Разумните, нерешителните и опасните за инфлацията*

Битката между три различни групи ще определи икономическото бъдеще на САЩ

За изминалата година Федералният Резерв (Фед) беше най-големият инвеститор в ценни книги на правителството на САЩ, изкупувайки повече от половината от новоемитирания дълг. Фед нарича тази политика „инжектиране на ликвидност”, но обикновените хора биха я нарекли печатане на пари. От централната банка на САЩ обявиха, че тази програма ще бъде прекратена юни. Но кой ще инвестира в новия държавен дълг когато Фед спре?

Както може да се види от приложената таблица, Федералният резерв се превърна в най-големия купувач на щатски ДЦК, следван от Китай и Япония. Чуждите инвеститори държат почти половината (47 процента), а заедно с Федералния резерв – повече от 60% от публичния дълг. Американските граждани, компании и други частни институции сега имат миноритарен дял в държавния дълг.

Кой инвестира в публичния дълг на САЩ

Източник: Федерален резерв, Министерство на финансите на САЩ

Фед ще спре да изкупува държавни ценни книги заради нарастващото безпокойство от инфлацията, резултат от печатането на твърде много банкноти. (Забележете, че в момента за всеки изхарчен долар правителството на САЩ заема 41 цента – очевидно неустойчива ситуация.) Китай и останалите чуждестранни заемодатели на правителството са наясно с нарастващия риск от по-висока инфлация в Щатите и последващото от това обезценяване на долара. От септември Китай постепенно редуцира инвестициите си в щатски дълг (превръщайки се в нетен продавач). Япония беше нетен купувач на американски ДЦК, но най-вероятно и те ще се превърнат в нетен продавач, тъй като ще имат нужда от паричен ресурс за възстановяването си.

Отново, кой ще запълни разликата между търсенето и предлагането на ДЦК след оттеглянето на ФЕД, Китай й Япония? Останалите потенциални чуждестранни инвеститори са също така наясно с нарастващия риск от държането на правителствен дълг и е по-вероятно да се превърнат в нетни продавачи, отколкото купувачи, заради неуспеха на администрацията на Обама и демократите от Сената да прокарат сериозен бюджет, който да намали дългосрочния публичен дълг. Възможните местни и чуждестранни купувачи на държавни облигации със сигурност ще изискват по-висока доходност през следващите месеци. По-големите лихвени разходи за обслужването на публичния дълг ще влошат допълнително проблемите на фиска и по-скоро, отколкото някой предполага, ситуацията може да излезе извън контрол, както вече се случи в няколко държави.

Финансовото бъдеще на САЩ най-вероятно ще бъде предрешено в следващите няколко месеца, когато битката между „разумните”, „нерешителните” и „опасните” достигне своята кулминация. Водач на „разумните” е народният представител Пол Райън, републиканец от Уисконсин и председател на Бюджетната комисия към долната камара. Разбирайки опасността, пред която Съединените щати са изправени, той влага огромни конструктивни усилия в изработването на бюджетен план за 2012 г., който най-накрая да разреши проблема с програмите за т. нар. „права” на социално и здравно осигуряване. Планът на Райън ще доведе след себе си до устойчиви публични финанси чрез комбинация от данъчни политики, стимулиращи икономическия растеж, и необходимо съкращаване на държавни разходи. Много от новите членове на Чаеното парти в Камарата на представителите най-вероятно ще подкрепят г-н Райън. Също така няколко сенатора от републиканците, като Ранд Пол от Кентъки, Пат Тууми от Пенсилвания, Марко Рубио от Флорида и Джим Деминт от Южна Каролина, разбират проблема и са готови да се противопоставят на публичните харчове, дори и когато става въпрос за гореспоменатите програми за „права”.

„Нерешителните” включват много от старата гвардия републиканци, както и някои от умерените демократи, които частично разбират задаващата се фискална катастрофа. Но когато трябва да се направи трудният избор за орязването на конкретни харчове, нерешителните почти винаги намират начин да кажат „да, намалете разходите, но не точно по това перо или не точно сега”. От нерешителните винаги може да се очаква подкрепа за  компромисни решения, включващи повишаването на данъци. Те не искат да признаят, че значително увеличаване на данъците ще забави икономическия растеж, което ще направи съкращаването на разходите още по-трудно. Когато правителството расте по-бързо от частния сектор, какъвто беше случаят през последните няколко години, увеличаването на данъците не може да е решение (това е въпрос на елементарна математика, а не идеология). Проблемът с разходите се нуждае от решение, базирано върху разходите.

Накрая е групата на „опасните”. Това са хората, които или отричат проблема или твърдят, че решението е в облагането на „богатите” с данъци. Те или не разбират или отказват да проумеят икономическата реалност. „Опасните” не искат да признаят, че дори данък от 100%, наложен на богатите, пак няма да доведе до достатъчно приходи в бюджета, за да задоволи плановете им за публични разходи. Демократите като сенатор Чарлз Е. Шумър от Ню Йорк и Барни Франк от Долната камара използват медийното внимание, за да осъждат хора като г-н Райън, които всъщност се опитват да разрешат проблемите, но те двамата никога не предлагат детайлно и работещо собствено решение.

Заемодателите и потенциалните купувачи на държавни облигации ще следят битката между разумните, нерешителните и опасните. Ако разумните надделеят категорично, инвеститорите най-вероятно ще останат на дълговия пазар и нарастването на лихвените проценти ще е умерено. Ако нерешителните победят, много от заемодателите най-вероятно ще ликвидират дълговите си инвестиции, така дългосрочните лихвени проценти ще нараснат рязко, което ще удари имотния и други сектори, може би причинявайки нова рецесия. Ако опасните спечелят, инвеститорите ще напуснат, изстрелвайки нагоре лихвените проценти и със сигурност ще настъпи нова рецесия, или нещо още по-лошо.

Ако американското общество беше наясно с водената битка, опасните щяха да загубят. Но малцина напълно разбират какво е заложено, защото когато се опре до икономическа политика, установените медии възхваляват опасните и нерешителните, но не и разумните.            

*Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 04 април 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.