Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Смяната на президентите и правата на частната собственост

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

В суматохата около текущата стопанска политика основите на икономиката и благополучието често остават в забрава. През тази седмица обаче група от над двадесет адвокати и правници се обърнаха към президента с петиция да бъде сезиран конституционния съд. Става дума за нарушаващи правата на частна собственост разпоредби на законите за държавната собственост (чл. 80) и за общинската собственост (чл. 65). Петицията е подготвена от адвокатите Кашъмов и Терзийски.

И двата закона са приети през 1996 г. Те се прилагат вече повече от четири години. Време е за размисъл, към който подтиква и съдебната практика, свързана с тяхното изпълнение.

Оспорваните разпоредби позволяват със заповед на областния управител да се изземват държавни или общински имоти, ако те се владеят или държат "без основание", ползват "не по предназначение" или "нуждата, от които е отпаднала". "Тези норми, - смятат авторите на посланието до президента - дават възможност за изземване по административен ред на имоти, за които областните управители, съответно кметовете ... сметнат, че се владеят или държат без основание и че са обект на държавна и общинска собственост", [те] "противоречат на чл. 17, ал.1, чл. 19, ал. 3, чл. 33, ал. 1 и 2, както и на чл. 56 от Конституцията на Република България."

През 1995 г. и особено 1996 г. конституционният съд е най-често сезиран. Една от основните теми е правото на частна собственост и активни инициатори на тези дела са тогавашните президент и главен прокурор.

Споменатите привилегии на държавата и общините (които в традицията на правото на ЕС се разглеждат като квази държавни органи) да нарушават сключени договори и да пренебрегват права върху собственост противоречат и на редица решения на самия конституционен съд, например на Решение № 10 от 4.7.1996 г. по дело №8/96 и на духа на решения №22 от 10.12.1996 г. (по дело №24/96 г.) и №17 от 16.12.1999 г. (по дело №14/99). Конституционният съд вече е постановил (Решение №7 от 10.4.2001 г.), че държавата е равнопоставена на всички останали като собственик. Макар често тези решения да не са съвършени (виж бр.4 ), общият им дух е, че при упражняване на частна собственост всички правни субекти са равни и държавата не може със закон едностранно да променя условия в договори, които тя е сключила.

При преценка от областната администрация държавата и съответно общините могат да поставят интересите си над тези на частните собственици, въпреки че по конституция те са равни. Поради предписани законови правомощия областен управител може да наложи изземване на държавен (или общински) имот и да извлече облаги (произтичащи от политически статус) при опит за съдебно оспорване. Най-малкото такива действия биха предизвикали разходи по защита на правата на смятащите се ощетени, докато разходите за защита на решението биха били покрити от бюджета. Дори да се обжалва административния акт за принудително изземване, това не спира изпълнението му. Тези законови разпоредби поставят държавата и гражданите като собственици в неравнопоставено положение спрямо законовата защита на права им.

Според конституцията всеки може да заведе дело срещу държавата, ако смята, че са засегнати законни интереси и при застрашени или нарушени права действията на администрацията могат да се обжалват пред съда. Коментираните норми не предвиждат предварителен съдебен контрол, който да оцени доколко законно е да се изземват тези имоти. Споменатите конституционни норми се нарушават, струва ни се, и с други закони. Тези два закона обаче не само не предвиждат триинстанционен съдебен контрол, но и позволяват предварително изпълнение на обжалвани актове от полицията. Принципът, които се прилага в подобни случаи, е, че съдебната защита се определя от благата, които се предпазват от административно усмотрение. Законодателят е определил изчерпателно изключенията, които могат да бъдат допуснати при защитата чрез съдебен контрол, различен от три съдебни инстанции. При това тези изключения се отнасят до права, които не са толкова значими, колкото са правата върху собствеността. Тази разпоредби не отговарят на предвидената в конституцията защита от административни нарушения.

Ето защо петиционерите смятат, че законите за държавната и общинската собственост не дават възможност за превантивен съдебен контрол, "което е в пряко нарушение на чл. 56 от Конституцията".

Не е ясно защо въпросните разпоредби не са оспорени още през 1996 г. Законите са публикувани през май 1996 г. Това е началото на стопанската криза: по Великден левът се обезценява с около 40 на сто спрямо щатския долар, на 17 май са затворени, обявени във фактическа несъстоятелност най-големите частни банки, през юни приключват преговорите с МВФ за подкрепа на платежния баланс при условие, че бъдат затворени губещите държавни предприятия, през октомври започва обществения дебат за ограничаването на държавния (на централната банка) монопол върху паричното предлагане чрез система на фиксиран курс и валутен съвет, през ноември е избран нов президент и назрява кризата в парламентарното мнозинство, а през декември министър председателят подаде оставка. Очевидно други напрежения и съображения, свързани с предстоящите избори и изтичането на мандата, са отклонили вниманието на президента Желев от защитата на правата на частна собственост. Не е ясно и защо президентът Стоянов не е обърнал внимание на тези закони. Той е давал становища по подобни дела на конституционния съд, но сам не го е сезирал.

Поставяните под въпрос едва сега норми не отговарят и на други конституционни принципи. Отстъпеното право на ползване на държавни и общински имоти се свързва с инвестиции и стопанска дейност, защитени от Конституцията (чл.19.3). На това основание споменатото по-горе Решение №7 от 10.04. 2001 г. (по дело 1/2001) е отменило параграф шест от преходните и заключителните разпоредби на закона за държавната собственост. Същите аргументи и основания са валидни и при разглеждането на чл. 80 от същия закон и чл. 65 от закона за общинската собственост. През 2001 г. Конституционният съд не е обърнал внимание на тези детайли, макар отмененият параграф да е свързан с оспорвания за конституционност чл. 80.

Тези текстове не само противоречат на споменатите конституционни принципи, но и не са съобразени с изисквания за взимане на по-добри и по-прозрачни решения от страна на администрацията. Условията, при които може да се изземе държавен или общински имот, макар и да отговарят на разпоредби в Конституцията, позволяват дискреция в областната (и общинска) администрация, която в редица случаи се дължи на политически натиск за облагодетелстване на едни интереси за сметка на други.

От етични съображения в края на мандата президентът Стоянов едва ли ще сезира конституционния съд. Това може да направи новият президент Първанов, въпреки че като народен представител той не вникнал в съдържанието или не разтълкувал въпросните разпоредби като противоречащи на Конституцията.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!