Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стратегия ли е "Националната стратегия за противодействие на корупцията"?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Националната стратегия за противодействие на корупцията отстъпва по обем на програмата на правителството, но пък запазва до голяма степен същия стил и звучене. В текста могат да се прочете например следното: "Тези стъпки, съчетани с постигнатото ограничаване на дейността на полукриминалните групировки допринесоха за известно стабилизиране на корупционната обстановка в страната" или: "повишаване на степента на професионална квалификация и служебна устойчивост на служителите на МВР", както и: "нормативно задължение за публично осветляване на параметри на преговори и сделки.."

Духът на стратегията е изразен още в нейното име - Стратегия за противодействие на корупцията, т.е. за да имаме противодействие то трябва да се предхожда от действие, което означава, че се предвижда основно борба с корупцията ex post, а не ex ante. Повечето от мерките засягат действията и наказанията след корупционно поведение, а не предотвратяването на такова.

Целите, които правителството си поставя "включват засилване на ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции". Остава въпросът кой ще наблюдава и контролира наблюдателите на контролните институции. Вместо да се назначават наблюдатели на контрольорите на наблюдателите, по-голям ефект би имало ограничаването намесата на държавата в икономиката.

Този правителствен документ трудно може да бъде наречен стратегия, защото няма ясна визия за това какво трябва и ще се прави за борба с корупцията. В повечето случаи предвидените мерки просто няма начин как да дадат като резултат дефинираните цели. Например, "за създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация", според правителството трябва "да се регулира допустимостта на подаръци, получавани от държавни служители", както и да се въведе "антикорупционно обучение на служителите на различни нива в държавните институции"!?!

Предвижда се "въвеждане на публичен регистър за доходите" на данъчните служители. Не е много ясно какъв е замисълът на тази мярка, защото на практика тя означава да се въведат в публичен регистър ведомостите за заплати на данъчните инспектори и нищо повече. Едва ли някой очаква, че те ще декларират доходите си от подкупи!?! Ако изобщо нещо трябва да се наблюдава, това е имуществото, и то не само на данъчните, но на всички служители. За това обаче не е необходим специален регистър, защото имуществото така или иначе си е описано в имуществените регистри.

При разписване на мерките за противодействие на корупцията в местната власт, акцентът изведнъж се премества върху "развиване на публичен дебат по проблемите на финансирането на общините, за да се стигне до законодателни решения, даващи правни и финансови гаранции за равнопоставеност и самостоятелност на местната власт в духа на принципите на Европейската харта за местно самоуправление". Централизираният модел на управление и финансиране на общините не само поставял под въпрос реалното местно самоуправление, но и създавал предпоставки за злоупотреби и корупционни действия!?! Четейки тази стратегия, един страничен наблюдател би помислил, че корупцията е начин за попълване на дупките в бюджета на местно ниво и че представителите на местната власт, които взимат подкупи, не ги взимат за да си построят къща, а за да ремонтират детската градина и районната поликлиника. С две думи, ако премахнем бюджетните затруднения, ще премахнем и източника на корупция в местната власт!

На истински ефективните мерки за борба с корупцията стратегията посвещава едва няколко параграфа, а именно:

- "Промените трябва да гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията";

- "Ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия" ;

- "Пълна прозрачност и своевременно отчитане финансирането на предизборните кампании" ;

- "Законодателно регламентиране на лобизма съобразно със световната практика";

- "Постепенно преминаване от лицензионен и разрешителен режим за осъществяване на икономическа активност към регистрационен и уведомителен режим";

- "Свеждане до минимум необходимостта от санкция на държавен орган."

Конкретни бележки:

1/ На интернет-площадката на Министерски съвет антикорупционната стратегия е поместена в частта на приоритети "Ред и сигурност", не в "Правова държава". Дали мерките се разбират като създаване на правов "ред" или сигурност в корупционна среда не става ясно от поместените в стратегията предложения.

2/ Сред включените в стратегията мерки са създаване на ясни и прозрачни правила, когато се предоставят публични услуги и се създава достъп до пазара. Към тези правила се отнасят промени в действащи норми, които дават на администрацията възможност за усмотрение. Освен това тук се коментират и публични регистри, които могат да подобрят достъпа до информация, съхранявана в държавни институции. Тези мерки ограничават условията за корупция, но не решават проблема, а именно, че докато държавата може да взима от едни, за да дава на други, тогава винаги ще има интерес да се влияе върху решенията на тези, от които зависи този "узаконен грабеж" (по Фредерик Бастиа). Затова, освен че трябва да се създадат по-прозрачни правила, трябва да се ограничи и властта върху дохода, собствеността и дейността на гражданството.

3/ Стратегията включва като нужни мерки за ограничаване на корупцията "прехвърляне" на публични функции към частния сектор. Тук трябва да се отбележи, че исторически в повечето случаи държавата отнема от частните предприемачи функции, като контрол над договорите, включително трудови. Затова и в случая корупцията показва как държавата не може да се справи, независимо от аргумента за пазарен провал, и позволява на частния сектор да поеме това, с което доказано може по-добре да се справи.

4/ Някои от поместените в стратегията предложения показват как кабинетът разбира проблемите, свързани с корупцията, а именно, корупция има защото институциите, отговорни за контрола над други институции, нямат достатъчно власт, за да я ограничат. Затова и сред мерките може да намерим такива, които предвиждат да се повиши статута на звената, работещи по противодействие на корупцията, както и да се усъвършенстват звената за вътрешен контрол в МВР. Не става обаче ясно "кой ще пази пазачите".

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!