Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Размяната на кредитна информация: реалност и перспективи

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

През седмицата ИПИ и Българо-американския инвестиционен фонд организираха кръгла маса на тема "Възможности за създаване на частно кредитно бюро". В дискусията взеха участие представители на всички основни български банки.

Г-н Пиър Стейн от Международната финансова корпорация представи ролята на кредитната информация при вземането на решение за отпускане на кредит. Опитът на едно от най-големите кредитни бюра- "Експириън"- и неговата готовност за участие в създаването на кредитно бюро в България, бяха представени от Джон Хадлоу, търговски управител на "Експириън".

В последните месеци идеята за създаването на ефективно кредитно бюро, което да обслужва процеса на вземане на решение при отпускането на банкови кредити, добива все по-голяма популярност и подкрепа от страна на банковата общност в България. Подобни бюра са в процес на изграждане и в Румъния, Словакия и Сърбия. В Хърватска подготвителната работа за създаването на кредитно бюро е приключила преди няколко години, но бюрото не функционира поради неспособността на хърватската асоциация на търговските банки да обедини интересите на членовете си и да реализира докрай проекта.

В страните с развити финансови пазари кредитните бюра отдавна са доказали важното си място в общата финансова инфраструктура. В страни като България тяхната роля дълго беше подценявана, главно поради ограничената конкуренция сред кредиторите и съсредоточаване на интереса върху големи и добре познати клиенти. Наблюдаваният напоследък интерес към системите за размяна на кредитна информация е породен главно поради засилващата се конкуренция в банковия сектор и пренасочването на дейността на банките към нови, подценявани до момента пазарни ниши. В България подобен процес се наблюдава от 2-3 години, а подобна ниша е отпускането на потребителски кредити. И докато корпоративните клиенти отдавна са разпределени и добре известни на банките, то наличната информация за индивидите и за тяхната способност и склонност да погасяват задълженията си е доста оскъдна.

С какво помага кредитното бюро? От гледна точка на банките размяната на кредитна информация позволява по-точното предвиждане на поведението на длъжника и вероятността за плащане, намаляване на времето и разходите за обработка на заявленията за кредит, подобрен контрол върху погасяването на кредита, по-точна оценка на кредитния риск, подобрена оперативна ефективност, подобрено качество на активите и т.н. От гледна точка на клиентите, ползите се изразяват главно в понижени разходи за получаване на кредит и подобрени шансове за достъп до финансиране при надеждна кредитна история.

От практическа гледна точка най-висока ефективност се постига, когато кредитният регистър съдържа както позитивна, така и негативна информация, както и когато източниците на подобна информация са не само банки, но и други кредитори - лизингови компании, мобилни оператори, публични регистри и т.н. Видът на информацията, която се събира от кредитното бюро има съществено отражение върху разходите по изграждането и оперирането на информационната система. Възможно е диференциране на информацията, която се предоставя на отделните ползватели в зависимост от предоставяната от тях информация. Това означава, че банките, които предоставят само негативна информация получават само негативна информация, а тези, които предоставят както негативна, така и позитивна информация, получават и двете. Най-скъпият сценарий е, когато едно бюро изгради база данни, основана само на негативна информация и впоследствие започне да я разширява и с позитивни данни.

Един от най-съществените въпроси при изграждането на кредитен регистър е формата на собственост. Това е така, защото публичният регистър, чиито собственик е централната банка, изпълнява по-скоро надзорни функции (такъв е случаят с поддържания от БНБ регистър), докато изцяло частните регистри по-пълно обслужват интересите на финансовите институции.

Възможните сценарии при изграждането на частно кредитно бюро са: 1/ да е акционерно дружество, в което акционери са всички банки, 2/ да е акционерно дружество, в което акционери са само няколко банки, а останалите са членове, които предоставят и ползват информация; 3/ автономна от банките собственост върху бюрото (напр. "Експириън", "Транс Юниън", "КРИФ" и др.) и 4/ бюрото да е организация с нестопанска цел.

Другите две условия за ефективността на системата за размяна на кредитна информация са обхващането на критично количество данни от възможно най-много източници и надеждността на съхраняването на информацията. Това изисква консенсус между основните участници на кредитния пазар, изграждане на бюрото като солидна институция, ползваща се с доверието на всички и доказала своята ефективност на работа, съсредоточаване на дейността само върху размяната на кредитна информация, а не смесването на тази дейност с други, като например сетълмент, маркетинг и т.н. Преобладаващата европейска практика е собствеността върху кредитните бюра да е на ползваща се с всеобщо доверие трета (външна за банковата система) страна.

Дали в България ще заработи ефективно кредитно бюро и кога ще стане това е въпрос на консенсус между основните пазарни участници. От законова гледна точка няма никаква пречка пред размяната на кредитна информация при наличието на доброволно съгласие от страна на лицето, за което се събира, обработва и предоставя подобна информация. Ключово значение за успешната работа на кредитното бюро ще има акционерната структура. Световната практика показва, че когато подобно бюро е изградено с участието на централната банка, то работи по-неефективно и постига по-ниска норма на печалба. От друга страна, необходимото доверие не може да бъде постигнато, ако определен акционер има много по-голям дял и съответно по-голям достъп и влияние върху вземането на решение.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!