Седем милиона причини за балансиран бюджет

През последните дни Президентът стана изразител на пълзящата реабилитация на „добродетелите” на бюджетните дефицити. По всичко изглежда, премиерът и правителството също виждат в тази идея политически плюсове и са склонни да смекчават фискалната политика.

Тези популистки позиции винаги са намирали лесна подкрепа в нашето общество. И винаги са водели до тежки икономически последици. В днешните условия те пряко минират стабилността на паричния съвет, който е единственото смислено консенсусно решение в българската икономическа политика от десетилетия насам.

Всеки български гражданин печели от поддържането на балансиран бюджет. Ето защо:

(1) Бюджетен дефицит означава, че държавата харчи повече, отколкото събира. Дали с разходване на пари от резерва (спестени от минали години) или с трупане на дълг, тази политика ще ощети всички нас, че и децата ни.

Резервите натрупани от предходните години служат като гарант за икономиката и тяхната роля не е просто да бъдат изхарчени, а да покрият външния дълг на страната и да послужат за намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система. В условията на валутен борд, намаляването на фискалния резерв ще разклати доверието в икономиката по начин, който ще омаловажи дори и най-смелата и „успешна” правителствена програма.

Трупането на дълг от своя страна означава да харчим „бъдещи” пари и да прехвърлим отговорността и товара на следващите поколения. Такава политика обрича децата и внуците ни на по-високи данъци. Едно е да „плащаш вересиите” на предходното правителство, а съвсем друго да плащаш за глупостта на предходното поколение.

(2) Вярата, че с по-голям дефицит правителството може съществено да влияе на ефектите от глобалната криза, не взима под внимание колко отворена е българската икономика. Нелогично е да се очаква, че  публични разходи ще компенсират спад на износа от над 7 млрд. лева, или спад на капиталовите потоци от 20 млрд. лева – каквито са тежките последици за стопанството за последните 12 месеца. Това бяха двигателите на българския растеж от последното десетилетие, а не епизодичните държавни поръчки за строежи или субсидиите за губещи сектори. Очевидно е, че не недостигът на вътрешно търсене е проблемът, а сриването на инвестиционния оптимизъм и спадът в потреблението в развитите икономики – а на това по-високи държавни разходи няма да помогнат.

(3) За сметка на това, допускането на бюджетен дефицит носи ред негативи със себе си – повече несигурност и риск за цялата икономика, по-високи лихви за гражданите и бизнеса, по-малко инвестиции и не на последно място – отлагане на шансовете за членство в еврозоната.

(4) Ако правителството има неразплатени дългове, те трябва да се включат в разходите за тази година – не може да има пазарна икономика и правова държава, ако договорите не се изпълняват. Но това бреме, макар и наследено от предишното правителство, трябва да се плати с ограничения на разходите в други сектори – и то там, където неефективността е най-висока и реформите са изостанали.

(5) Доверието се гради бавно – световната инвестиционна общност помни мораториума върху външния дълг през 1990 г. и практическия фалит на държавата през 1996 г. Цялото благоразумие от периода след 1997 г. може лесно да бъде „зачеркнато”, ако сега, в труден момент, правителството тръгне по лесния път – този на съседката ни Гърция, която поставя под съмнение бъдещето на общата европейска валута.

Балансираният бюджет е единственият начин за висока бюджетна отговорност, привличане на инвестиции и постигане на икономически растеж за България.

Владимир Каролев

Лъчезар Богданов

Георги Ганев

Георги Ангелов

Светла Костадинова

Петър Ганев

Георги Стоев

Румен Аврамов

Публикувано във вестник "24 часа" на 28 януари 2010.

&am