Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Войните около Брюксел*

Автор: Ричард Ран ** / 25.06.2010
Оцени тази статия:


Настоящата битка е между икономическите реалисти и онези, които отричат реалностите

 

За последните 200 години голяма част от съдбата на Европа се е решавала около този прекрасен град. Това е вярно и днес, когато лидерите на Европа се срещат в това, което се превръща в столица на Европа, за да вземат решения, които ще определят дали еврото и Европейският съюз като цяло ще продължат да съществуват.

Както всеки ученик знае, Наполеон е окончателно разгромен преди два века в битката при Ватерло – достатъчно близо до Брюксел, за да му бъде предградие. Големите битки на Първата световна война са водени на около час разстояние от Брюксел в западна посока. Дюнкерк, където британската армия напуска континентална Европа през 1940 година, е на сравнително малко разстояние северозападно от Брюксел. И накрая, битката на Офанзивата – последната велика битка през Втората световна война на западния фронт – се е водила на място, недалеч от Брюксел в южна посока.

Сегашната битка в Европа се води между икономическите реалисти и онези, които отричат реалността. Повечето от страните на еврозоната са поели по пътя на неудържимо харчене, в което правителствените разходи растат по-бързо от БВП и като резултат правителственият дълг расте като процент от БВП. Тази тенденция не може да продължава, защото лихвените плащания по обслужването на дълга евентуално ще изядат целия бюджет. Правителствата трябва или сериозно да намалят растежа на разходите, което означава растежа на социалните плащания, или да прибегнат към временни решения, като да спрат да обслужват дълга си, или масова инфлация.

За да се избегнат други ‘Гърции’, правителствата трябва да намалят броя на държавните служители, сериозно да увеличат пенсионната възраст, да намалят дните за платен отпуск и остро да ограничат други привилегии. Както може да се очаква, държавни служители протестират срещу тези предложения. Пенсионната възраст за тези, които получават държавна пенсия, трябва да се увеличи плавно, поради увеличаване продължителността на живота и падащия брой на работещите спрямо пенсионерите. 

Нужни са силни лидери, които да доставят горчивото лекарство на обществото, особено в демократичните страни. Такива лидери до голяма степен липсват в Европа в момента. Още по-лошо - основните умерени партии в много от европейските държави са с разклатено доверие и са принудени да влизат в нестабилни и слаби коалиции. 

Европейската централна банка загуби много от независимостта си, като президентът на Европейския съвет получи повече власт, без да има ясно законово основание за това. Повечето от членовете на еврозоната нарушават задълженията си по договорите по отношение на дълга и дефицита и все пак, няма власт, която да ги накара да ги спазват.

Какво ще се случи? Лесно е да се обрисува картина на политически и икономически хаос в Европа, краят на еврото и идването на нови диктатори, почти както се случи през 30те години на миналия век. Но има и по-вероятен и оптимистичен сценарий: германците, дори и със слабо коалиционно правителство, да направят необходимите намаления на разходите – това би стопило бюджета им за отбрана. Когато германците се оправят със своята фискална устойчивост, ще бъдат в доста по-силна позиция да изискат същото от другите страни в еврозоната.

Германците и тяхното правителство няма да предлагат неограничени спасителни планове на държавите от еврозоната. Щом това стане ясно, държавите ще трябва да поправят фискалните си проблеми или да напуснат еврозоната. Повечето разбират, че трудностите да се подреди фискалната ‘къща’ на една държава са по-малки от тези, които я очакват, ако напусне еврозоната. И все пак може би е добре една страна като Гърция да напусне, за да се види от другите колко лоша алтернатива е това.

Сегашната европейска война между икономическите реалисти и онези, които отказват да  видят реалността, ще продължи много месеци и дори години. На реалистите няма да им бъде лесно не само заради различните заинтересовани групи в Европа – държавни служители, синдикати, корпорации и други, но също така, защото американската икономика ще бъде затруднена през следващите няколко години поради катастрофалните политики на Обама – да облага и харчи повече. В крайна сметка, разумът ще надделее, защото филмите за това какво се е случвало през изминалия век се показват достатъчно често, за да напомнят на всички каква е алтернативата.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 21 юни 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.