Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Семинар по оценка на въздействието

16.12.2006
Оцени тази статия:

Както сме ви информирали на няколко пъти досега в резултат на съвместните усилия на Института за пазарна икономика, Центъра за европейски програми към Американския университет в България и Института за публична администрация и европейска интеграция бе създадена Интернет страница за “оценка въздействието на политиките и регулирането (ОВПР)”. Страницата е достъпна на адрес - http://www.ria-studies.net. Инициативата се реализира с финансовото съдействие на Британското посолство в София.

Там можете да намерите методологически материали за това как се прави ОВПР, какви алтернативи на регулаторните решения могат да се търсят и как да се оценяват ефектите върху конкуренцията. Според нас тези материали са директно приложими, както в работата на държавната администрация, така и за неправителствените организации и бизнеса. Освен това поддържаме рубрика с коментарни статии, които засягат основно политики и регулации, за които смятаме, че е вероятно да причинят повече разходи отколкото ползи за бизнеса, потребителите и икономиката -. Направили сме много подробен списък с връзки в Интернет сайтове от целия свят, които ще бъдат много полезни при оценка на законодателството.

Екипът по проекта има и консултативна функция при приемането на законодателни решения, които регламентират ОНВР - http://www.ria-studies.net/page_7_bg.htm.

В рамките на тази инициатива организирахме семинар за “Оценка на въздействието на политиките и регулирането”, който се състоя на 20 - 21 юни в Боровец. Основната идея беше да обединим усилията на частния и държавния сектор за институционализация на оценката на въздействието. Събитието премина със специалното участие на Керън Хил, която оглавява звеното за оценка на въздействието на Великобритания. Останалите лектори бяха Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Олга Борисова от Центъра за европейски програми към Американския университет, Зинаида Велева и Живка Станева от Министерски съвет и Красен Станчев и Мартин Димитров от Института за пазарна икономика. Всички презентации са достъпни тук.

По време на семинара бяха обсъдени основните тенденции при оценката на въздействието:

1/ ЕС въвежда от 2004/2005 г. нова интегрирана оценка на въздействието. Целите са следните: да подобри качеството и последователността в създаването на европейските политики, да направи регулаторната среда по-ефективна и проста, да улесни взимането на информирани политически решения и да подобри прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността. Интегрираната оценка на въздействието напълно ще замени секторните оценки, които често са непълни и едностранни. Новата методика предвижда: единен инструмент за оценка на въздействието на всички предложения на Комисията, общ набор от основни въпроси за изследване, общи минимални аналитични стандарти и единен формат на оценката, н също така гъвкавост при прилагането в различни области.

По отношения на обхвата има два основни критерия: ;

  • всички големи инициативи на Комисията, включени в годишната политическа стратегия или работна програма, с потенциално икономическо, социално и/или екологично значение

  • Законодателни предложения (регламенти и директиви) или други предложения (бели книги) с потенциално икономическо, социално и/или екологично значение

2/ Практиката във Великобритания на ранно разглеждане, още на ниво идеи, на законодателни инициативи на ЕК започва да се разпростира във все повече европейски страни. Постепенно възниква сътрудничество за оценка на въздействието, в което засега активно участват Великобритания, Дания и Холандия, което позволява както обмяна на опит, така и обединяване на усилията за промяна на европейско законодателство, което налага съществени разходи върху бизнеса. Това сътрудничество ще става все по-ефективно с включването на все повече страни.

3/ Във връзка с разглеждането на европейски директиви във Великобритания е въведен унифициран подход за оценка и приложение. Целта е при всяка оценка и приложение да се вземат предвид поне следните основни моменти: още от самото начало да се мисли за приложението и очакваните разходи; трябва да има оценка на въздействието, която да очертае възможните алтернативи и очакваните разходи и ползи, както и съществуващите рискове; всички административни структури, които имат отношение към дадена тема трябва да работят заедно; бизнеса и неправителствените организации, които имат някакъв интерес, трябва да имат възможност да участват в целия процес; особено внимание трябва да се отдели да не би приложението на дадена директива да налага повече разходи по приложението, така че в крайна сметка разходите да са повече от ползите.

4/ Във Великобритания се отделя специално върху даването на пълна яснота дали дадено законодателно решение следва от възприемането на европейското право или е резултат на вътрешно законотворческо решение. Това би трябвало по най-бързия начин да се приложи и за България, защото често закони, които нямат нищо общо с ЕС се представят като част от европейското право.

5/ Във Великобритания, Холандия, Дания и Естония оценката на въздействието има за основен акцент намаляване на бюрокрацията. На първо място това означава оценка разходите на бизнеса и гражданите за работа с администрацията. След това се използват три основни подхода за намаляване на бюрокрацията:

  • Дерегулиране – оттегляне на държавата от определени сфери

  • Консолидиране – обединяване на различни регулации в една, което опростява както администрирането, така намалява и разходите за бизнеса и гражданите

  • Рационализация – въвеждане на хоризонтални мерки, еднакви за всички пазарни играчи вместо множество изключения

Различни изследвания на ИПИ показват, че разходите за работа с администрацията са съществен проблем за бизнеса в България. В тази връзка ще бъде много полезно, ако в търсенето на мерки за намаляване на бюрокрацията се използва методиката за оценка на въздействието.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).