Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Стесняване на икономическата пропаст в 21 век*

Автор: Стефан Л. Паренте / 22.02.2008
Оцени тази статия:

В днешно време съществуват огромни разлики в стандартa на живот по света. В най-богатите индустриални държави БВП на глава от населението е около 50 до 60 пъти по-голям в сравнение с този в най-бедните страни, при това отчитайки различните ценови равнища. До 1700 г. разликите между нациите са били в размер на не повече от 2-3 пъти и едва през последните триста години пропастта между най-богатите и най-бедните държави в света се е разширила значително.

Ако нарастващото неравенство е действителността на модерните времена, то какво ли ни очаква през следващия век? Ще се задълбочат ли различията или има вероятност да се намалят до нивата отпреди 1700 г.? На база на съвместната ми работа с Едуард Прескът през последното десетилетие, както и с други учени[1], мога за заявя, че различията между богатите и бедните в бъдеще няма значително да се увеличават, но надали ще достигнат стойностите от 1700 година.

Знаем, че различията в стандартите на живот между бедните и богатите страни могат да се преодолеят в доста кратки периоди. Някои бедни държави успяха да достигнат индустриалните лидери по равнище на доходи чрез по-бързия си икономически растеж. И все пак ограниченият брой на такива успешни опити ясно показва, че достигането не е толкова лесно осъществимо. Политическата стабилност е необходимо, но недостатъчно условие. Достигането на напредналите държави изисква извършването на определени икономически реформи. Възможно е те да бъдат яростно атакувани от определени социални групи, които, с право или не, вярват, че тези реформи ще бъдат в тяхна вреда. В този случай сломяването и противопоставянето на съпротивата ще е ключът към успеха през следващия век.

РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОХОДИ

Различна начална дата. Голямото неравенство в доходите, което започва след 18 век е резултат от факта, че в някои страни икономически растеж започва по-рано. Преди 1700 г. в нито една страна няма съществено подобряване в стандарта на живот. Промяната настъпва през 1700 г., когато в Англия започва постоянно нарастване на продукцията на глава от населението. Скоро след това Западна Европа и етническите потомци на Англия започват да се развиват. В началото прогресът е умерен и непостоянен. От началото на 20 век обаче той се превръща в бърз и стабилен, като се удвоява на всеки 35 години - феномен, който Саймън Кузнец определя като съвременен икономически растеж.

След време все повече и повече държави започват да увеличават значително своята продукция на глава от население. Графика 1 показва кривата на БВП на глава от населението в някои държави след 1800 година. Лидерът от 1800 г. до 1820 г. е Холандия, от 1820 г. до 1890 г. - Великобритания, а след това САЩ. Началните дати на започващия в страните растеж са различни: Мексико започва растежа си около 1860 г., Япония - около 1870 г., Бразилия - около 1920 г., Индия - около 1970 година.

Влиянието на тези различни стартови дати на развитие върху разпределението на световното богатство е показано на графика 2, която илюстрира БВП на глава от населението за четири района, сравнени с това на водещия за периода от 1700 г. до 1990 г. С изключение на Африка, различието между всеки район и лидера спира да се увеличава, когато районът започне съвременния си икономически растеж. Изоставането на Африка продължава поради умерения и непостоянен растеж, въпреки че почти всяка африканска държава е станала по-богата за последните 50 години.

Предимството да си започнал по-късно. Различните райони започват по различно време своя икономически растеж. Латинска Америка, която започва съвременния си икономически растеж около 1900 г. поддържа нива на доход, които са около 25% от тези на индустриалните лидери. Азия, която започва икономическия си растеж през 1950 г. постепенно успява да стесни значително различията, представяйки се по-добре дори от САЩ, които продължават историческия си ръст от 2% на година.

След 1978 г. бързият растеж на Китай, чието население е 20% от световното, играе важна роля за развитието на Азия. Редица други държави в района също се развиват бурно: Япония достига нива на доход от 21% до 87% от нивото на САЩ между 1950 г. и 1993 г.; Южна Корея - от 11% до 43% между 1960 и 2000 г.; Сингапур - от 16% до 80% между 1960 и 2000 г.; Тайван - от 8% до 55% между 1952 и 1995 г. Подобно бързо развитие изглежда като чудо. 

