Reprint: Бюджет 2005: Къде е намалението на данъците?

От няколко месеца управляващите твърдят, че през 2005 година ще има голямо намаление на данъците. Споменаваха се числа като 300 милиона лева, 360 милиона лева и дори 450 милиона лева. Въпреки че винаги сме се съмнявали в достоверността на последните две числа, първото (за 300 милиона лева намаление на данъците) изглеждаше като че ли е вярно. Един поглед към проекта за бюджет за 2005 година, обаче, показва, че и това число е било доста надценено.

Много време се отдели за обсъждане на въвеждането на т.нар. семейно подоходно облагане и неговият ефект върху данъкоплатците. В крайна сметка се оказа, че това семейно подоходно облагане ще влезе в сила формално през 2005 година, но детските облекчения за 2005 година ще бъдат изплатени през 2006 година и няма да имат ефект върху данъчната тежест през 2005 година. Ясно е, че 2006 година е след мандата на настоящото правителство и новото правителство може да отмени тези облекчения. Освен това, дори новото правителство да желае да запази детските облекчения, това може да е невъзможно – все пак никой не знае дали през 2006 година в бюджета ще има достатъчно средства за детски облекчения.

Има едно безспорно намаление на данък – това е намалението на данъка върху печалбата от 19.5% на 15%. Според оценката на експертите от министерството на финансите това намаление на данъците "струва" на бюджета 160 милиона лева. Освен това се намаляват и някои алтернативни данъци по закона за корпоративното подоходно облагане, което ще намали приходите в бюджета с 20.6 милиона лева (според министерството). Разбира се, без особени проблеми можеше тези данъци да се намаля и на 10% предвид на огромното преизпълнение на приходите, но изглежда правителството няма желание да го направи.

Предлага се и намаление на данъка върху доходите, което според министерството на финансите ще доведе до намаление на данъчната тежест с 1% и загуба на приходи в размер на 119 милиона лева. Тук също може да се посочи, че е възможно намаление на данъчната ставка до 10% при наличие на желание от страна на управляващите.

Дотук общото намаление на данъците е 299.6 милиона лева. Сега ще разгледаме някои промени, които са в обратна посока – а именно към увеличение на данъчната тежест.

През 2005 година се планира увеличение на няколко акциза. Това са акцизите върху горивата, спиртните напитки и цигарите. Ефектът от увеличението на акцизите се прогнозира от министерството на финансите да е в размер на 51.6 милиона лева. Тъй като акцизите са част от данъчната основа за ДДС увеличението на акцизите води до увеличение и на приходите от ДДС. Експертите на МФ изчисляват този ефект на 15 милиона лева.

През следващата година се предвижда поредно увеличение на приходите от такси (държавни, съдебни и общински такси). Тъй като в България таксите са много по-високи от стойността на заплащаната административна услуга, то от икономическа гледна точка те имат ефекта на данък. Увеличението на таксите според министерството е в размер на 105 милиона лева. Ако приемем, че в бюджетната сфера не е възможно повишаване на производителността на труда, то нормалното увеличение би трябвало да е не повече от номиналния ръст на БВП (8.5% според оценката на МФ). Следователно бихме могли да приемем, че около 61 милиона лева от увеличението на таксите е защитимо (въпреки че дори това увеличение е по-скоро неоправдано). Следователно остават 44 милиона лева свръхувеличение на таксите, които увеличават данъчната тежест на гражданите и бизнеса.

Дотук разгледахме ефектите, за които са предоставени данни от министерството на финансите. Остават още няколко ефекта, които не са оценени от министерството.

През 2005 година се предвижда промяна на съотношението, в което се делят осигуровките. От следващата година съотношението работодател/работник ще е 70:30, докато досега беше 75:25. Дори увеличението на осигурителната вноска на работещите да е изцяло компенсирана от увеличение на брутната заплата, все пак чисто математически се получава повишаване на общата осигурителна тежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване "над черта" (tax exclusive) към начисляване "под черта" (tax inclusive)[1]. Въпреки че законовата ставка на осигуровките не се променя преминаването на по-голяма част от осигуровките към начисляване "под черта" води до увеличение на ефективната ставка. Ефектът от промяната на съотношението, в което се делят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки в размер на 70 милиона лева.

Друг ефект върху облагането на труда се поражда от прогресивността на данъчната таблица за облагане на доходите. Тази прогресивност води до това, което икономистите наричат "пълзящо нарастване на данъчната тежест" (bracket creep). Това пълзящо нарастване на тежестта се дължи на факта, че при нарастване на работната заплата /заради инфлацията или растежа на икономиката/ по-голяма част от нея се дължи като данък. Така например, през 2004 година облагането на труда на база средна работна заплата е 40.15%, докато през 2005 година ще достигне 40.39% въпреки намалението на данъчните ставки с 2%. Този ефект на "пълзящо нарастване на данъчната тежест" е в размер на около 50 милиона лева.

Общият ефект на посочените до тук данъчни промени е намаление на данъците с около 69 милиона лева. Би трябвало да посочим, обаче, че за да избегнат рискове пред бюджета експертите на министерството на финансите винаги изчисляват консервативно данъчните промени, т.е. надценяват намалението на данъците и подценяват приходите от увеличението на отделни данъчни ставки. Следователно, много е вероятно оценката за тези 69 милиона лева нетно намаление на данъците да е по-висока от реалната и в крайна сметка да се окаже, че намалението на данъците е близко до нула (или дори има увеличение на данъците).

През последните няколко години се наблюдава тенденция на нарастващо преизпълнение на приходите, което през 2004 година вероятно ще надмине 1.3 милиарда лева. Въпреки това през 2005 година се залага едва забележимо намаление на данъците от 69 милиона лева /в най-добрия случай/. Интересно е, че това го прави партията, която обеща намаление на данъчната тежест до 35% от БВП (или намаление от над 2.5 милиарда лева).

Таблица 1: Ефект от данъчните промени