Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Средата за водене бизнес във Великобритания: поуки за опита в България

15.12.2006
Оцени тази статия:


През 1990 г. имаше виц за това какво било общото между България и Великобритания.А то беше, че когато в България стачкуват, г-жа Тачър си подава оставката.
През седмицата видя бял свят докладът на Британските търговски палати(БТП), озаглавен “Играят ли законодателите по правилата? (Одит на предварителнитеоценки на въздействието на регламентите)” *.

Шегата настрана, проблемите на бизнес средата, предизвикани от работатана правителствата, днес изглеждат доста общи за България и Обединенотокралство. Много е различно обаче отношението на бизнеса и обществеността.Затова са уместни някои поуки.

Отношение към проблема
След 1998 г. правителството на Тони Блеър въведе редица промени в правилатана за предварителна оценка на въздействието на регламентите. В Българияподобни изисквания съдържа миналогодишният закон за ограничаване наадминистративното регулиране и административния контрол върху стопанскатадейност**.

Но той засега не се прилага.

В Обединеното кралство правителството твърди, че то стриктно спазваизискванията на тамошния закон (виж процедурите тук),но докладът на БТП показва, че нещата стоят по точно обратния начин.Този доклад е известен като “Бизнес-барометър”, пресата го нарича “барометърна тежестите” и излиза вече трета година. Автори на барометъра са ТимАмбър от Лондън Бизнес скул и Франсис Читъндън и Моника Шамуткова отМанчестър Бизнес скул.

В България нещата са по-объркани. Правителството твърди, че вече енамалило административните тежести, но не казва с колко, от кога и скакъв нормативен акт. В страницата на министерството на икономикатаима под-страница за “оптимизиране на регулативните режими” където всичкипромени са в рубриката “в процес на отпадане и облекчаване и вече отпадналии облекчени”. Бизнесът не смята нито старите, нито нововъведените тежести.Но всички по-известни асоциации заявяват, че се борят срещу тях, изказватняколко пъти годишно по този въпрос и дори поддържат рубрики в страницитеси в Интернет (в които също няма нищо). Вместо това гилдиите излизатс идеи за ограничаване на конкуренцията, формиране на картел и въвежданена протекционистични мерки. (Само през тази седмица има две такива идеи.)Накъсо, бизнесът в България нито измерва квази-данъчните тежести, нитоиска от някой друг да го прави. Самият закон за административното регулиране,преди да е приложен, вероятно ще бъде променен, за да даде на гилдиитеразпоредителски и регистриращи функции.


Аналогични и неаналогични случаи

 

Великобритания

България

През 2003 г. разходите за съобразяване с регламентите(т.нар. административни тежести) са се увеличили до 30 милиардалири стерлинги (53,7 милиарда долара[1]).През 2002г. административните тежести са оценени на 20,6 милиарда лиристерлинги (почти 36,9 милиарда щатски долара по днешен курс).

В Българиятози параметър на динамиката на квази-данъците не е известен;Последнатаоценка на тяхната стойност е за 2000 г., когато тези разходитеса оценени на 2,65 милиарда лева (10% от БВП).Защотоне са правени оценки след това, не е ясна каква е годишнатадинамика, и не е възможно да се прецени дали и как влияе новотозаконодателство.

Най-голямата роля за увеличаване натежестите има въвеждането на 48-часова работна седмица, станало под натискана Европейската комисия; тази мярка струва на бизнеса 2,3 милиарда лиристерлинги на година; натрупаните разходи са над 11 милиарда.

Такива сметки не са правени,но идеите на ЕС са изцяло приети и приложени;Министърътна труда замисля въвеждане на 35-часова работна седмица и таковажелание изказват и синдикатите.

Следващият по големина разход и в годишно изражение,и кумулативно е въвеждането на закона за защита на личните даннислед 1998 г.: 667 милиона на година или 4,6 милиарда лири стерлингис натрупване.

В България бе приложен същиязакон.  Сметки и по този повод не са правени.Комисиятаза защита на личните данни (КЗЛД) започна да работи под бюджетаси и бавно. Срокът за съобразяване със закона бе променен. Инструкциитеза бизнеса как да се съобразява с бяха подготвени и разпространениот частна благотворителна организация, не от бизнес асоциация

Докладът оценя тежестта на 35 закона.

В България се приемат годишнопо около сто закона. Нито един от тях не е оценен за въздействиевърху икономиката и просперитета.



[1] БВП на Обединеното кралство за 2003 е 1 779 милиарда щатски долара.

 

От британския закон се подразбира, че ползите от даден регламент трябвада превъзхождат разходите, за да бъде приет даден нормативен акт. Изводътот доклада на БТП е, че правителството не прави онова, което законътизисква то да прави в тази връзка. Авторите на доклада са преценили,че то смята ползите от приемането на закона само за 1/3 от обсъжданитепроекти за нормативни актове и в тези случаи те са обикновено инфлирани.Това позволява да се анулира възможността за сравнение на ползите иразходите.
От българския закон за ограничаване на административното регулиранесъщо се подразбира, че следва да се сравняват ползи и разходи.

--------------------------------

* Виж: http://www.chamberonline.co.uk/pdf/Feb%202003%20red%20tape%20survey%20FINAL.pdf

** Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., попр.,бр. 59 от 1.07.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 9.12.2003 г.; кн. 7/2003г., стр. 51, т. 2, р. 3, № 92. Влизането в сила на закона е отложенос 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник” (§ 5 от Преходнитеи заключителни разпоредби), за да могат органите на централната и местнатаадминистрация да се съобразят с неговите изисквания.