Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Синдикатите в България– не в този формат

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

През 2006 г. ще се проведе национално преброяване на членовете на синдикатите.

Според различни данни синдикатите в България, които са национално представени и имат право да участват в преговорите с правителството при обсъждане на социалната политика не представляват значителна част от работещите в страната.

 

Синдикат

1993*

1998

2003

Промяна

1993 – 2003

Дял на синдикалните членове от общо заетите за 2003 г.**

КНСБ

1 426 000

608 000

390 000

- 72.7%

13.8%

Подкрепа

500 000

155 000

109 000

- 78.2%

3.9%

Промяна

-

8 000

5 000

- 37.5%

0.2%

Други

266 000

7 000

11 000

- 95.9%

0.4%

Общо

2 192 000

778 000

515 000

- 75.5%

18%

Източник:Европейската обсерватория за индустриални отношения (EIRO)

Забележка:

* Даннитеза 1993 г. са според информация, предоставена от самите организации.  Данните за 1998 г. и 2003 г. са получени отофициално преброяване

** Използваниса данни от НОИ за заетите лица през 2003 г. средно за годината

 

 

Цифрите ясно показват каква е всъщност националната представителност на синдикатите. Дори и те да изпълнят критериите, залегнали в закона, стои въпросът до колко е логично и справедливо тяхното участие в тристранните преговори. Това нямаше да е от особено значение ако някои от исканията на синдикатите нямаха отрицателно влияние ако се приемат от правителството. Става въпрос за исканията им за повишаване на минималната работна заплата, раздаване на коледни надбавки, повече пари за образование и много други подобни, които ни предизвикват да сме против много от синдикалните инициативи в България.

Истината е, че дори да се отрича, че глобализацията не оказва влияние върху България примери за интернационализация има повече от достатъчно. Много от работниците, които работят в предприятия „обхванати” от синдикатите губят, защото не могат да договарят свободно условията си. В това време много не-синдикатни работници получават по-високи заплати без помощта на синдикалните лидери.

 

Защо намаляват членовете на синдикатите:

•  Икономиката на страната се преструктурира и делът в заетостта на сектори, които по принцип са „бастион” на синдикатите намалява (преработващата и добивна промишленост, металургия и др.). Нереформираното образование и здравеопазване също допринасят за задържане на влиянието на синдикатите.

•  Делът на частния сектор в общата заетост е около 70% от всички заети. Преобладаващата част от частните фирми на първо място са малки и средни предприятия, където по-трудно може да се организират хората в синдикална дейност. На второ място, самите работещи в частния сектор избягват да участват в такива организации по ред причини. И последно, много по трудно е да се организират хора във фирми, които са новосъздадени или с много малка история.

•  Пазарът на труд в България се променя постоянно. Все повече расте заетостта на срочен договор или почасова работа. Тези работници много по-трудно се организират. Част от заетите са самонаети или работят на управленски договор и почти сигурно не участват в синдикални организации. Тенденцията към преминаване към по-гъвкави форми на заетост ще окаже негативно влияние върху членската маса на синдикатите

•  Намалява интересът на хората към извънработни дейности, на които синдикатите разчитат като запазена марка за действие.

•  Има липса на заинтересованост от страна на младите хора и хората в активна работна възраст към дейността на синдикатите.

 

Очакваната реакция на българските синдикати към тези тенденции е да се обърнат към ЕС и наложената практика там за да защитят съществуването си.

Трябва да е ясно, че тук не пишем против идеята работниците да се сдружават с цел подобряване на условията на труд например. Нито пък твърдим, че синдикатите нямат място в преговорите с правителството. Нашето мнение е, че в сегашния си формат, със сегашната липса на експертиза, необходима за реално подобряването на работните условия те не могат и не трябва да участват в този процес. Вредите са повече от ползите за всички, освен за синдикалните лидери.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).