Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стимулиране и регулиране - това, от което НЕ се нуждае българският капиталов пазар

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Защо следните изрази са грешни:

1. Държавата трябва да стимулира капиталовият пазар. Капиталовият пазар е място, където инвеститорите купуват и продават ценни книжа, те по собствена воля (без държавата да определя къде, как и колко да се инвестира) насочват спестяванията си към продуктивни предприятия с цел получаване на печалба и поемане на определен риск. В България понеже част от листваните дружества не са от най-продуктивните, идеята да се стимулират инвестициите в тези предприятия прави измамата на инвеститорите възможна - от страна на държавата. Ако се вземе под внимание продължителната борба на притежателите на компенсаторните инструменти за качването на тези инструменти на борсата, стимулирането на капиталовия пазар е за сметка на търпението на играчите.

2. Държавата може да помогне за създаването на ефективен и справедлив капиталов пазар. Използването на прилагателните означава, че има база за съпоставка, а такава съществува само в индивидуалната концепция на отделните играчи. От друга страна, ефективен пазар означава не само доколко капиталовият пазар отразява информацията, но и колко често търсенето и предлагането се срещат. Българският капиталов пазар страда от липса на ликвидност, въпреки (и заради) намесата на държавата. Накрая, пазарът, включително и капиталовият, не се създава или изгражда, пазарът възниква спонтанно от потребностите и действията на заинтересованите играчи. Още по-грешно е схващането, че целта на един закон е да се създадат условия за развитието на справедлив и ефективен пазар на ценни книжа ("Закон за публичното предлагане на ценни книжа").

3. Ефективното регулиране гарантира диверсификация на индивидуалния риск на всеки инвеститор, увеличаване на възможността да се предвидят неблагоприятни за пазара събития. Първо ефективността не е и не може да бъде характеристика на регулирането. Второ, диверсификация на индивидуалния риск (а следователно и на печалбата) на всеки инвеститор е във възможностите само на портфейлните мениджъри. Може би се има предвид, че ще се диверсифицира риска като се отблъснат инвеститорите чрез свръх направляване на инвестиционните им действия, т.е.не участват на капиталовия пазар - не поемат риск. Трето, увеличаването на възможността да се предвидят неблагоприятни за пазара ситуации предполага, че има такава възможност, което не е вярно. Ако съществуваше такава възможност по всяка вероятност капиталов пазар нямаше да има по принцип. Предвиждането на неблагоприятните ситуации за пазара не означава тяхното преодоляване, което е по-важно.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!