Щабономика на сляпо
Статията е публикувана за първи път във вестник „Сега” на 24.04.2020 г.
Попитали 100 души – Кое е най-важното по време на пандемия? Почти всички отговори били предугадени от НОЩ, но не и най-често срещаният – ПИК на НОИ. Безценният ПИК на НОИ дава безконтактен и противоепидемичен достъп до фонд „Безработица”. Обетованата земя за всеки работник, отнесен от социалното дистанциране. В тази безпрецедентна за съвременния свят криза ясно се видя, че българската държава може бързо да отнема права – за да не се заразяваме, но е безкрайно тромава в насрещните икономически мерки. Най-ефективната институция в икономически план се оказа бюрото по труда, а това не е добра новина.
Извънредното положение в България беше обявено в петък, 13 март. Икономиката даде точно една седмица толеранс на политиците – в седмицата след обявяването на извънредното положение бизнесът спря да наема кадри, но не тръгна веднага към съкращения. Уволненията започнаха на 23 март и достигнаха своя пик на 6 април – над 9 хил. съкратени за един ден. Пикът беше в началото на 4-тата седмица от извънредното положение, в която нито една мярка на правителството не беше реално тръгнала.
На теория би трябвало изпълнителната власт да действа бързо – както затваря и отваря градове с една заповед, а законодателната да губи време в обсъждания, гласувания и т.н. В икономически план обаче, при нас се получи обратното. Докато на изпълнителната власт й отнема седмици да измисли точния модел на механизма 60 на 40 или да тръгнат мерките за ликвидна подкрепа през ББР, законодателната успя да роди уникални гафове с неочаквана скорост.
Още на 21 март, тоест в рамките на толеранса на бизнеса преди съкращенията, Народното събрание вече беше замразило всички цени в държавата и на практика беше забранило икономиката, отменяйки всякакви последици от забава за плащане на задължения на стопански субекти. Гафът със замразените цени беше замазан с ветото на президента, а текстът, който отмени плащанията в икономиката беше променен 10-на дни по-късно. Депутатите могат да се похвалят със скорост, но тази скорост роди някои чутовни глупости.
В този период изпълнителната власт се луташе в мерките. Три пъти сменяха механизма 60 на 40 докато го налучкат. Първо беше супер рестриктивно и само в чернова. После обхватът значително се разшири, но не се поемаха осигуровките и работодателите нямаха интерес. В крайна сметка се стигна до приемлив трети вариант – обявен на 6 април и гласуван финално от Министерски съвет на 15 април. Да, пикът на новорегистрираните безработни отмина в деня, в който по мярката 60 на 40 бяха поети и осигуровките на засегнати работници. Механизмът можело и да работи, но защо го мислихме над 30 дни?
В Германия дори не им се наложи да го мислят – там подобен механизъм е част от законодателството, не е антикризисна мярка. Тук това го няма, най-вероятно липсва и капацитет за бърза реакция на институциите, но другата причина се крие в Наръчника за поведение по време на криза – настолната книга на всеки „пазител на хазната” у нас. Принципите са прости. Първо: каквото и да кажеш, ще те псуват, затова играй остро – наречи някоя група маргинали или феодални старци. Второ: винаги ще искат повече – синдикати, работодатели и т.н., затова предложи нещо неработещо и постепенно отстъпи до желаната позиция – по подобие на играта с 60 на 40. Може да ви се струва цинично, но превъртете последните 15 г. и вижте дали винаги не е било така. Наръчникът не е шега работа.
Ако не беше удължено извънредното положение с един месец – до 13 май, щяхме да попаднем в конфузната ситуация да приключи драмата, а нито една от широко прокламираните мерки на правителството да не е ефективно в действие. Тук не визираме повечето средства за болнични заведения и социалния патронаж, а икономическите мерки, които имат отношение към закъсалите бизнеси и съкратените работници. Тепърва тръгват и мерките през ББР, макар също да са ясни от над 20 дни.
Красноречив е примерът с първите 200 млн. лв. през ББР, които са предназначени за безлихвени заеми на физически лица. Такива най-вероятно ще бъдат достъпни за хората от началото на следващата седмица. Ако изгледате участието на финансовия министър в „Панорама” от 27 март – с извинението към „маргиналите”, ще видите, че още тогава всичко по тази мярка е ясно. Загатва се, че безлихвените заеми няма да са само за служителите в неплатен отпуск, но също така ще бъдат отворени и за самоосигуряващите се лица. Прави се и бележка, че най-вероятно няма да са 1 500 лв., а по-скоро 4 500 лв., тоест покривайки период от 3 месеца. Мярката е измислена, има на пръв поглед широка подкрепа в обществото, но въпреки това отнема близо месец преди да се доизговори и парите да достигнат до хората.
Липсата на скорост е основателно една от големите критики към правителствените мерки. Някои биха казали, че и обезщетението от фонд „Безработица” също не идва веднага по сметките, но то е очаквано, познато и гарантирано от модела. При него няма брифинги, тристранки и безкрайни обсъждания. Затова и бюрото беше водеща дестинация в първите 2-3 седмици от извънредното положение – хората се обърнаха към това, което знаят, че работи. Играта с публиката – по цитирания наръчник, в случая не опази толкова хазната, колкото изнерви хората.
Моделът на пълно ръчно управление на противоепидемичните мерки може и да е подходящ за НОЩ и борбата с вируса, но по всичко личи, че не е подходящ по отношение икономиката на страната. Дори и в лошите времена стопанските агенти разчитат на някаква предвидимост. Мисленето на мерки от нула, постоянното пренаписване на правила и неизбежното очакване нещо, някъде да тръгне трябва да са ни обеца на ухото. Фактът, че щабономиката успява да се коригира – било то като отмени фиксирането на цените или разшири обхвата на мярката 60 на 40, само показва, че целият хаос можеше да бъде избегнат.