Тези чудеса на растежа са ново явление и се случват в страни, които са били доста назад спрямо индустриалния лидер за момента.

Няма подобен случай на бедна държава отпреди 1950 г., която да е удвоила брутния си вътрешен продукт за десетилетие, както Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Китай, а и никой индустриален лидер в историята не го е направил. Всички тези страни са в Азия, но подобни примери има и в други райони. Ботсвана, например, е повишила стандарта си на живот от 8% до 21% от нивото на САЩ за периода от 1870 г.  до 1999 година.

Изводът от тези примери е, че бързият растеж е възможен. Дори изглежда, че колкото по-далеч от индустриалния лидер е една страна, толкова по-голям е потенциалът й за бърз растеж. По-късно започналите да се развиват страни са способни да удвоят нивата на доход за по-кратко време, отколкото тези, които са започнали да се развиват в по-ранен период. Тази зависимост е представена на графика 3, която показва колко години отнема на дадена страна да удвои дохода си от $2000 на $4000 (по цени от 1990 г.) на фона на годината, в която за първи път е постигнала БВП на глава от населението в размер на $2000. Богатите държави като Англия, САЩ и Франция, които са достигнали това ниво преди около 200 години, го удвояват за около 45 години. Държави, които са достигнали минимума след 1950 г., като Тайван и Португалия, могат да направят същото само за 15 години.

ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОХОДИ

Какво е обяснението за еволюцията на доходите, характеризирана с огромни разлики и бързо наваксване от страна на държавите, които започват растежа си по-късно?

Широкоразпространено е вече схващането, че различията в ресурсите (земя, работна сила и капитал) са само малка част от това явление. Вместо това, микро и макро фактите подсказват, че основна роля играят разликите в общата факторна производителност (ОФП). Това е способността (ефективността) на една нация да използва ресурсите си за производство за стоки и услуги.

Макроикономическо доказателство.  Основната детерминанта за капиталовия запас на една страна са спестяванията - количеството продукт, което не е потребено. Основната детерминанта на трудовия ресурс е образованието на населението. Проучване на международните спестявания и образователните постижения за периода след Втората световна война показва, че нито един от двата ресурса не спомага за разбиране на причините за еволюцията на международните доходи. Нивата на спестяванията не са съществено различни в богатите и бедните страни. Според Международния валутен фонд и богатите, и бедните държави инвестират средно 20% от техния БВП. Разликите в образованието са по-ясно изразени, но фактът, че много бедни страни успяват да премахнат огромната разлика в образованието спрямо богатите държави през последните 50 години, а не успяват да елиминират дори част от пропастта в доходите, показва, че този ресурс не е толкова критичен.

Прецизно изследване на приноса на тези ресурси за разликите в БВП е проведено от Питър Кленоу и Андрес Родригес-Клар през 1997 г.[2] и от Робърт Хол и Чад Джоунс през 1999 г.[3] Изследването представя БВП на дадената страна като функция (F) на физическия капитал (K) и човешкия капитал (H) умножена по съответната ОФП, т.е. ефективността (A):

GDP=A F(K,H)

Стойностите на К и Н се изчисляват за всяка страна и заедно с данните за БВП се използват в агрегираната производствена функция, за да се изведе стойността на ефективността за всяка страна. От изследването се установява, че тази ефективност е правопропорционална и силно свързана с нивото на развитие. Хол и Джоунс дори извеждат корелационен коефициент между лагът на продукта на отделния работник и лагът на ОФП равен на 0.89.

Таблица 1 показва извадка от техните резултати, включваща някой богати, развиващи се и бедни страни. Вижда се, че ОФП на САЩ е повече от пет пъти по-голяма от тази в Кения.

Микроикономическо доказателство. Изследванията за индустрията и фирмите подкрепят в по-голяма степен базираната на ефективността теория, а не базираната на ресурсите. Тези изследвания имат предимството да разглеждат лесно достъпни (измерими) характеристики на производителния процес като технологията, капитала, земята и труда. През последните две десетилетия се появиха много такива изследвания, като особено важен е приносът на McKinsey Global Institute (MGI).

