Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рационални ли са регулаторите*

Автор: Слависа Ташич / 29.10.2010
Оцени тази статия:

Психолозите са намерили множество примери за разминаване между реалното човешко поведение и типичните микроикономически концепции за рационалност. Приложението на тези открития в анализа на пазарното поведение в разнообразни ситуации (от решенията на обикновените хора за покупка на застраховка или избор на пенсионен план до инвеститори специалисти, които систематично вземат лоши решения в рамките на финансовите пазари) е главният фокус на разрастващата се дисциплина поведенческа икономика или известна още като поведенческо право и икономика.

Очевидният отговор на слабостите, показвани от пазарните субекти, са политически мерки, създадени от информирани регулатори, за да поправят изборите, направени от пазарните участници. Тъй като поведенческата икономика може да информира специалистите, създаващи политики, относно познавателните слабости на обикновените хора, то това предполага по-голяма държавна намеса за справяне с тези слабости. Намесата се оправдава с твърдението, че чрез ограничаването или направляването на личния избор експертите могат да нагодят нашите решения към истинските ни предпочитания, като по този начин увеличат нашето благосъстояние.

В преобладаващата икономическа литература обаче почти изцяло липсва притеснение, че регулаторните органи може да са некомпетентни. Сред критиците на регулирането основното притеснение е, че регулациите могат ненужно да задушат пазарната размяна и по този начин да повлияят негативно на икономическия ръст, или пък че те може да са създадени, за да благоприятстват организирани групи със специални интереси.

Хайек (1945) изказва мнението, че нужното знание е силно децентрализирано, докато централизираното техническо и научно познание не е от особена полза при решаването на проблема с продължителното разпределение на ресурси измежду алтернативни нужди. Типът знание, с което пазарната икономика си служи, е знанието на многообразие от участници в пазарния процес. Това знание всъщност се създава единствено посредством пазарните процеси и дори не съществува независимо от действащите пазарни субекти, тъй като е неразделно от техните действия.

Правителствата се опитват да заместят пазарните процеси и по този начин се сблъскват с непреодолимо познавателно ограничение. В настоящото изследване се предлагат няколко специфични когнитивни дефицити, водещи до регулаторни грешки.

 

Склонност към действие

Тази склонност се дефинира като тенденцията за свръхреагиране, когато сме изправени пред риск и неопределеност. В такава ситуация, познавателните механизми тласкат хората или към прекомерна реакция, или към липса на каквато и да е такава. Те [регулаторите] често се сблъскват с неочаквани, но като цяло познати събития и се намират в среда, където могат да извлекат дивиденти от обществото, медиите и гласоподавателите ако предприемат действия. След разпада на Енрон, регулаторите в САЩ реагираха бързо като наложиха строги регламенти за корпоративно поведение, т.нар. Закон Сарбанс-Оукли. Крайният ефект от закона се предполага, че е бил негативен поради тежките разходи, наложени на бизнеса.

 

Мотивирана обосновка

Друг познавателен механизъм, който може да играе роля при определяне на желанието на регулаторите да предприемат действия, е свързан със стимулите, които неусетно влияят на разсъждаването ни. Психолозите отдавна твърдят, че разсъждаването ни не е независимо от нашите цели и мотиви. „Мотивираната обосновка” е термин, въведен от Кунда (1990), за да опише рационализирането на предпочитаните мнения, или, с други думи, тенденцията ни да стигаме, посредством привидно напълно рационално мислене, до мненията, които предпочитаме поради други мотиви. На метапознавателно равнище, ние не осъзнаваме съществуването на съответните мотиви, които повлияват нашето мислене.

 

Илюзията Съсредоточаване

Илюзията съсредоточаване е склонност, която се проявява, когато хората оценяват ефекта на един фактор върху ситуацията като цяло и надценяват важността му (Канеман и др., 2006). Фокусирайки се върху един видим фактор, ние често прекаляваме и пренебрегваме влиянието на всичко останало. Скорошен пример за проява на тази илюзия е политиката „твърде голям, за да фалира”, която се прилага от няколко десетилетия, но наскоро бе широко използвана в САЩ и Европа. Спасяването на голяма компания е лесно забележима полза, но разходите, бидейки разпръснати измежду данъкоплатците, са много по-трудни за оценяване.

