Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Скорошни развития във формирането на заплатите и колективното договаряне в началото на глобалната икономическа криза.

29.07.2011
Оцени тази статия:

Докладът на Кристин Аумейър и Ставроула Деметриадес е публикуван за първи път на страницата на Eurofound  на 29 юни 2011. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът от английски е направен от Кирил Минчев, стажат в ИПИ. 

 

Много от системите за формиране на заплатите в по-голямата част от страните членки на Европейския съюз са основани на колективни договори между работодателя и представители на работниците. Въпреки това, съществуват големи различия между страните по отношение на нивата на колективно договаряне (в някои страни резултатите от колективното договаряне са подкрепени от законите или законите играят по важна роля в колективното договаряне, което от своя страна просто повтаря осигуреното от закона).

В някои страни формирането на заплатите е взаимосвързано между различните нива, така че договарянето на заплатите  поставя рамка за или осигурява препоръки за последващи нива, например сектори и компании. Това е случаят за държави като Белгия, България, Унгария и Испания. Секторните нива доминират в много страни, но съществува тенденция към по нататъшното децентрализиране към нивокомпании. Финландия, Гърция и Германия представят такъв пример.

Освен това, системи за “автоматично коригиране на заплатите” или “ индексиране на заплатите” са използвани в някои страни. Такива системи се използват в Белгия, Кипър, Люксембург и Малта, но и своеобразна форма на индексиране съществува и в Испания. Голям брой други страни, в които подобни системи са съществували в миналото, постепенно са ги премахнали. Индексацията на заплатите цели да обвърже развитието на заплатите с действителната динамика на разходите на живот, за да гарантира, че реалните заплати няма да бъдат намалени от инфлацията. Въпросът за индексацията на заплатите напоследък се разглежда внимателно на различни политически дебати с оглед идеята да отразява по-добре развитието в производителността на труда и конкуренцията.

В допълнение, в много страни се наблюдава все по-широко разпространение на практиката за възнаграждения, обвързани с резултатите. Проучване на Юрофаунд сред европейски комании от 2009 г. Ясно показва, че 1/3 от евройпейските фирми с 10 и повече работника използват специфични форми на възнаграждения, обяързани с резултатите на лицето, екипа или отдела.

 

Преглед на механизмите за формиране на заплатите в страните от Европейския съюз (и Норвегия)

Държава

Механизъм за формиране на заплатата

Развитие на колективно договореното заплащане през 2010

Австрия

Колективно договаряне по сектори и региони

Намаление на увеличенията на заплащането -

средно: 2009: 3,4%, 2010: 1,6%

Белгия

1. Индексация с инфлацията

 

2. Секторно и междусекторно колективно договаряне

Намаление на увеличенията на заплащането: Междусекторното договаряне не предвижда увеличение на заплащането, но еднократни плащания в размер на 125 евро под формата на еко-чекове. (Екочековете са допълнително заплащане под формата на купони, които могат да се използват за покупката на екологични, зелени и подобни потребителски стоки). Автоматичната инфлационна индексация е удължена във времето. 2009: Средно:2,5%, 2010: 1%

България

Препоръки от социалните партньори на междусекторно ниво (не са дадени през 2010).

 

Договаряне на секторно ниво.

Няма налични данни

Великобритания

Договаряне на ниво компании.

Намаление на увеличенията на заплащането. Средно: 2009: 2,4%, 2010: 1,75%

Германия

Колективно договаряне по сектори и региони

Намаление на увеличенията на заплащането. Средно: 2009:2,6%, 2010: 1,8%

Гърция

1. Национални междусекторни споразумения поставят общите минимални увеличения на заплатите и служат като база за увеличения на други нива

 

2. Колективно договаряне по сектори

Замразяването на увеличението на заплатите в публичния сектор е предвидено от закона

Дания

1. Споразумение за темпа на растеж на заплатите

 

2. Колективно договаряне по сектори

Намаление на увеличенията на заплащането. Средно: 2009:2,4%, 2010: 1,1%

Естония

Колективно договаряне на ниво компании; колективното договаряне има малък ефект като цяло

Повечето от колективните споразумения, които са били в сила преди кризата (2007-2008), са били временно спрени, замразявайки нивата на заплатите. Това включва и националното споразумение за минималната заплата.

