Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: Показатели за развитие (2018)

Автор: Институт за пазарна икономика / 20.12.2018
Оцени тази статия:

За седма поредна година Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на Института за пазарна икономика. 

| свалете цялото изследване или вижте профила на отделните области |

Благодарение на работата на институциите, събиращи и предоставящи статистически данни, изданието с всяка следваща година включва все по-актуална и обхватна информация за икономиките и социалната среда на областите. В тазгодишното издание болшинството от данните се отнася за последната година - 2017 г. Изключенията не са много и се изчерпват с няколко показателя, които се публикуват с повече от година закъснение – областните данни за БВП на глава от населението и заплатите, както и отделни индикатори в сферата на инвестициите, околната среда, инфраструктурата и образованието. Анализът стъпва и на някои данни за 2018 г. (в сферата на администрацията, местните данъци и такси и резултатите от матурите), там, където такива са били налични към средата на 2018 година.

Изданието може да се използва от централните и месните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с регионално развитие. Вярваме, че и за всеки гражданин би било интересно да прочете как се представя негова област в сравнение с останалите в различните сфери на икономическия и социалния живот.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

През 2016-2017 г. икономиката на страната ускори растежа си до близо 4% годишно, като всички области без изключение отбелязаха ръст на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Докато в предишните години на възстановяване на икономиката след рецесията от 2009 г. положителните процеси обхващаха само част от областите, то в последните две години икономическото оживление се разпростря по територията на цялата страна.

Все пак някои области се отличават с видимо изпреварващи темпове на растеж на всички споменати показатели, което се дължи на бумтяща местна икономика и догонващ ръст на заплатите и доходите. Такъв регионален икономически тигър в последното издание е област Пловдив, която през 2016 г. бележи 10%-тен ръст на БВП на човек и 9%-тен ръст на заплатите. Предвид това, че през 2017 г. доходите в областта нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 г. е била много силна за местна икономика. Други области с относително висок ръст на БВП на човек през 2016 г. са силните икономически центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, но бързо догонващи икономики на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово. 

Растежът на доходите и потреблението доведоха до подобрение в почти всички области на основния показател за абсолютна бедност – делът на хората, живеещи в материални лишения.

Добрият икономически растеж вървеше ръка за ръка със силен пазар на труда в повечето области. Нещо повече – 2017 г. отбеляза рекордни коефициенти на заетост сред най активното население, това на 15-64 г., в болшинството области. Заетостта е около 70% от населението на 15-64 г. средно за страната, като в най-силните икономически центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора вече надхвърля 70%. Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което говори за сериозни структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни. Почти всички области с безработица над 10% (сред населението на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.

Способността на областите да привличат местни и чужди инвестиции е основен фактор за доброто им икономическо развитие. За поредна година, областите с ръст на преките чужди инвестициите на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове – София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта. 

За съжаление процесите при инфраструктурата и особено пътната инфраструктура не са толкова положителни. Въпреки продължаващото строителство на нови отсечки от изграждащите се в момента магистрали, делът на магистралите и първокласните пътища остава реално без промяна общо за страната. В същото време, делът на пътищата с добро качество на настилката намалява през 2017 г. и вече е под 40% от всички, което показва изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.

 

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

През 2017 г. демографската картина в страната продължава да се влошава вследствие на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на населението са сравнително слабо развитите икономически области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и въпреки че икономическото ѝ развитие е сред най-добрите през последните години, възрастовата зависимост на местното население ежегодно отбелязва нови рекорди както за областта, така и за страната. През 2017 г. само шест области в страната привличат повече хора, отколкото губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.

Показателите за образованието продължават да се подобряват, въпреки че темповете са изключително бавни. В страната се забелязва ръст на записаните деца в училище, както и намаление, макар и символично, на отпадналите и на второгодниците в основното и средното образование. Област Смолян продължава да е първенец заради високите оценки на местните ученици на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са сред областите със сравнително добро представяне в тази категория, докато областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията. Слабото представяне на образователната система именно в някои от най-слабо развитите икономически области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развитието на местния пазар на труда, на привличането на инвестиции и на повишаването на доходите на населението.

За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на местно ниво. Традиционно в тази категория най-добре се представят столицата и област Плевен. Като цяло през 2017 г. осигуреността с лекари спрямо населението в страната се запазва, въпреки че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград недостигът на медицински персонал е значителен. През 2017 г. се наблюдава и намаление на легловата база в многопрофилните болници в страната. Ограниченият относителен брой на лекари и легла в местните болници принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи извън областта. Пример за такива области с непропорционално нисък брой на преминалите за лечение болни са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.

Добрата социална среда предполага и висока степен на сигурност и ефективно правосъдие на местно ниво. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в големите и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, докато в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо.

Единствено в областите Кърджали и Разград все още над половината от населението няма достъп до обществена канализация, което е един от ключовите показатели в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 г. не прави изключение.