Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

РИСКОВЕ ПРЕД БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Основните положения от гледна точна на фискалните рискове пред бюджета в краткосрочен и средносрочен план са следните:

• Възможните външни отрицателни шокове върху икономиката в зависимост от глобалната конюнктура не се описват като реална опасност за бюджета.

Наличието на автоматични стабилизатори в икономиката и буфери в бюджета на министерствата, както и фискалният резерв, който надминава 5 млрд. лв. (11% от БВП) създават стабилност пред фиска.

• Бюджетът е малко зависим от промените в лихвените равнища или валутния курс на лева спрямо щатския долар.

От една страна намаляването на държавния публичен дълг поради предсрочното погасяване на задължения означава намаляване на разходите за лихви. Публичният дълг (външен и вътрешен) в кря на 2006 г. е под 30% от БВП, като над 60% от него е деноминиран в евро или лева и по-голямата част от лихвите, които се начисляват, са предварително фиксирани.

• Реалните рискове пред бюджета произлизат най-вече от недовършените структурни реформи в областта на здравеопазването и социалното осигуряване и неблагоприятната демографска структура на населението.

• Пенсионната система представлява източник на риск за бюджета, тъй като вътрешният дефицит на НОИ се увеличава (близо 700 млн. лв. за 2006 г.), което означава необходимостта от повече субсидии и трансфери от централния бюджет.

Липсата на заложено в този проект намаляване на осигуровките през 2007 г., предвиденото увеличаване на пенсиите с 8,5% от 1 юли 2007 г., заедно със застаряването на населението и сравнително ниския дял на икономическо активното население в страната спрямо средните стойности в ЕС водят до неблагоприятната тенденция към увеличаване на коефициента на зависимост (брой пенсионерите към работната сила в страната). Създаването на “Сребърен фонд” няма да създаде сигурност в бюджета, а ще доведе само до временно и частично решение на проблемите. Единствено възможната реформа, която ще има реален положителен ефект върху икономиката, е преминаването към частна, капиталова система на пенсионно осигуряване и премахване на разходопокривната (PAYG) система.

В проектобюджета са описани следните механизми за справяне със възможните заплахи: реформа в системата за здравеопазване, образование, пенсионна система и тенденции за преминаване от “социални помощи” към „инвестиции в обучение и квалификация” и „инвестиции в социални услуги”.

Противодействието на описаните опасности е заложено само като пожелания за “реформа” в чувствителните сектори, но не са изложени подробно нито идеята и насоката на реформите, нито начините за нейното практическо реализиране. Всичко остава в полето на обещанията. Единствено в сектора на образованието има наченки на идеята за въвеждане на нов модел на финансиране на системата на средното образование, базиран на принципа "парите следват ученика".