Пропукване на защитните тези за специализираните съдилища и структури на прокуратурата

На първо гласуване Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание  прие измененията на Закона за съдебната власт, с които се предвижда закриването на специализираните съдилища и специализираните структури на прокуратурата. Заседанието бе дълго – продължи близо 9 часа – но дебат, основан на аргументи, не се състоя. От една страна, предвождани от главния прокурор, съдиите и прокурорите от специализираното правосъдие изморително и настоятелно представяха едни и същи тези без да възприемат аргументите, изложени в подробните мотиви по законопроекта. Два критични въпроса се откроиха в писмените становища и изказванията на административните ръководители, съдиите и прокурорите от специализираните структури и заслужават да бъдат разгледани в детайли:

1. Народното събрание няма правомощието да закрие Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури и за да придобие тази компетентност е необходимо изменение на Конституцията. В допълнение на това, единствено компетентен да произведе решение е Висшият съдебен съвет;

2. Законопроектът, цитирам, „цели саморазправа със съдиите (…) уреждайки преназначаването им по специален ред, нямащ аналог до момента в съдебната система“, „репресионно, противоконституционно и по безпрецедентен начин“, по начин, по който магистратите ще се окажат „интернирани принудително“.

По първото твърдение

На конституционно ниво в чл. 119, ал. 1 е установено от кои съдилища се осъществява правораздаването в Република България, това са: Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Специализираните наказателни съдилища не са посочени изрично в основния закон. Възможност да бъдат разкрити специализирани съдилища съобразно някаква предметна компетентност по делата е предвидена в чл. 119, ал. 2 от Конституцията. Но това може да се отнася за всякаква специализация, при условие, че съществува социално оправдана полезност – специализирани по трудови спорове, детско правосъдие, търговска несъстоятелност и т.н. Видно, след като специализираните наказателни съдилища не се ползват със специална конституционна уредба, техният вид и устройство следва да се подчинят на обикновената законодателна регулация. Въпросът за конституционните изменения като необходим способ тук считам за неоснователен.

Разкриването на двете специализирани съдилища и съответните им прокуратури е извършено с акт на Народното събрание – закон за изменение и допълнение на съдоустройствения закон, обнародван в бр. 1 на Държавен вестник от 4 януари 2011 г. С него се преурежда какви са съдилищата в държавата като в чл. 67 към познатите органи на съдебната власт са добавени специализиран наказателен съд и апелативен специализиран наказателен съд. С редица други разпоредби са създадени съответните съдийски и прокурорски длъжности, определена е местната, родова и функционална подсъдност на тези съдилища. Създаденото със закон следва да бъде закрито отново със закон. Основно правомощие на Народното събрание е да  приема, изменя, допълва и отменя законите – чл. 84, т.1 от Конституцията. Очевидно такъв е и подходът на мнозинството в 47-мото Народно събрание – предлага за гласуване проект на закон.

Да проверим дали е в правомощията на Висшия съдебен съвет да закрие специализираните наказателни съдилища и съответните им структури на прокуратурата:

Съдебният съвет решава общи за съдебната власт организационни въпроси, осъществява и други правомощия, определени със закон – чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т. 8 от Конституцията. В устройствения за съдебната власт закон, в чл. 30, ал. 2, т. 7 съветът има възможността и задължението по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, да определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, да създава и закрива съдилища и прокуратури, да променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура. В това изчерпателно изброяване не са посочени изрично специализираните съдилища, каквито са наказателните такива. Тоест Висшият съдебен съвет може да закрива конкретни звена от категорията районни, военни, окръжни, административни и апелативни съдилища, но няма властта да закрие цяла функционална категория съдилища каквито са Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд. Очевидно е, че това може да стане изключително по реда на чл. 119, ал. 2 от Конституцията. Висшият съдебен съвет има правомощието да издава подзаконови нормативни актове, но не и закони. А след като съгласно чл. 119, ал. 2 от Конституцията урежда създаването на тези съдилища да става със закон, неоспоримо е правото именно на Народното събрание да закрие настоящите специализирани юрисдикции.  Така тезата, че Народното събрание няма право да закрие тези органи е необоснована.

По второто твърдение – за „саморазправата“ и „интернирането“ на съдиите и прокурорите

Да отбележим за читателите, склонни да четат скучновати правни текстове, че съдиите, прокурорите и следователите, с придобиването на статут на несменяемост, не могат да бъдат освободени поради закриване на съд или прокуратура. Те следва да бъдат преназначени в други съдилища и прокуратури. Конкретно някои от съдиите и прокурорите от специализираните юрисдикции, освен твърдението за онеправданото си положение, по време на дебата твърдяха, че преназначаването им ще ставало по невиждани и нечувани досега критерии и един вид в условия на конкурс.

С параграфи 41 и 42 от приетия на първо гласуване законопроект се предвижда следният режим на преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите от специализираните наказателни юрисдикции:

• това следва да стане по реда на чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който като общо правило от 2011 г. насам повелява това да бъде в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и без конкурс;
• при зададени от настоящия законопроект критерии, и при отчитане на приетите от ВСС през 2013 г. в изпълнение на чл. 194 от съдоустройствения закон правила как да се извършва това преназначение;
• длъжностите ще бъдат разкрити съобразно степента на натовареност на наказателните отделения на съдилищата и натовареността на прокуратурите като при повече от един кандидат за длъжност следва да се прилагат следните критерии:

А сега да сравним критериите по законопроекта с критериите на Висшия съдебен съвет от 2013 г.:

Оставям на читателя да направи своята преценка невиждани и нечувани ли са критериите на предлагания закон и дали водят до саморазправа и интерниране.

Алтернативната перспектива за преназначения би била своеволие и хаос. А те от своя страна да се изродят до това работещите в специализираните юрисдикции след закриването им да постъпят  който където си поиска без оглед на необходимост. Но това поставя в неблагоприятен режим останалите над 4000 съдии, прокурори и следователи, за да облагодетелства едни около 100 души. Оправдано ли е това?

Очевидно е, че конкуренция ще има, конкурс – не, както и повелява съдоустройственият закон.