Просто като фасул: Парите следват детето, а не издръжката на училищата

Проектът на нов закон за училищното образование бе представен тази седмица и предизвика вълна от коментари. В проектозакона са залегнали много текстове, които заслужават внимание, но една конкретна част намери място във водещите заглавия и предизвика полемика. Става дума, разбира се, за финансирането на образованието и по-специално на частните училища и детски градини. Тези разпоредби изправиха косите на левите „интелектуалци” и отприщиха нова вълна от антикапиталистически словоизлияния[1].

Единственият въпрос на който трябва да си отговорим в случая, е какво финансира държавата – образованието на децата или издръжката на училищата? Това е дилемата. Не усложнявайте този въпрос, а просто си отговорете на него. Кое е водещото или изначалното – образованието на учениците или издръжката на училищата? Вече сте си отговорили, ето го и следващият въпрос – финансирането, тоест парите, трябва да следват ученика или издръжката? Сигурно ви прави впечатление, че в тези въпроси никъде не се споменава за държавни, общински или частни училища. Противопоставянето на трите от гледна точка на принципа „парите следват ученика” е безсмислено и изцяло изкуствено създадено. Въпросите за собствеността и кой какъв стопанин е, просто нямат място тук. Те са част от друг дебат, докато тук дилемата е ученик срещу издръжка.

Изключително интересна е и „пазарната” аргументация на левите „интелектуалци” по темата. Наред с всичко останало, се прокрадва и чисто пазарна диалектика – защо да се субсидират частни субекти, ще се изкриви пазара, държавата не бива да се меси и т.н. Парадоксално, в случая аргументите срещу държавната намеса в икономиката (и въобще в живота ни) се използват от най-големите противници на капитализма и индивидуалната свобода. По всичко личи, че демагогията наистина няма граници.

Но да се върнем отново към темата. Проектозаконът за училищното образование разписва следния принцип – в държавния бюджет ще се отделят средства за отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците, като в зависимост от избора на детето (тоест родителите му) тези средства ще се насочат към съответното училище. Няма деление на държавни, общински и частни училища. С други думи, държавата отново финансира образованието, но родителите имат избор и училищата могат да се конкурират помежду си. Именно тази идея е многократно предлагана от ИПИ. Ето например същите принципи, предложени от ИПИ още през 2005 г. – „Образованието и изборът, който трябва да направим”. Да, сега не се говори точно за ваучери, но така разписан единният разходен стандарт ще работи по същият начин.

[1] Не липсваха и обидни квалификации по наш адрес, което едва ли може да ни изненада – все пак, самата идея на лявата демагогия е да има някакъв елемент на личностно неопределено омаскаряване по всяка възможна тема.