Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Странният свят на законодателството за защита на конкуренцията

Автор: Институт за свобода на предприемачеството, Бе / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Гост автор Eustace Davie, директор на Фондация “Свободен пазар”, Южна Африка

Според икономиста Доминик Т. Арментано, автор на “Антитръстовите закони: доводите за тяхната отмяна”, законодателството за защита на конкуренцията не е успяло да постигне целите си и трябва да бъде отменено. Случаят Майкрософт е класически пример за законодателно решение, взето в името на защита на конкуренцията, което работи против интересите на потребителите. Състезавайте се, но не печелете. Не правете продуктите си толкова атрактивни за потребителите, че 90% да купуват от Вас, а не от Вашите конкуренти, както направи Майкрософт. Не прибавяйте допълнителни характеристики на продуктите си безплатно, както прави Майкрософт. Ако го сторите, група бюрократи, които никога не са правили нищо през живота си, могат да ви ударят с глоба от 497-милиона евро, каквато Европейската комисия наложи на Майкрософт през 2004г.

Не им стига несправедливото присвояване на голяма сума пари от акционерите на компания, която не е извършила никакво престъпление, но бюрократите, които никога нищо не са правили през живота си, заповядват на най-предпочитаната от потребителите софтуерна компания да спре да прибавя нови характеристики на продуктите си, които се радват на особено голяма популярност, като Media Player . След като издава такова нареждане, изцяло в ущърб на потребителите, Марио Монти има наглостта да направи следното изказване: “В крайна сметка аз трябваше да реша какво е най-добро за конкуренцията и за потребителите в Европа”.

Как да разбираме подобно поведение от страна на бюрократите? Като потребител Вие забелязвате, че бюрократите се опитват да навредят на любимата Ви софтуерна компания. Защо? Защото тя прави продуктите, които Вие купувате и предпочитате пред всички останали и защото прибавя нови характеристики безплатно. Това е ужасно престъпление, нали? Не можете да видите къде е престъплението? Е, не се притеснявайте, повечето от нас също са толкова озадачени, колкото и Вие. Те наказват Вашия доставчик като му налагат глоба, чрез която ще платят годишните заплати, без допълнителните бонуси и облаги, на 497 старши бюрократи на ЕС.

Защо са избирали 497, по един милион евро на всеки, а не 500 души - само те си знаят. Мислите ли, че са сметнали от колко служители имат нужда, за да разрушават бизнеса на предприемачите? Или те се нуждаят от парите, за да платят на онези мили юристи, които са толкова загрижени за благото на потребителите, че тарифите ми са астрономически високи, за да помагат в начинанието на “палачите”. Независимо какво мислят да правят с парите, Вие като потребител споделяте чувствата на акционерите и предпочитате парите да бъдат в банковата сметка на Майкрософт, а не в банковите сметки на бюрократите, които никога не са правили нищо през живота си, или на техните адвокати. Вие предпочитате тези пари да бъдат изхарчени за прибавянето на нови, безплатни характеристики на вашия софтуер или любимите Ви компютърни гении да изобретят някой нов продукт за Вас.

Но почакайте, това не е краят на наказанието върху предпочитаната от Вас софтуерна фирма. Чували сте за авторските права, нали? Това е законът, чрез който се защитава всеки, който измисли ново изобретение, да не бъде копирано от другите. Целта на закона е да се поощрят хората да изобретяват нови неща, които подобряват живота ни. Според теорията, ако изхарчиш много време, енергия и пари за изобретяването на неща, за които впоследствие не получиш облага, спираш да изобретяваш. Звучи логично, нали? Е, бюрократите в ЕК са измислили тяхна напълно нова теория за авторските права и стимулите. Те смятат, че тяхната предполагаема власт им дава право да разчистят законите за авторските права сякаш са паяжини.

На конкурентите повече няма да им се налага да се опитват да крадат тайните на Майкрософт. Еврокомисарите ще го правят вместо тях по силата на съмнителен закон, който поставя всички фирми в незавидното положение да не знаят кога дейностите им ще бъдат обявени за нелегални. Ако Бил Гейтс и приятелите му имаха софтуер, който им позволяваше едва да свързват двата края, техните авторски права щяха да бъдат напълно сигурни и защитени от закона. Но поради доминиращото положение на Майкрософт, им беше наредено да разкрият “пълна и точна информация за интерфейса, която ще позволи на конкурентите им да оперират с Windows и да предоставят тази информация при разумни условия”.

 

Майкрософт очевидно не е разкрил всичките си тайни, само някои от тях, така че конкурентите все още не могат да правят продуктите си да работят с Windows. По всяка вероятност конкурентите са искали тази информация безплатно или поне на възможно най-ниската цена. Нима Майкрософт имаха безразсъдството да предположат, че “разумни условия” означава едно и също както от тяхна гледна точка, така и от гледната точка на техните конкуренти? Затова ли компанията беше обвинена в неспазване на правилата? Конкурентите се оплакаха на Комисията, която наложи още една глоба в размер на 280,5 милиона евро на Майкрософт поради “неподчинение” и заплаши, че ще последва нова глоба в размер на 3 милиона евро на ден, ако “неподчинението” продължи и след 31 юли 2006г.

 

И така, бюрократите, които никога не са правили нищо през живота си, се събраха, за да разрушат компанията, която, в началото на новото хилядолетие, трябва да бъде призната като един от най-големите благодетели на човечеството. Подаръкът, който Майкрософт е дарил на света, е уникален софтуер, който направи компютрите достъпни за милиони хора на планетата. Потребителите на софтуера трябва да протестират срещу тази пародия на справедливост, която се върши в името на ЕС и е насочена срещу компания, която ни е дала толкова много. Те трябва да подложат на съмнение не конкурентоспособността на Майкрософт, а несправедливостта на тези странни закони за защита на конкуренцията, които се използват в това преследване.

(1) Публикуваме статията с любезното съгласие на Института за свобода на предприемачеството, http://www.iuf-berlin.org/