„Спестовно““ правителство“
Заплатите на бюджетните служители щели да бъдат замразени, нямало да се купуват климатици, компютри и забележете – вносна техника. Това са мерките на правителството за орязване на разходите, за да се спрат излишните харчове. Отделно, с 15% щели да бъдат намалени заплатите на министрите, зам.-министрите, членовете на политическите кабинети и на областните управители.
Приблизителните сметки показвали, че до края на годината това можело да доведе до икономии в бюджета до 500 млн. лв.
Това може да изглежда много, но да направим елементарно сравнение. 500 млн. лева за държавния бюджет представляват точно 1.7% от всички предвидени бюджетни разходи за 2009.
Нека да направим паралел с едно домакинство. По данни на НСИ месечните разходи на домакинство са 634 лв. (март 2009), т.е. съвсем приблизително годишните разходи ще бъдат около 7 613 лв. Ако българското домакинство трябва да следва същия темп на ограничаване на разходите по подобие на държавния бюджет, то трябва да съкрати годишните си разходи с точно 129 лв. (1.7%). Ако за домакинство, в което има двама работещи единият бъде пуснат в неплатен отпуск или е принуден да работи на непълно работно време с три пъти по-ниска заплата, дали домакинството ще намали разходите с 1.7% или с повече?
Видно е колко безполезно от гледна точка на постигане на балансиран бюджет е тази иначе логична като вид мярка. Безполезно, защото на фона на намалението на данъчните приходи с 19% през април 2009, ограничаването с 1.7% няма да спаси почти нищо. Логично, защото намаляването на разходите е крайно наложително.
Стана ясно, че до края на месец юни всички ведомства трябва да представят разчети кои текущи и планирани плащания могат да се орежат. Както обикновено става, тези разчети (ако се наистина се направят) едва ли ще станат известни, а и имаме всички предпоставки да смятаме, че няма да са решаващи. Затова ще изброим някои видове разходи, които веднага могат да бъдат силно ограничени, без да изискват преструктуриране на работата на администрацията, т.е. без да е необходимо да се правят структурни реформи (това е друга тема и най-вероятно ще бъде предмет на първите стъпки, които новите управляващи ще трябва да направят в първите 20-30 дни).
Поне 15% от разходите за издръжката на чиновниците в изпълнителните агенции, централните държавни органи (по образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, регионалното развитие и благоустройството, културата, спорта и туризма), областните и общинските администрации, общинските съвети, контролните държавни и общински органи, разходите за посолства, консулства, представителства и мисии в чужбина могат и трябва да се намалят веднага.
Трябва веднага да се премахнат следните разходи – за туристически бази, издателска дейност и печатни бази, дворци, резиденции и стопанства, помощни стопанства, столове и други спомагателни дейности, бани и перални и т.н.
Описаните разходи са по класификацията на консолидираната фискална програма и както може би забелязвате въобще не става въпрос за структурни промени като приватизация на БАН, БНР, БНТ, БДЖ, Булгартабак, сливане на агенции с министерства, спиране на харченето за магистрали, индустриални паркове, държавни холдинги, АЕЦ Белене, и т.н. Последните са изключително съмнителни от икономическа гледна точка, неефективни са и имат алтернатива, която не е свързана с харчене от бюджета. Описаните структурни реформи са належащи и трябва да се започнат веднага.
Изброяването има за цел единствено да покаже, че държавата у нас харчи много, харчи за редица дейности и структури, без които убедени сме ще сме по-добре.
По-важното е, че тези разходи в повечето случаи не са продуктивни, т.е. освен, че са прекалено високи и излишни най-вероятно водят до по-нисък от възможния икономически растеж. Тези разходи са причината да се твърди, че „не може да се намаляват осигуровките", заради част от тези разходи се казва, че „няма пари за пенсии", за да се оправдаят тези разходи всички ние ходим по мъките, когато ни се налага да работим с администрацията.
Препоръката вече беше дадена – значително ограничаване на разходите веднага, намаляване на намесата на държавата в живота и работата ни, така че да можем някак си да се справим с кризата.