От 1990 г. MGI изследва същността на производствения процес на фирмено равнище за избрани индустрии в група от 13 държави, която включва богати, бедни и държави със средно равнище на доходи. Резултатите показват, че производителността на един работник се различава значително в отделните държави. Дори само сред богатите страни тя варира съществено, понякога достигайки до три пъти. Също така производителността се различава и в отделните индустрии. Никоя страна няма по-голяма производителност във всички индустрии. САЩ има най-голяма производителност в сферата на услугите, а Япония - в няколко фабрични производства.

Изследвайки производството на отделните фирми в дадена индустрия, MGI стигат до заключението, че основният източник на различията в производителността на един работник е именно общата факторна производителност (ОФП), а не уменията на работника или количеството на машини и оборудване. Държавите с по-ниска производителност в дадената индустрия не успяват да приложат най-добрата технология на производство, използвана в държавите с по-висока производителност. В много случаи по-малко производителните не успяват да максимизират ефективността на тази технология. Например, MGI пресмята, че модерните индустрии в Индия имат потенциала да увеличат производителността си от 15 до 45% от нивото на конкурентите си в САЩ, само като сменят начина на производство на крайната продукция.

БАРИЕРИ ПРЕД УСВОЯВАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

Защо по-бедните страни използват по-нисши технологии и дори не използват пълния им потенциал? Отговорът не се състои в това, че те имат по-ограничени знания. Познанието им общо взето е на еднакво ниво като в развитите държави. Огромна част от познанието е публично достъпно, а дори и да е патентовано, до него има достъп чрез споразумения за лиценз или чрез преки чуждестранни инвестиции.

Това означава, че бедните страни няма нужда да влагат ресурси в създаването на нови знания и развиването на нови идеи, а могат да вземат информацията на готово от вече развитите и богати държави. Понеже тези знания непрекъснато се развиват и допълват, страните, които са започнали да се развиват по-късно, имат преимущество. Това е реалната причина за явлението, при което по-късно развиващите се страни могат да удвоят продукта си за много по-кратки периоди в сравнение с тези, започнали икономическия си растеж по-рано. Ето защо държавите, които ще започнат да се развиват в следващите периоди ще имат огромна полза от вече съществуващото световно знание и опит.

Въпреки, че по-бедните страни имат достъп до същата информация, до каквато имат и богатите, те я използват в много по-малка степен, защото имат повече ограничения и бариери по отношение на технологичния избор. Тези бариери приемат много различни форми. В крайна сметка, всяко ограничение ощетява конкуренцията и пречи на местните и чуждестранните фирми да работят по-ефективно. В някои случаи обществената сигурност или средата оправдават тези ограничения, но в повечето случаи бариерите съществуват в защита на групи със специални интереси. Това ги прави трудни за премахване. Обикновено, обаче, когато бариерите се отстранят, ефективността нараства значително.

Примери за бариери. Някои ограничения, като начинът на работа, предопределят до колко може да се използва дадена технология. Работни условия, които дефинират как трябва да се използват ресурсите, водят до повече персонал и по-малко използване на машините. Например, в Бразилия и Ню Джърси регулация от страна на правителството поставя условие, че всички газови станции трябва да предлагат пълно обслужване. В Австралия пък има постановление отнасящо се до бирената индустрия, че отделните товарни камиони не могат да се управляват и обслужват от различни хора.

Освен бариерите върху начина на използване на технологиите, съществуват и бариери върху избора на конкретна технология. Регулация, която изисква използването на определен вид технология в даден отрасъл е такъв вид бариера пред производството. Примери могат да се намерят в много държави, включително и в развитите, често дори под формата на градоустройствени закони. В Индия, например, съществува закон, наречен Small Scale Reservation, който забранява изграждането на големи съоръжения.

Често ограниченията върху технологията са по-малко категорични от градоустройствените закони, но все така ефективни. Бюрокрацията и корупцията, например, сериозно ограничават технологичния избор на фирмите. Ернандо де Сото показва как точно този тип бариери водят до ниска ефективност. Той изтъква, че големите разходи, свързани с бюрокрацията в Перу причинява разширяване на сивия сектор в икономиката[4]. Незаконните фирми нямат ефективно производство, защото използват по-стари и по-малко мащабни технологии, за да избегнат разкриването си.