Ирландия

Преди кризата: национални/ междусекторни споразумения

 

Сега: децентрализираност на ниво компании. Механизмите за секторни споразумения да бъдат преразгледани.

Преди кризата: национални/ междусекторни споразумения

Сега: децентрализираност на ниво компании. Механизмите за секторни споразумения да бъдат преразгледани.

Намаление на увеличенията на заплащане; по-значително, когато клаузата за прегледа на заплащането е взет предвид. Номинално договореното увеличение на заплащането: Средно: 2010 (1,45%-2,17%) %) по-високо от договореното в националното споразумение (1%). Средно 2009: 2,25%. Съкращения на заплащането в публичния сектор.

Испания

1. Междусекторно ниво на договаряне с връзка към инфлацията поставя рамка за индексация.

 

2. Секторни нива

През 2010 максималното ниво на увеличение на заплащането беше договаряно в междусекторното споразумение.

Италия

Междуконфедеративно споразумение позволява максимално високи нива на увеличение на заплатите (свързани с инфлацията) да бъдат одобрявани посредством индустриални споразумения.

Намаление на увеличенията на заплащането. Средно: 2009:3,1%, 2010: 2,1%

Кипър

1. Индексация към инфлацията

 

2. Колективно договаряне по сектори

Индексация: процентно увеличение на индекса за разходите по живот: 2009: +0,82%, 2010: 2,85%

Латвия

Договаряне на ниво компании, колективното договаряне има малък ефект като цяло.

Няма налични данни

Литва

Договаряне на ниво компании, преобладаващо, но през 2009 за първи път се достига до национално тристранно споразумение. Предстои да бъде предоговорено. Колективното договаряне има малък ефект като цяло.

Няма налични данни за колективно договореното заплащане.

Люксембург

1. Индексация с инфлацията

 

2. Секторно колективно договаряне

Ниво на индексацията:

2009: Х%

2010: +2,5%

Малта

1. Индексация с инфлацията

 

2. Договаряне на ниво компании

Увеличение на средното договорено заплащане: 2009: 1,8%; 2010 2,5%

Увеличение на индекса за разходите по живот: 2009: +4,08 евро на седмица; 2010: +5,82 евро на седмица.

Норвегия

1. Споразумение за определяне на трендовете (Конфедерацията на синдикатите в Норвегия/ Конфедерация на норвежкия бизнес и индустрия)

 

2. Секторно ниво на договаряне

Без договаряне на Конфедерацията на синдикатите в Норвегия/ Конфедерация на норвежкия бизнес и индустрия през 2010.

Най-честият резултат от преговорите леко по-висок от предходната година. Данните, обаче, не са сравними.

Полша

Договаряне на ниво компании

Законът за индексиране на заплатата беше отменен през 2009. Сега – договаряне на ниво компании.

Португалия

Секторно ниво на договаряне

Намаление на увеличенията на заплащането: Средно: 2009: 2,9%, 2010: 2,4%

Румъния

1. Националните колективни споразумения установяват минималните увеличения на заплатите (основа за другите нива)

Националният минимум (който служи като начална точка за други нива на договаряне) беше поставен на по-ниско ниво от правителственото решение, отколкото бяха предвижданията в тристранното споразумение. 2009: 11,1%; без увеличение през 2010 (0%)

 

 

2. Секторно колективно договаряне

Словакия

Секторно колективно договаряне

Силен спад на увеличенията на заплащането: 2009: 5,5%, 2010: 2,2%

Словения

Секторно колективно договаряне

Няма налични данни

Унгария

1. Препоръки на национално ниво, минималната заплата служи като база

 

2. Секторно ниво и ниво на компании

Препоръки от държавния Офис за заетост и обучение: 4-6% номинално увеличение (2010), с инфлация от 4,9%. 2009 препоръки: придържат се до реалните нива.

Финладия

1. Споразумение за определяне на темпото (въпреки това, през 2010 се пренасочва към по-децентрализирани преговори, с препоръки само от междусекторното ниво)

Намаление на увеличението на заплащането: Националното ниво за преговори бе прекратено през 2008 и бе заместено от секторно и локално договаряне. Индекс на договорените заплати: 2009:+3,6%, 2010: +2%.

