Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Сигурен провал *

Автор: Ричард Ран ** / 24.04.2009
Оцени тази статия:
 

Знаете ли какво означава думата „доход"? Големият ми речник Уебстер може да даде ясна и точна дефиниция само с 52 думи. Най-кратката дефиниция, която успяха да ми дадат данъчните по моя молба, беше 140 думи, но думата „доход" беше спомената 10 пъти, пропускайки условието, че не трябва да се споменава дефинираната дума в дефиницията.

Може би сте чели, че президентът Обама току-що назначи бившия председател на Федералния резерв, Пол Волкър, да оглави панел, който да направи препоръки за данъчна реформа. Задачата му е да опрости данъчното законодателство, да донесе по-големи приходи, да затвори вратички, да намали т.нар. данъчна разлика - и да не вдига данъците за американски семейства, които изкарват по-малко от 250 000 долара годишно. Панелът ще се провали!

Ще се провали по същата причина, поради която опитите за данъчна реформа на бившият президент Джордж У. Буш и други президенти се провалиха, и това е защото сложността на данъчното законодателство не може да бъде намалена без намаляване на данъчните ставки и цялостната данъчна тежест. Ще се провали, също защото законът за данъка на дохода и регулациите съдържат много непостоянни и даже противоречиви изрични и косвени дефиниции на думата „доход", което оставя данъкоплатците едновременно объркани и постоянно поставени под законов риск.

Когато за пръв път дойдох във Вашингтон преди много години, имах късмета да се сприятеля с най-умния данъчен адвокат, когото някога съм срещал - Едуин С. Коен. Господин Коен беше подсекретар за данъците в департамента към Държавната хазна по същото време, по което г-н Волкър беше подсекретар за монетарни дела.

Господин Коен много години беше професор по право в университета на Вирджиния и партньор в голяма вашингтонска адвокатска кантора. Около 1980 г. обсъждахме предложенията за данъчна реформа на бившия президент Роналд Рейгън, и тогава г-н Коен ми каза:"В крайна сметка данъчната реформа е обречена на провал, защото постоянно ще се усложнява в безплодни опити да се дефинира ‘доход'„

Г-н Коен, вероятно най-добрия данъчен адвокат в този момент, също каза, че не разбира много от това, което беше заложено в данъчния закон, който по това време е дълъг скромните 4 милиона думи, а не като повече от 7 милиона думи (почти 70 000 страници) в днешния закон. Миналата седмица имах среща с някои от най-добрите данъчни адвокати и данъчни икономисти на страната, някои от които са работили в Хазната, и пак, имаше общо оплакване, че данъчния закон е твърде сложен, че е за тях е невъзможно да го разберат и поправят.

Тези, които твърдят, че държавата ще успее да събере много повече данъчни приходи, като увеличи данъците за богатите, живеят във фантастичен свят. Както може да си види в добавената таблица, през последните 40 години максималните нива на данъка по дохода са варирали от 28 до 70 процента, и въпреки това данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт са били изключително постоянни, варирайки между 16,3 до 20,9 процента от БВП.

През същия период броя страници в данъчния закон се е увеличил два пъти и половина, което единствено увеличи сложността, несигурността и нетните загуби на системата за данъка на доходите, без да подобри спазването му и да вдигне приходите.

Според сегашния данъчен закон, 1% от данъкоплатците плащат 40% от данъците, и 5% от данъкоплатците плащат 60% от данъците, докато долните 50% плащат едва 3%. Както и историята на Америка, така и тази на други страни ясно е доказала, че има ограничение колко са готови хората да плащат като данък на дохода и даже сегашните данъчни нива са над тези ограничения на много хора.

Т.нар. богати имат много възможности, които включват да превърнат дохода си в необлагаеми форми, като не работят, или като се преместят в по-данъчно благоприятна страна, както много англичани и шведи направиха през 70-те. Хората често изглеждат изненадани, че богати хора като Уорън Бъфет, Сенатор Джон Кери, Сенатор Едуард Кенеди и Сенатор Даян Фейнстейн и говорителят на Камарата на представителите Нанси Пелоси плащат на много по-ниски данъци от много хора в средната класа. Човек не трябва да се изненадва - политически силните винаги защитават себе си и приятелите си.

Затова много от предложенията за данъчна реформа, като по-високо данъчно ниво на малките собственици на бизнес, са данъчните увеличения върху най-продуктивните и предприемчиви хора в обществото, които все още не са натрупали достатъчно богатство, за да бъдат в непродуктивната политическа класа.

Въпреки че американските корпорации плащат най-високият корпоративен данък на света, вашингтонската политическа класа иска още повече да ограничи отклоняването на външни пари и да ги затрудни още повече да работят по целия свят. Резултатът на тези опити за реформа ще бъде да принуди компаниите да се смалят или да се преместят в други страни, за да останат конкурентни глобално. Хората, които ще бъдат най-ощетени от тези данъчни атаки върху бизнеса ще са работниците, които ще загубят работните си места или ще се изправят пред по-ограничени бъдещи възможности за работа. Междувременно, вашингтонската политическа класа ще продължи да натрупва все по-голям дял от доходите на страната за себе си - знак за страна в упадък.

Запознати хора знаят, че сегашната система за данък на дохода е непоправимо счупена, и че тя трябва да бъде заменена с по-потребителски основана данъчна система. Повече превръзки на сегашната данъчна система ще даде само повече усложняване, което ще изисква повече тактики като от полицейска държава в безуспешни опити да се приложи.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 22 април 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж.