Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Време е да уволним американското управление*

Автор: Ричард Ран** / 16.07.2010
Оцени тази статия:

 

Корпоративният данък отслабва икономиката

Представете си, че имате акции в компания, чийто пазарен дял е спаднал от приблизително една трета от индустрията преди 15 години до само една четвърт днес, компанията отбелязва рекордни загуби и дългове, а управлението й предлага увеличение на цените на продуктите й, докато много конкуренти ги намаляват. Бихте ли гласували за уволнението на това управление? Вместо компания, току-що ви описах САЩ. Щатите губят пазарен дял като процент от глобалния БВП отчасти поради факта, че много конкуренти, най-вече от Азия, водят икономическа политика за повече растеж, докато САЩ само трупа повече данъци и регулации върху продуктивните сектори от икономиката си.

Повечето икономисти осъзнават, че корпоративният данък е една от най-вредните форми на облагане, тъй като той представлява допълнителен данък върху производствените фактори, капитал и труд. Съществуват много изследвания относно вредите на корпоративния данък, а политиците във Вашингтон натовариха Съединените щати с най-високия ефективен корпоративен данък в света – по-висок дори от този във Франция, Германия и която и да е страна от ЕС. В юлския брой на American Economic Journal  беше публикувано ново, много задълбочено и рецензирано проучване на ефектите от корпоративния данък, което съдържа данни от 85 страни.

Авторите (Симеон Дянков, Тим Генсер, Каралий Маклийш, Рита Рамало и Андрей Шлайфер) заключват, че „ефективните корпоративни данъчни ставки имат значителен негативен ефект върху корпоративните инвестиции и предприемачеството”. Те продължават: „По-високите ефективни корпоративни данъци са свързани с по-ниски инвестиции в индустрията, но не и в услугите, по-голям дял на сивата икономика,  и в по-голяма степен разчитане на дългово финансиране вместо на собствен капитал. При тези нови данни корпоративният данък е от голямо значение, в известна степен в унисон с икономическата теория”. (Ако обложиш нещо, получаваш по-малко от него.)

Много от членовете на Конгреса, които постоянно се оплакват от загубата на работни места в индустрията в Съединените щати, са същите, които отново и отново гласуват за повече данъци и регулации, унищожавайки щатски компании. Конгресът вече гласува едно увеличение на данъка върху капиталовите печалби тази година (в законопроекта за здравето) и се кани да остави ставките за облагане на капиталовите печалби от времето на Джордж У. Буш да изтекат в края на тази година, правейки Съединените щати още по-неконкурентоспособни. Наскоро имаше множество изследвания, които показват, че покачването на данъка върху капиталовите печалби  ще коства на правителството приходи и ще доведе до по-ниска заетост и по-малък икономически растеж – но Конгресът изглежда твърдо решен да води в грешната посока. Дори и за лаик е ясно, че когато дадена организация стои пред избора къде да разположи новия си бизнес, чийто продукти ще се продават глобално, Съединените щати се намират на много задна позиция в списъка с възможни места.

Този същият Конгрес, който подкопава конкурентоспособността на щатските компании в международен план, прави също така и почти невъзможно за чуждестранни банки да инвестират парите на своите клиенти в Съединените щати. В погрешен опит да предотврати възможността американските граждани и притежателите на зелени карти (но не нелегалните имигранти) да инвестират в Съединените щати чрез чуждестранни финансови институции, Конгресът прокара поредица от нови регулации. Тези регулации са изключително скъпи и почти невъзможни за спазване от страна на чуждестранните финансови институции и дори в някои случаи изискват нарушаването на чуждестранни закони. Нежеланият резултат вероятно би бил такъв, че Съединените щати биха загубили трилиони долари от чужди инвестиции.

Ставката на данък наследство тази година е нулева като резултат от премахването на този разрушителен данък от ерата на Буш, но ще скочи на 55 процента от първи януари. Появиха се много статии относно вероятността хората да съобразят момента на смъртта си, така че тя да се случи преди края на годината с цел да не натоварят своите наследници с милиони долари за „данък смърт”. Когато за дадена заинтересована страна съществува стимул да причини преждевременна смърт с цел печалба на пари, вероятността това да се случи е налице. Членовете на Конгреса по принцип не подлежат на цивилно съдебно преследване за действията и изказванията си в Конгреса, но не е невъзможно да си представим някой предприемчив адвокат, който обвинява тези безотговорни членове на Конгреса в подстрекаване към убийство (от което конгресменският имунитет не предпазва) заради тяхното бездействие по отношение поправката на данък наследство. Колко просто! 

Ако тези управляващи компанията са действали безразсъдно и безотговорно както Конгресът с американската икономика, те биха била уволнени с право. Чрез действията си Конгресът отблъсква чуждестранен капитал, нови и съществуващи компании и работни места; обременява хората с прекалено голям дълг и дори прокарва стимули за убийства. Избирателите, които действат като акционери в американската икономика, имат отговорността да уволнят „мениджърите” (т.е. Конгреса) за неизпълнение на техните задължения. В името на държавата се надявам, че това ще се случи през ноември.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 13 юли 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Любомир Миленков, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.