Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Промените в Търговския закон

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

КМ: Как изглежда сега обществена система от вярвания, свързани с изпълнението на правата на кредиторите?

КС: Има неясноти по член 608 от Търговския закон. При едноличните търговци започвате да преценявате: това семейно имущество ли е или не, този човек ще плати ли някога, дали тази собственост е семейна или не, дали задълженията надвишават неговите активи и т.н. Това всичкото няма смисъл да се преценява от съда. А и търговецът трябва да е мислил предварително. В какви рамки? Една от предлаганите промени е половината от семейното имуществото да се смята за такова на "корпорацията" едноличен търговец, а другата - на физическото лице - едноличен търговец.

Иначе системата от вярвания търпи значими промени в добра насока. Самият дебат по законодателната уредба наистина не е от вчера. Започва да се създава обществена нетърпимост спрямо неплащането на дългове. Първият законодателен пробив бе т.нар. Закон "Каракачанов" "за кредитните милионери". Обявяването на списъка на тези длъжници накара част от тях да връщат заемите си и бе предупреждение за много други. Това, което не правят съда и държавните институции, на практика се замества от частната инициатива. През 1996 година Банка за земеделски кредит използва частна фирма (т.нар.борци) за събиране на вземания. В момента действа добре частен Български регистър на неизправните длъжници. Той работи по следния начин: някой закъснява с плащане на задължение, вие - независимо дали сте банка или просто делови човек - се обаждате на регистъра и казвате "имам доказателства, че този човек дължи пари"; регистърът поема ангажимента да се обади на въпросния човек, уведомява го за наличието на доказателство за задълженията му и поставя срок за възстановяването на плащанията или връщане на заема; след изтичането на този срок името на длъжника се обявява в Интернет; последният много добре знае какво следва: при възможности за сделки и договори името му няма да бъде за предпочитане. Това не е пълната функция на кредитния регистър - наяве излиза само с лошата история, а не качеството на дадена фирма или личност като длъжник.

Едно от обстоятелствата да има нетърпимост към неплащането на задължения е липсата на публичен кредитен регистър. Т.е има такъв регистър, в който кредитите са класифицирани по обеми спрямо определени критерии, посочени в Наредба на БНБ. Въпросът е, че в този кредитен регистър не може да се намери информация, типична за формирането на кредитен рейтинг, а именно кредитна история, доколко тя е добра. Българският регистър на неизправните длъжници променя средата в много положителен смисъл, но има още какво да се прави.

Много важно за правилното функциониране на системата е кредиторите да се градират по един критерий. Традицията в частните сделки у нас и при всички сделки в повечето страни е кредиторите да се определят по важност спрямо обема на вземанията. В България обаче има решение на Конституционния съд, което казва, че държавата има предимство пред останалите кредитори.

Когато държавата действа като кредитор от последна инстанция или като стоков кредитор (дава някому ресурс, без да събира плащанията) и едновременно с това гони дребните хора, които например не си плащат тока, оставяйки на мира големи предприятия-длъжници на плащания за ток, газ, ж.п превоз, пристанищни услуги и пр., тогава тя просто разлага моралната среда, в която се прилага закона.

Ако аз съм съдия и в тази морална среда при мен дойде дело на едноличен търговец или семейство, което има задължения, аз ще се изпитвам угризения на съвестта, че ще трябва да реша с цялата твърдост на закона по повод щети, които са относително малки в сравнение с онова, което правителството толерира като допустимо поведение на длъжник.

Ако се върнем на темата, законът и сега се прилага относително добре спрямо частните предприятия. Проблемът са държавните предприятия и тяхното съществуване, от една страна, като неизправни длъжници в продължение на години, и от друга - функционирането им като проводници на социална политика и стокови банкери.

ХИ: Става дума за "Плама", Варненската корабостроителница, Балкан.

КС: Има и частни адресати на такава политика, например предприятия като Кремиковци.

КМ: Г-н Иванов, дайте юридическия поглед на проблема. Накрая съдът излиза виновен, че не си върши работата - няма ясни критерии, процедурата е тромава, пречи някой или нещо.

ХИ: Като правило страната обира негативите, без наистина да може да се докаже докъде съдът заслужава да бъде порицаван. Очевидно е, че съдебната система в България е доста слаба чисто институционално и много работа трябва да се свърши в тази посока. Администрацията в Министерството на правосъдието е доста амбициозна и прави промени в това отношение. Аз съм голям оптимист, макар нищо бързо да не може да се случи. Има обаче един философски въпрос: каква несъстоятелност ни трябва? Такава, която е оставена на съда и на синдика, и те са институциите и лицата, които вземат крайните решения, или несъстоятелност, която зависи от инициативата на кредиторите и които според закона при някакви правила ще могат да осъществят своите права.

Когато говоря за липсата на анализ не твърдя, че никой никога не се е занимавал с анализиране на несъстоятелността и на практиката на съдилищата по този въпрос. Не знам обаче в България да има направени изменения, които да са стъпили на конкретна оценка.

КС: Според мен много е важно да има достатъчен период за проверка на дадена промяна и да се обсъди от всички заинтересовани страни. Донякъде това трябва да бъде практика, когато е възможно. Министър Василев започна такова обсъждане, което не пое предложенията и нямаше значителна аргументация по повод първоначалната идея. Надявам се, че този път това слушане да се превърне в нормална процедура на оценка на възможните добри и приложими варианти.

КМ: Други въпроси, повдигнати от министър Василев, са дали да има оздравителен план или кредиторите да уреждат отношенията си с извънсъдебни споразумения; дали синдици могат да бъдат и юридически лица; създаване на специални търговски съдилища. Кое Ви звучи най-разумно?

