Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Размисли без страсти за новите касови апарати

Автор: Николай Вълканов / 06.04.2012
Оцени тази статия:

Пред мен има опашка, а продавачката гледа новия касов апарат с недоумение и неуверено цъка копчетата по него. Засега това е единственото ми наблюдение върху ефектите от въвеждането на фискални устройства, свързани с НАП. В по-дългосрочен план очакваните ефекти са „изсветляване“ на оборотите в търговията и нетни приходи за бюджета от около 30 млн. лв. за първата година (ако се съди по цитираните в медиите суми). Всичко това е хубаво, но възникват няколко въпроса, които хвърлят сянка върху иначе добрите намерения:

  • Правен ли е анализ на въздействието на нормативната уредба? Разчет на очакваните приходи в следващите 3-5 години? Разчет на разходите на бизнеса за закупуване на нови/доработка на стари фискални устройства и годишните разходи за сервизно обслужване и трансфер на данни?Сметка за техния потенциален ефект върху бизнеса (закриване на малки фирми, например). Анализ на възможностите за продължаване укриването на обороти при новите условия? По всичко изглежда, че не. По заявление за Достъп до информация от 2010 г. от Антон Александров, собственик на „Протеус“ ЕООД до МФ с подобно запитване, става ясно, че анализи не са правени.
  • Регистрираните фискални устройства през 2010 г. са били 480 000 по данни на НАП. Устройствата, за които изискването за свързаност трябва да бъде изпълнено, са 300 000 към 2012 г. - пак по данни на НАП. Откъде идва разликата от 180 000  устройства за две години? Каква част от нея се дължи на закрити фирми (заради новите изисквания и поради други причини), на фискални устройства, които не подлежат на свързаност (тези в таксиметровите автомобили, например) и каква част - на неизпълнени в срок изисквания от частни или държавни предприятия (БДЖ, Български пощи). Защо се дава нова отсрочка на държавните предприятия, вместо да бъдат глобени и касите им да бъдат затворени, както е по наредба?
  • Защо свързаността на касовите апарати с НАП трябва задължително да минава през GPRS (т.е.през някой от трите мобилни оператора) след като е възможно да стане и през интернет? На какъв анализ се основава решението или по каква причина е предпочетен вариантът с GPRS?
  • Изглежда за част от търговците е липсвал вариантът за избор на мобилен оператор, тъй като някои от компаниите за касови апарати вече продават такива с вградена карта. Така например от сайта на фирма „Тек електроникс“ става ясно следното: „Във всеки касов апарат има такава мобилна карта и нейната такса и договор не са директно към крайния потребител. Те се сключват и плащат от производителя на касови апарати или фискални принтери. Съответно производителят събира таксите от вашата обслужваща фирма на вашия касов апарат, а тя ги фактурира на вас и би трябвало вие да платите таксата.“ (виж тук).
  • т. нар. КЛЕН (контролна лента на електронен носител – паметта, на която се копират транзакциите) сесменя единствено от сервизен техник. Въпреки, че има система за предупреждение при наближаване пълния капацитет на КЛЕН, изискванетоможе да доведе до временно спиране на продажбите в обекти с изключителна натовареност като нощни заведения или търговски вериги, например.
  • Понеже възможности за заобикаляне на по-стриктния контрол и сега ще се намерят достатъчно, би могло да се помисли върху по-добри стимули за изсветляване на търговията. Например възстановяването на някакъв малък процент от ДДС на потребителите, които пазят касовите си бележки.