 

2. Секторно ниво

Франция

Секторно колективно договаряне

Средно: 2009: 0,8%, 2010: ще бъде публикувано през юли.

Холандия

Секторно колективно договаряне

Намаление на увеличенията на заплащането: Средно: 2009: 2,7%, 2010: 1,0%

Швеция

1. Споразумение за определяне на трендовете: индустрия

Намаляване на увеличението на заплащането; Обикновено индустриалното споразумение служеше като споразумение за налагане на трендове. 2009: 3,3%; 2010: 2,1%. През 2010, обаче, последвали преговори на секторно ниво се отклоняват от това споразумение. Средно: 2009 3,3%, 2010: 2,4%

2. Секторно колективно договаряне

През 2010: отклонение на секторните нива от споразуменията за определяне на трендовете.

Бележка: в много от страните съществува и договаряне на ниво компании (в различна степен в различните сектори и с различни връзки между нивата. Например, понякога компаниите могат само да правят увеличение на заплащането, прието на национално или секторно ниво, понякога им е позволено да не спазват споразумения на по високи нива). Това не е включено в таблицата.

 

 

Средно договорено колективно заплащане през 2009 и 2010

 

Фигура 1:Средно номинално договорено колективно увеличение на заплащането, основано на бази данни за колективно договаряне.

 

 

Както се вижда от Фигура 1, 2010 е била година с намалени и често скромни колективно договорени увеличения на заплащанията в почти всички страни, за които са налични осреднени данни. Изключение прави Малта, където средното колективно договорено увеличение на заплащанията през 2010 е било 2,5%, в сравнение с 1,8% през 2009.

За останалите държави, средни данни не могат да бъдат представени, въпреки това съществуват някой трендови индикатори:

  • В тези страни, които имат автоматично индексиране на заплатите, увеличенията са както следва: Кипър (индексът за разходите на живот се е повишил с 2,85% през 2010, 0,82% през 2009), Малта (индексът за разходите на живот се е повишил с 5,82 евро на седмица през 2010, 4,07 евро за седмица през 2009), Люксембург (+2,5% за 2010). Също в Италия и Испания повечето колективни споразумения са свързани с предвижданията за инфлация и са обект на ревизиране в по-късни етапи.
  • В някои държави междусекторни споразумения или препоръки са били постигнати на национално ниво; те са свързани с по-ниски нива на договаряне по различни начини и са обвързващи за тези, които са ги подписали, до различни степени. В Гърция Националното генерално колективно споразумение за 2010-2012 не предвижда увеличение на минималната заплата за 2010, а от средата на 2011 нататък увеличението ѝ се обвърза с европейската инфлация. В Унгария Офисът за заетост и обучение препоръчва на преговарящите в частния сектор да останат в границите на 4-6% номинално в техните споразумения (при инфлация от 4,9%). В Испания социалните партньори се договориха за умерени увеличения от 1% през 2010 след 2009, когато не бяха постигнати споразумения. Реалното средно колективно договорено увеличение се оказа по-голямо, обаче. В Румъния, правителството определи националната минимална заплата (която служи като основно ниво на увеличение на останалите заплати) на по-ниски нива от тези, договорени в тристранното споразумение (2009: 11,1%, 2010: 0%).
  • Споразуменията за определяне на трендовете обикновено служат за индикатор за бъдещо договаряне в скандинавските страни. В Дания Индустриалното споразумение отбеляза умерено увеличение от 1,1% през 2010, сравнено с 2,4% през 2009. В другите три страни отклонение от тази традиция беше видяно през 2010; най-видният резултат от отделните преговори беше увеличаването на заплащането до NOK 1,5 на час сравнено с NOK 1 през 2009. В Швеция не всички секторни социални партньори са подписали индустриалното споразумение (с увеличение от 2,6% за следващите 18 месеца). Във Финландия, Националото ниво за преговори, което покрива цялата икономика, беше преустановено през 2008. Сега Организацията на работодателите само осигурява препоръки за преговори на индустриално ниво. Средното увеличение на заплатите е било 1% със средна продължителност от 15 месеца.