Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ръстът в еврозоната се забавя, но България засега се представя добре

Автор: Десислава Николова / 18.05.2018
Оцени тази статия:

Еврозоната забавя своя растеж през първото тримесечие след много силна втора половина на 2017 г. Най-ранните данни на Евростат показват, че растежът в еврозоната се е забавил до 2,5% на годишна база през първото тримесечие на 2018 г. от 2,8% през последните три месеца на 2017 г., като за целия ЕС растежът е 2,4% (спрямо 2,7% през окт.-дек., 2017). Видно е, че най-големите икономики в еврозоната забавят темпото в началото на 2018 – Германия бележи растеж от 2,3% на годишна база (спрямо 2,9% предишното тримесечие), Франция – 2,1% (спрямо 2,6%), Италия – 1,4% (спрямо 1,6%),  а Испания – 2,9% (спрямо 3,1%).

Сред причините за забавянето, които най-често се изтъкват, са суровата зима в Западна Европа в началото на 2018 г., изместването на Великден в последния уикенд на март (католическият Великден се падаше на 1 април тази година), стачките в някои страни, а дори и опасения, че ефектът от количествените улеснения на ЕЦБ вече се изчерпва. Големият въпрос е доколко забавянето през първото тримесечие е сигнал за „приземяване” на растежа в еврозоната през 2018  г. или по-скоро е временна корекция спрямо неочаквано високите нива на растеж през втората половината на миналата година.

На този фон реалният растеж на българската икономика през първото тримесечие стои относително добре, тъй като той остава без промяна от предишното тримесечие на 3,5% на годишна база. Няколко неща правят впечатление в данните:

1/ Експанзията на производството се забавя, ако съдим от брутната добавена стойност, която расте с 3,2% на годишна база спрямо 3,5% през предното тримесечие. Така, растежът от страна на предлагането е достигнат благодарение на големия скок на т.нар. корективи, които се увеличават с 4,7% на годишна база през първото тримесечие. Корективите представляват разликата между непреките данъци и митата, от една страна, и субсидиите от бюджета и услугите на финансовите посредници, от друга. Приходите от непреки данъци продължиха да растат през първото тримесечие на тази година (с около 2,8% общо за акцизите и ДДС на годишна база), но паралелно с това и субсидиите, а и вероятно оценката за услугите на финансовите посредници, са по-малки. Спадът при субсидиите през първото тримесечие на 2018 г., включително тези по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, възлиза на около 20% в сравнение със същия период на предходната година.

2/ От страна на търсенето прави впечатление по-бавният ръст на крайното потребление (на годишна база) – 3,8% предишното тримесечие на 2,4% сега. Данните за пазара на труда и конкретно за заетостта остават добри, като броят на заетите нараства с 62,3 хил. души спрямо година по-рано.  В същото време, обаче, ръстът на заплатите се забавя в началото на 2018 г. - до около 8%, 6 и 7% съответно за януари, февруари и март (на годишна база) след темпове от порядъка на 11-12% в последните месеци на 2017 г. При положение, че правителствените разходи (които стоят зад потреблението на правителството) растат бързо в началото на 2018, по-умереният ръст на заплатите би могъл да е една от причините за забавянето на потреблението. Друга причина би могла да бъде насочването на потребление към активи извън наблюдаваното за нуждите на БВП  – примерно покупки на имоти, финансови инструменти и др.

3/ Инвестиционната активност се засилва – ръстът на бруто капиталообразуването на основен капитал се ускорява до 7,2% през първото тримесечие спрямо 4-5% през предходните три тримесечия. Това, обаче, вероятно се дължи на много ниската база от първото тримесечие на 2017 г., когато инвестициите намаляха с 2,6% (по сезонно коригираните данни). Друга причина най-вероятно е продължаващото оживление в строителството в големите градове и в някои курорти, което тази година се възползва от мека зима и реално не бе принудено да спира в първите три месеца. Не на последно място, ръстът на капиталовите разходи в бюджета в първото тримесечие също най-вероятно е подкрепил инвестиционния ръст в икономиката като цяло. Преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2018 г. показват спад, но там предварителните данни обикновено подлежат на сериозни ревизии впоследствие, т.е. този спад не е задължително да се потвърди по-нататък.

Изглежда, че към момента България запазва „имунитет” към забавянето на растежа в еврозоната и ЕС като цяло. Износът на страната към ЕС продължава да расте с двуцифрен темп през първите три месеца (+13,1% спрямо година по-рано), а нетъргуемият сектор и най-вече строителството явно успява да компенсира спадналите продажби в трети страни. Предвид сериозния ръст на разрешителните за строеж в последните 1-2 години, строителството най-вероятно ще продължи експанзията си и в следващите месеци.

Основните рискови фактори пред растежа на страната тази година са продължаващо забавяне на растежа в еврозоната и инфлацията. Очакванията са за засилване на инфлацията покрай цените на петрола, което пък ще „изяде” част от реалните доходи и би могло да потисне потреблението. От сегашната перспектива растежът тази година е по-вероятно да остане по-близо до 3%, отколкото до 4%.