данъчното бреме като цяло може да се увеличи частният разполагаем доход. Развиващата се финансова система позволява да се диверсифицира все по-осезаемо рискът от инвестиране в различни финансови инструменти. Така богатството на хората ще продължи да нараства и да генерира нови видове форми на спестявания и съхранение на стойност.Несигурността в икономиката играе ролята на катализатор на вътрешни спестявания, а оптимизмът на бизнеса, финансовите посредници и на потребителите води до значително нарастване на кредитирането. Конкуренцията между финансовите институции ще продължи да тласка лихвите по кредитите надолу, с което се затваря макар и от части диференциалът между лихвите по депозитите и кредитите.

Като цяло можем да обобщим, че спестяванията са нужни на икономиката, за да расте устойчиво в дългосрочен период. Но спестявания могат да бъдат привличани и от чужбина, ако в икономиката съществуват достатъчно благоприятни инвестиционни възможности. В този контекст, увеличаване на разполагаемия доход на гражданите може да се постигне чрез намаление на осигурителнатз и данъчна тежест и намаление на преразпределението чрез държавно потребление.

Графика 1 

Източник: НСИ, БНБ

Графика 2  

Източник: НСИ, БНБ