Перу не е единствената страна в това отношение. Симеон Дянков и колектив от други автори доказва, че бюрократичните разходи за създаване на фирма са тясно свързани с нивото на развитие в дадената държава, като зависимостта е правопропорционална[5]. През 1999 г. той провежда изследване, при което открива, че средните разходи, свързани с бюрокрацията в 25 от най-богатите страни е 20% от БВП, а в 25 то най-бедните смайващите -134% от БВП.

Друг тип бариера е свързана с правителствената намеса в бизнеса. За пример може да се даде преференциалното отношение към дадени фирми под формата на такси, субсидии и държавни договори и гаранции, който също водят до по-ниска ефективност. MGI забелязват, че в Русия има такъв вид преференции. Там икономически неефективни фирми имат преференциите да останат в бизнеса, за сметка на ефективни фирми, които не могат да навлязат на пазара, защото не могат да се конкурират с привилегированите.

Общоизвестно е, че държавните предприятия не са ефективни. В Индия, например, количеството продукт, произведен от един работник в сферата на енергетиката, телекомуникациите и  дребното банкиране е около 10% от средното ниво в САЩ. За сравнение, частният сектор в Индия за същите индустрии достига 40% от нивото на САЩ.

Трудностите пред международната търговия е друго важно ограничение. Квотите, митата, рестрикциите и репатрирането на печалбите намаляват ценовата еластичност на търсенето на стоки. Това има голямо значение, тъй като по-високата еластичност на търсенето от цената означава по-голямо процентно увеличение на прихода при намаляване на цената на стоката с 1% и следователно повишаване на доходността на иновациите. Недостатъците на договорите по дълга също намаляват ефективността. Когато тези договори не се изпълняват, индивидите не са способни да получат достатъчни средства за усвояване на добрите технологии.

Като цяло бедните страни налагат множество ограничения на икономическия избор на гражданите си както количествени, така и качествени. Конкретният тип на бариерите и броят им се различават в отделните бедни страни. Подробна картина на разнообразието от бариери в държавите по света е представена в годишния Индекс на икономическата свобода, издаван от фондация „Херитидж" и „Уол Стрийт Джърнъл". От 1995 г. чрез Индекса се оценява всяка държава по 10 различни категории бариери или икономически свободи, ако използваме езика на Милтън Фридмън. Десетте категории включват ограниченията пред международната търговия (свобода на търговията); рестрикциите за чуждите инвестиции (инвестиционна свобода); бюрокрацията (свобода на бизнеса) и корупцията (свобода от корупция).  

Бариерите имат значение. От къде знаем, че бариерите пред усвояването на технологиите са основната причина за ниската ОФП в бедните държави? Имаме два основни аргумента в подкрепа на това твърдение - един емпиричен и един теоретичен.

Емпиричното потвърждение приема формата на индустриални проучвания, които документират промените в производителността, свързани с увеличаването или намаляването на бариерите. Paul Romer[6], William Lewis[7] и Harold L. Cole[8] разкриват, че производителността се повишава значително с премахването на бариерите в различни индустрии и страни.

Теоретичното потвърждение налага икономически модели, които изследват технологичния избор на фирмите. Тези теоретични модели осигуряват систематични тълкувания на емпиричното доказателство, че бариерите увеличават различията в ОФП и дохода. Когато с Едуърд Прескът приложихме подобен теоретичен модел за разходите, свързани с бюрокрацията, изследвани от Дянков, открихме, че този модел с точност предсказва моментните разлики в ОФП и стандарта на живот между най-богатите и най-бедните държави.

Причини за бариерите. Ако ограниченията пречат на фирмите да достигнат по-висок икономически потенциал, защо обществото поставя икономически бариери? Данни за индустрията и фирмите подсказват, че тези ограничения съществуват, за да предпазят специализирани доставчици на производствени фактори и корпоративни интереси, които вярват, че ще загубят от въвеждането на по-продуктивни технологии.

