Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ще има ли сделка за БТК?

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:
Петчленният състав на ВАС потвърди решението на “тричленката” за отмяна на решението на надзорния съвет (НС) на Агенцията за приватизация (АП), с което беше отхвърлен парафираният проектодоговор между Viva Ventures и АП. На практика с решението си ВАС постановява, че законът и процедурата следва да бъдат спазени. Именно това е и ролята на ВАС, да спира решения, които не спазват законите. Това е и сигнал към администрацията, че съдът ще отменя и ограничава незаконосъобразни действия и в бъдеще.   Така на практика НС на АП се поставя пред два основни избора: 1/ Да сключи договор с Viva Ventures за продажба на 65% от БТК. Обективно погледнато няма законова или процедурна причина за не сключване на сделка. По този начин все пак, въпреки всички усложнения, ще бъде сключен договор с кандидата, класиран на първо място. Всяко друго решение ще остави впечатления за “задкулисни игри” и липса на прозрачност. Не трябва да се забравя, че въпросната компания спечели процедура, създадена от това правителство и по критерии на това правителство.  2/ Да прекрати процедурата за приватизация. Решение, което вече веднъж бе взето по отношение на Булгартабак. Ако за втори път се стигне до това положение, с друга значима сделка, ще се създаде трайна представа за инвеститорите (вътрешни и външни), че в България “правилата на играта” не се спазват, а до голяма степен са зависими от добър лобизъм.Освен това е твърде вероятно, ако НС прекрати процедурата, да има ново обжалване пред ВАС отстрана и на двата кандидата, което би означавало допълнително отлагане на сделката. Какво става с приватизацията в България?Прави впечатление, че приватизацията в България започва все по-силно да зависи от политически решения и настроения, като при това се правят опити за неспазване на различни закони. Така например, процедурата за приватизация на Булгартабак бе “просто” прекратена. След класирането на фирмите, при продажбата на ДСК, започна “дълго умуване” сред управляващите, с кого всъщност да бъде сключена сделка. Много показателен е и опитът за създаване на изключителен списък от сделки, за който съдът да не може да упражнява контрол.

Подобен начин на действие, обезсмисля наличието на процедура и превръща приватизацията в много непрозрачен процес.