Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Старата „патриотична“ песен на нов глас

Автор: Екатерина Баксанова / 11.10.2019
Оцени тази статия:

Наближаващите местни избори допълнително изнервят и без това разпалената обществена обстановка, резултат от предстоящия избор на главен прокурор и решението за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Вече не особено обединените патриоти дори стигат до законодателно изпускане на нервите, за което може само да гадаем дали е резултат от политическа поръчка или самодейна борба за още гласоподаватели.

Става въпрос за предложените от „патриотите“ изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които източниците на финансиране на магистратските организации следва да бъдат „само члeнcĸи внoc, имyщecтвeни внocĸи и дapeния oт тexнитe члeнoвe, ĸaĸтo и cpeдcтвa oт пpoгpaми и фoндoвe нa EC, както и средства по Финaнcoвия мexaнизъм нa Eвpoпeйcĸoтo иĸoнoмичecĸo пpocтpaнcтвo и Hopвeжĸият финaнcoв мexaнизъм“. Депутати от ПП „Атака“ стигат и по-далеч с предложение магистратите въобще да нямат право да „образуват и да членуват в професионални и неправителствени организации“.

Това се случва за втори път в рамките само на две години. Същото предложение е направено и през 2017 г., но не е прието. Приема се обаче задължението всеки магистрат да декларира членството си в дадена организация, въпреки критиките на международни и местни експерти и съдии срещу подобно сериозно уязвяване на правото на сдружаване на магистратите. Това уточнение е важно, защото разкрива последователността, с която Съюзът на съдиите в България (ССБ) е атакуван от властта. Не е тайна, че подобни законодателни изменения се предприемат именно заради тази съсловна организация и критичните им позиции срещу опитите за овладяването на съда и поругаване на върховенството на правото. Дейност, от която останалите организации на магистрати[1] по-скоро странят.

Мотивите и към двете предложения говорят за някаква „външна намеса“, която явно се прокрадва със самото сдружаване (хипотезата на “Атака”) или чрез финансирането (хипотезата на Валери Симеонов). Докато първата е очевидно абсурдна (поради явно противоречие с Конституцията и международните стандарти[2]), то втората се опитва да създаде впечатление за състоятелност на искането. То обаче  е също толкова несъстоятелно по следните причини:

  • финансиране на неправителствените организации, включително магистратските, не се случва безхаберно, а по силата на правила, установени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), Закона за счетоводството, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Т.е. има строга отчетност на средствата и към настоящия момент;
  • средствата се използват за организиране на семинари, конференции, обучения, участие на външни лектори, издаване на наръчници и др.; за възнаграждения на администрацията (служители, които не са съдии). Съдиите, включително в управителния и контролния орган, не получават заплащане за работата си в съсловната организация, а извършват дейността си pro bono;
  • условие е разходването на средствата да е неразривно свързано с поставените от организацията цели.  Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон при изрично изброените в Конституцията основания;
  • както пише Европейската асоциация на съдиите през 2017 г., когато предложенията за ограничаване на източниците на финансиране за пръв път са на дневен ред: „Абсурдни и нерядко присъщи на недемократични общества са доводите, изложени в мотивите към проекта, че се налага предлаганото ограничение, за да се предотвратят зависимости от „чуждестранно влияние“.

Автентичната цел на тези предложения всъщност е друга - да сплашат тези, които все още отстояват независимостта на съда, открито идентифицират недъзите му и критикуват поругаването му от другите власти. Нещо като атаката срещу председателя на състава, постановил условното предсрочно освобождаване на австралийския гражданин – атакува се един, но се цели и „генерална превенция“ – предупреждение към останалите съдии да внимават в картинката. Прозира силното желание за обезвреждането на ССБ и превръщането му в казионна организация, която няма да създава неудобство. И това е само част от дискредитирането и/или откровената агресия срещу активни организации, развихрило се с особена сила през последната година.  Като се започне от циничното отношение и необосновани нападки[3] от главния прокурор и членове на ВСС срещу граждански обединения в сферата на правосъдието от март т.г. и се стигне до изстъпленията на Ангел Джамбазки, призоваващ за „закриване“ на неправителствени организации. Походът срещу останалите свободни журналисти, независими съдии и критични НПО е в разгара си и ако се стигне до тяхното отстраняване или обезвреждане, пълното овладяване на държавата ще е постигнато.

 

 


[1] Асоциация на българските административни съдии, Българска съдийска асоциация, Асоциация на прокурорите и Камара на следователите

[2] Чл. 12 на Магна Харта на съдиите (Основни принципи) на Консултативния съвет на европейските съдии; чл. 8 и чл.9 от Основни принципи на ООН за независимостта на съдебната власт; Препоръка No. R (94) 12 нa Комитета на министрите към държавите-членки относно независимостта, ефективността и ролята на съдиите; чл. 1.7. и 1.8. от Европейска харта за статута на съдиите и др.

[3] „Най-обикновено кльопане на пари”, „изразходване на пари, на което сме свидетели в продължение на години, години, години!”, „паразитиране на гърба на съдебната реформа”,  „чийто ефект е толкова спорен, че не може да бъде” - Пълен стенографски протокол № 6 от заседанието на Пленума на ВСС, проведено на 14.03.2019 г., стр. 51-58