През ранните 90 години на миналия век Мерит Фокс и Майкъл Хелър изследват един пример в Русия. Предприемач от Швеция предлага да вложи $100 млн. в план за модернизация на производството в Segezhabumpron Paper Mill, една от най-големите фабрики за целулоза и хартия в Русия. Този план, обаче, застрашил работните места във фабриката. Поради  страха от закриване на работни места, въпросният предприемач бил изгонен и планът никога не се осъществил[9].

 

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ПРЕМАХНЕМ БАРИЕРИТЕ

Бедните страни могат да достигнат богатите, ако ограничаващите ефективното производство фактори бъдат премахнати и се вземат всички мерки, за да не се появят отново в бъдеще. Лесно е да се каже, но е трудно да се постигне, защото технологичната промяна няма да облагодетелства еднакво всички членове на обществото Някои ще загубят или поне ще вярват, че губят, тъй като промяната може да съкрати работните места и да премахне икономическата рента. Тези групи от хора ще направят всичко възможно да попречат на процеса.

Какво тогава може да се направи? Въпреки множеството проблеми възникващи при премахването на подобен тип бариери, някой общества са успели да го постигнат. За да разберем специфичните обстоятелства, при които тези бариери успешно са били премахвани, трябва да разгледаме по-обстойно случаите на бързо застигане на богатите държави от страна на бедните такива.

Добри практики

В световен мащаб има няколко подобни случая на бурно развитие и застигане на развитите държави. САЩ, Западна Европа и Азия ни предлагат някои ясни примера. Изследвайки опита на тези държави с Прескът стигнахме до заключението, че успехът на много страни се дължи на участието им в зони за свободна търговия. Под зона за свободна търговия ние разбираме: 1) страните-членки не налагат тарифни и други ограничения за вноса на продукти и услуги от другите страни-членки и 2) страните-членки запазват относително висока степен на икономически суверенитет, независимо от колективната си същност.

Подобни споразумения между отделни страни намаляват както способността, така и стимулите за получаване на правителствена подкрепа за изграждането на бариери. Намалява способността, защото отделната държава не може да блокира движението на стоки между страните и в същото време не може да блокира въвеждането на висши технологии в другите страни-членки. Намалява стимула, защото големината на пазара и ценовата еластичност на търсенето на индустриалния продукт са повишени, а усвояването на по-продуктивна технология регулира в по-голямо процентно увеличение индустриалните приходи и продукцията. Това означава, че заетостта и приходите на доставчиците на производствени фактори по-трудно могат да бъдат засегнати от усвояването на тези технологии.

САЩ и Западна Европа. САЩ догонват и задминават Великобритания в периода 1865 - 1929 г., защото отделните щати са били и продължават да бъдат зона за свободна търговия. Въпросните щати имат значителен икономически суверенитет, като конституцията дава право на федералната власт да регулира между щатската търговия и да предотвратява налагането на тарифи и други ограничения пред вноса на стоки и услуги.

Западна Европа догонва САЩ в периода 1973 г. - 1993 г., защото със създаването на Европейския съюз (ЕС) се превръща в зона на свободната търговия. Страните-членки в ЕС имат дори по-голям суверенитет от отделните щати в САЩ. Например, правителството на Германия не може да блокира внедряването на новите технологии и продукцията на „Тойота" в Уелс, дори и германските политици да са склонни на такава стъпка, за да отговорят на вътрешния политически натиск. Ако „Тойота" започне да придобива все по-голям пазарен дял, няма да измине много време и автомобилната индустрия в Европа ще внедри нови технологии и като резултат от това, производителността в автомобилния сектор ще се повиши. Така действа свободната конкуренция.