 

Евристика Афект

Има сериозно количество доказателства в психологията и неврологията, че мисловната ни дейност е пряко свързана с емоциите. Ние ги ползваме и като познавателни преки пътища или евристики. Евристиките са механизми, които ни помагат да вземаме решения и да правим оценки по-бързо, пропускайки голямо количество фактори, свързани с решението, фокусирайки се само върху главните елементи. Проблемът обаче се появява, когато евристиките се прилагат извън правилния контекст. Например, на емоционално ниво хората се страхуват от летене, въпреки че шансът да загинат при самолетна катастрофа е далеч по-малък от този да загинат при автомобилна катастрофа.

Когато дадена политическа сфера е емоционално натоварена, ние обръщаме внимание на обявените намерения, дали те са добри или лоши, и често тези намерения вземат превес над доказателствата за реалните ефекти, компромиси и непредвидени последици от дадена политика. Такъв е случаят например със законите за определяне на минимална работна заплата. Гарантираният минимум на заплащане цели да подпомогне нископлатените работници, но простият принцип на търсене и предлагане ни показва, че подобна регулация всъщност като цяло има негативни ефекти.

 

Илюзия за компетентност

Прекалената самоувереност е илюзията, че нашите лични способности и знания са по-добри отколкото са всъщност. В контекста на политическата икономия, тя се проявява в твърденията на регулаторите, че напълно разбират проблемите, с които се сблъскват, и са способни да създадат оптимални решения за тях. Ако е вярно, че пазарната икономика е сложна система, чиято сложност системно се подценява, ефектът Дънинг-Крюгер ни подсказва, че самоизбралите се за регулатори са всъщност най-некомпетентните сред нас. С увеличаване на нашите знания, ние придобиваме по-ясна представа за ограничеността на тези знания. Проектантите и регулаторите ще се самоизберат сред тези индивиди, които е най-вероятно да повярват в способността си да схванат и подобрят сложната система на пазарната икономика. С други думи, регулаторите са не просто невежи, но и не осъзнават своето невежество.

 

Както твърди Алчиян (1950), пазарните субекти дори не е нужно да са рационални максимизатори, за да функционират пазарите. Ако участниците на пазара действат произволно, еволюционният процес ще подкрепи тези, които се е случило да разпределят ресурсите по-ефикасно. За да функционират политическите пазари, гласуващите трябва да са запознати с даден въпрос, да определят неговата важност, да разбират значимите причини и последствия, да оценяват резултатите от дадена политика при несигурни изходи и да вземат решение съобразно всичко това.

Списъкът с познавателни дефицити, отнасящи се до регулирането, със сигурност е много по-дълъг от представения тук и политическата икономия на държавна намеса би спечелила много от приноса на психологията както в позитивен, така и в нормативен план. От позитивната страна, познавателните дефицити ни помагат да обясним склонността към регулиране, вътрешното оправдание на регулаторите за прилагането му и посоката, в която най-вероятно ще бъдат насочени бъдещите регулации. На предварителен етап може да заключим, че тези склонности довеждат нивото на регулиране над оптимума. От нормативната страна, приносът на психологията приканва за по-внимателен подход към регулацията. Тя ни напомня за човешките слабости и, заедно с икономиката на колективното вземане на решения, ни предупреждава, че държавната намеса е областта, където грешките са по-вероятни, отколкото в частните решения. Призивът е за по-смирен подход при държавната намеса предвид това, че не сме толкова умни, колкото считаме, и че пазарният ред е много по-сложен, отколкото изглежда на повърхността.

 

* Пълният текст на изследването (на английски език) е достъпен тук. Преводът със съкращения е на Филип Колев – стажант в ИПИ.