ХИ: Синдикът е ключова фигура и има големи правомощия. Според мен има място да се мисли как да се активизират кредиторите, защото несъстоятелността не е нищо повече от правила, при които кредиторите и длъжникът трябва да се разберат как да си уредят отношенията. Тук стигаме до оздравителния план. Той по замисъл е едно съдебно споразумение, защото съдът трябва формално да установи дали са налице някои белези, след като кредиторите го одобрят. Без тяхното одобрение няма начин да се постигне оздравителен план.

Налице обаче е и друг въпрос: като говорим за оздравителен план кого ще оздравяваме, възможност за кого е този план. Тази възможност дали е равна по важност на удовлетворяването на кредиторите или всъщност е подчинена на интересите им. В практиката няма единодушие по въпроса дали тези две цели на закона са йерархично дадени или са еднакви по важност. За мен е ясно, че процедурата по несъстоятелност трябва да обслужва интересите на кредиторите и след това да даде възможност на длъжника да се оздрави.

КС: Публичният интерес е да има ред в тези неща, за да може за се изпълняват договорите и да има относително бързо производство на благосъстояние. От друга страна, когато някой ми дължи 10 лв., не ме интересува неговото състояние; когато ми дължи 100 лв. - това е въпрос, по който може да се мисли; но ако ми дължи 3000 лв., ще съм крайно заинтересован от неговото положение, докато трае периода на договора.

Кредиторите са тези, които трябва да преценят дали здравето на длъжника е по-важно, отколкото е разпределението на това, което е останало от неговия живот. А съдът може и трябва да осигурява правилното прилагане на правилата и защитата на интересите на всички, които са включени в дадения процес, доколкото те могат да бъдат повече от едно лице.

КМ: Има ли значение дали синдиците могат да бъдат и юридически лица? Сега са физически лица и се твърди, че имат голям интерес от проточване на процедурата, а това забавя процеса, а ако са юридически ще става по-бързо?

ХИ: Този въпрос има дълга история. Според мен натежава мнението да се позволи на фирми да се явяват като синдици при необходимите гаранции. Причините, поради които се критикува тази идея, са в размиването на отговорността за това кой всъщност ще е виновен при проблем и как де се съберат парите? В България има много синдици, за които няма никакъв надзор, много малко стимули за тяхната работа. Много малко от тях разглеждат това да са синдици като професия, която дълготрайно да упражняват.

Ако Вие сте човек, на който един път в живота ви се пада да ликвидирате някакво предприятие, не се знае как ще се държите.

КМ: Кристалбанк е кристален пример в това отношение. Нещо принципно в този пакет идеи е създаването на специални търговски съдилища и съкращаване на сегашната процедура. Дали това ще помогне на ефективното правораздаване при търговските спорове? Това е един от мотивите в докладите за България - това се посочва като повод тя да не бъде окачествявана като функционираща пазарна икономика. Ако създадем такива специални съдилища, това ще реши ли проблема? И какво би трябвало да представляват те?

КС: Специалните съдилища приличат на магическо решение. Ако те се задръстят по този начин, какво става тогава? Детайлите трябва да са ясни. В самия статут на синдика има няколко неща, например дълго време е неясно кой плаща на синдика да си върши работата.

КМ: Идеята сега е те да взимат процент от продажбата на активите.

КС: Много е важно още и това, че досега за решението на кредиторите се изисква мнозинство от 2/3 гласове, сега идеята е това изискване да се сведе до половината от гласовете.

Х.И: Търговските съдилища са възможен път да се реши проблема с това, че в България съдебната система е натоварена с твърде много работа, а получава твърде малко ресурси, има много малко специализации при съдиите. Ние успяхме да засегнем около 1 / 10 от проблемите за несъстоятелността. Не може да се очаква от съдии, които гледат разводи, общи договори и изведнъж несъстоятелност да могат да преценяват всеобхватно.

КМ: Как изглежда тяхната специализация?

Х.И: Всеки добър юрист може да бъде съдия по несъстоятелност, така че подборът е важен, образованието - също. Етичните стандарти, които се прилагат спрямо тях и контрола за етичното им поведение, са много важни като гарант за това общество да им има доверие.

КМ: От какви други проблеми се нуждае търговското законодателство?

Х.И: То се нуждае от множество промени. Ние сме на етапа, на който има нужда от увеличаване на институционалния капацитет, множество малки и добре обмислени промени. Много от предложенията на министерството на икономиката са добра крачка в тази посока. Те просто трябва по-добре да се обсъдят и да се даде повече време. Аз лично много харесвам идеята кредиторите да могат да се откажат от извършването на оценка на активите, защото това е социалистическа измислица, че някой може да оцени активите и това да е основа за някакви решения. Въпросът е кой ще поеме отговорността за решението тези активи колко струват.

К.М: Обединяваме се около мнението, че предложените промени са разумни, част от тях даже са закъснели, но трябва по-добре да се обмислят и да се приложат в по-голям пакет, който да реформира сегашното търговско законодателство.

К.С: Да, и доколкото става дума за втори случай на такова публично обсъждане не е лошо тази случай да постави началото на структурирана традиция, в която мненията на заинтересованите страни се вземат под внимание от този, който е инициирал законодателството. Важно е също и записите на такива публични обсъждания да съпътстват обсъждането на закона, включително и в Народното събрание. Когато народните представители виждат само текстовете, предложени в законопроекта за промяна, те няма да знаят или ще е трудно да преценят по какъв начин те отразяват съществуващото положение и какви са били възможните хипотези.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!