Положителният ефект може да се докаже с данните за производителността на труда в ЕС и държавите извън него за различни периоди от време. Таблица 2А показва производителността на труда, дефинирана като произведен продукт на работен час в държави, които са формирали ЕС и също така на членките от 70-те и 80-те години на миналия век. Ясно се вижда, че преди формирането на ЕС, страните в първата група са имали производителност на труда едва на половината от нивото за САЩ. За период от 60 години няма никакъв напредък. Въпреки това, едва 36 години след създаването на това, което днес представлява ЕС, държавите, които са подписали договора от Рим, достигат нивото на САЩ по отношение на производителността на труда. Както Прескот изтъква, причините, довели до това бързо застигане на САЩ, се крият предимно в повишената ефективност на използване на наличните ресурси в процеса на производството и не толкова в промяна на съотношението капитал-произведен продукт[10]. Европейските държави, които се присъединяват към съюза през 1973 г. също наваксват бързо по отношение на производителността след присъединяването.

Още по-поразително е сравнението между първоначалните членове на ЕС и западноевропейските страни, които се присъединиха през 1995 г. или все още са извън съюза. Последните са в графата „Други" на таблица 2В, включваща Швейцария, Австрия, Финландия и Швеция. Сходството между двете групи страни е, че производителността на труда им е еднаква в следвоенния период от Втората световна война. За 36 години, от 1957 до 1993 г., „другите" падат от 1.06 пъти производителност в сравнение с първоначалните членки на ЕС до само 0.81 пъти. Това е силно емпирично доказателство, че страните, които се обединяват в зони за свободна търговия достигат по-висока производителност.

Азия. Причините за бурното развитие на Азия са малко по-различни от тези в Европа. Държави като Южна Корея, Тайван и Япония са принудени да наложат политика, която не блокира ефективното производство като условие за получаване на помощи от САЩ. Развитието на Китай в последните години е резултат от освобождаването на търговията. Бързият растеж в Китай започва през 1978 г., когато китайското правителство става по-децентрализирано, премахвайки голяма част от системата на централното планиране. Въпреки че правителството дава повече правомощия на регионалните власти, не им дава правото да ограничават потока на стоките из страната. Както посочва Алуин Йънг, в случаите от 80-те и 90-те години на миналия век, когато отделни райони са се опитали да наложат бариери за движението на стоките, то правителството е реагирало бързо и ги е предотвратило[11]. Конкурирането между бизнеса в различните китайски провинции води до бърз растеж на стандарта на живот. 

Лоши практики

Русия. Успеха на Китай в процеса на преминаване към капитализъм е в абсолютен контраст с резултатите от прехода в Русия, чийто доход пада от 30% до 22% от този на САЩ между 1985 г. и 1998 г. За разлика от Китай Русия не е част от зона за свободна търговия и остава икономически изолирана от Западна Европа. Местните и регионалните власти в Русия имат право да ограничават (дискриминират) производителите от всички други райони, опериращи в техния, а също така да издигат бариери пред потока от стоки и хора между техния район и останалите. Упражняването на тази власт на местните и регионалните власти в Русия се проявява доста често. Има случаи на забрана за изнасяне на стоки и услуги, ценови ограничения и други. Също така, често се субсидират неефективни производства в самите райони.

Латинска Америка. Латинска Америка претърпява провал в достигането на индустриалните лидери, въпреки че започва съвременния си икономически растеж преди 100 години. Причината, подобно на Русия, е в липсата на отворена търговия. Няма свободно движение на стоки и услуги между сравнително суверенните райони.

Вашингтонския консенсус не превръща Латинска Америка в зона за свободна търговия. Въпреки че, Вашингтонския консенсус поддържа либерализирането и приватизацията в своя десетточков план, той не успява да постигне значително премахване на бариерите пред търговията. Примерно, според MGI такива бариери има все още в Бразилия. Още повече, според Себастиан Ечмеди в Аржентина, правителството е принудено да предоставя специални привилегии на определени групи от обществото, за да провежда успешно политиките и реформите в страната[12]. Заради подобни политики в страни като Венецуела, Еквадор, Аржентина и Бразилия, Латинска Америка среща трудности в изпълняване на добри реформи и насърчаване на конкуренцията, което от своя страна възпира фирмите от така нужните инвестиции в нови технологии.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ще могат ли бедните страни да достигнат индустриалните лидери или винаги ще изостават? Отговорът е, че всяка държава има потенциала да стане богата. Бързото догонване е възможно и има примери за това в последните 50 години. Китай върви по този път, а и Индия се справя доста добре. При положение, че една трета от световното население е съсредоточено в тези две страни, техният бърз растеж дава явен сигнал за едно по-добро бъдеще. Приемането на 12 нови страни в ЕС е друго положително развитие.

Издигането на идеи против глобализацията и против свободната търговия и връщането към установяването на големи държавни предприятия в някои страни, ни кара да мислим, че има страни, които трудно ще преодолеят пропастта между тях и богатите индустриални държави. За съжаление групите със специални интереси в много държави успяват да убедят масите, че по-голямата интеграция в световната икономика ще влоши състоянието на националната.

Няма абсолютно никакво емпирично доказателство за това, напротив, емпирични изследвания показват, че интеграцията и премахването на бариерите са начина за бърз растеж в днешни времена. Бариери под формата на правила за работа, законови ограничения, правителствени субсидии, международни търговски квоти и други подобни политики и регулации, продължават да подтискат стандарта на живот на голям брой хора.

За да се елиминират подобни ограничения, бедните страни трябва да приемат международната конкуренция в бизнеса и търговията. Като за начало, ненужните бариери трябва да се премахнат. Само тогава всички нации ще имат възможността да благоденстват.

 

* Предлагаме на вашето внимание резюме от изследването на Стефан Л. Паренте, публикувано в Индекс на икономическата свобода 2008 от фондация Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл. Останалите изследвания са достъпни тук.

Преводът е на Зорница Манолова, а редакцията на Бинка Илиева от ИПИ. Преводът е направен с изричното съгласие на фондация Херитидж.

Институт за пазарна икономика е местния партньор на Индекса за икономическа свобода. Повече информация можете да намерите на специалната Интернет страница на ИПИ.


 


[1] Stephen L. Parente and Edward C. Prescott, "A Unifi ed Theory of the Evolution of International Income Levels," in Philippe Aghion and Steven Durlauf, eds., The Handbook of Economic Growth (Amsterdam: North-Holland, 2005), pp. 1371-1416.

[2] Peter Klenow and Andres Rodriguez-Clare, "Economic Growth: A Review Essay," Journal of Monetary Economics, Vol. 40 (1997), pp. 587-617.

[3] Robert E. Hall and Chad Jones, "Why Do Some Countries Produce So Much More than Others?" Quarterly Journal of Economics, Vol. 114 (1999), pp. 83-116.

[4] Hernando de Soto, The Other Path: The Invisible Revolution in the Third World (New York: Harper and Row, 1989).

[5] Simeon Djankov, Rafael La Porta, Florencio Lopes-de-Silanes, and Andrei Shleifer, "The Regulation of Entry," Quarterly Journal of Economics, Vol. 117 (2002), pp. 1-37.

[6] Paul Romer, "Two Strategies for Economic Development: Using Ideas and Producing Ideas," in Lawrence Summers and Shekhar Shah, eds., Proceedings of the World Bank Annual Conference on Development Economics 1992 (Washington, D.C.: World Bank, 1993), pp. 63-91.

[7] William Lewis, The Power of Productivity: Wealth, Poverty, and the Threat of Global Stability (Chicago: University of Chicago Press, 2004).

[8] Harold L. Cole, Lee Ohanian, Alvaro Riascos, and James A. Schmitz, Jr., "Latin America in the Rearview Mirror," Journal of Monetary Economics, Vol. 52 (2004), pp. 69-107.

[9] Merritt B. Fox and Michael A. Heller, "Corporate Governance Lessons from Russian Enterprise Fiascos," New York University Law Review, Vol. 75 (2000), pp. 1720-1780.

[10] Edward C. Prescott, "Prosperity and Depression," American Economic Review, Vol. 92, No. 2 (2002), pp. 1-15.

[11] Alwyn Young, "The Razor's Edge: Distortions and Incremental Reform in the People's Republic of China," Quarterly Journal of Economics, Vol. 115 (2000), pp. 1091-1135.

[12] Sebastian Etchemendy, "Constructing Reform Coalitions: The Politics of Compensation in Argentina's Liberalization," Latin American Politics and Society, Vol. 43, No. 3 (2001), pp. 1-35.