Прокуратура по руски или румънски модел
На 21 октомври е крайният срок, в който депутати могат да внасят предложения за промени в Конституцията. Дали някой ще се осмели да обели дума за прокуратурата? Същата, която има 6% обществено доверие (според представително проучване от юни 2015 г. на Алфа Рисърч), която е свръхцентрализирана и копира казармения модел на съветската система/сега руска/?
При разписването на текстовете в конституцията касаещи прокуратурата, българският законодател е решил да препише прилежно от Руската конституция:
|
Чл. 129 от Конституцията на Русия: „Прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана структура, прокурорите са подчинени на по-горестоящите прокурори и на Главния прокурор на Руската федерация.” Чл. 136 от Закона за съдебната власт на България Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на Главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура”. |
Както коментирахме неотдавна и в друга статия, румънският модел е противоположен – прокурорите са оперативно самостоятелни, забранени са писмените указания, а контролът на по-горестоящите прокурори е само по законосъобразност, но не и по целесъобразност. В българския закон за съдебната власт са развити до феодализъм правомощията на по-горестоящия прокурор и на главния прокурор, но основанието за това е най-вече в чл. 126 на българската конституция. В него е записано, че Главният прокурор упражнява надзор за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори. Неясното съдържание на института „методическо ръководство“, заедно с текстовете в Закона за съдебната власт, оставя в ръцете на Главния прокурор власт, която не само на гражданите, но и на изявени юристи се струва неконтролируема и безгранична. През 2005 г. проф. Мария Петрова дава особеното си мнение по отказа на Конституционния съд да тълкува именно този институт – „методическо ръководство“, като казва:
|
„…но (законодателите) не са конкретизирали съдържанието на двете общи понятия: надзор за законност и методическо ръководство и не са определили изрично всички правомощия на Главния прокурор. Съдържанието на тези правомощия не може да се изведе от разпоредбите на ЗСВ, които се отнасят до висшестоящите прокурори. Едва ли може в близко бъдеще да се очаква по законодателен път да се изяснят тези понятия… Убедена съм, че имаше правен и обществен интерес от тълкуването на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.“ Съдия Мария Павлова, конституционно дело 10 от 2005 г. |
Въпросът за прокуратурата не е само експертен, а основен за държавността. Добре е да се преразгледа „руският модел“ и да се анализират и възприемат полезните принципи и работещите практики в Европа, една от които е тази в Румъния. В тази посока ни водят и самите резултати:
- В Румъния има явни резултати на прокуратурата в борбата с корупцията: за 2014 г. са осъдени 1 министър-председател, 2 министри, 5 депутати, 45 директора на публични институции, 24 кметове на общини. За 2013 г. са били осъдени 2 министри, 6 депутати/един от тях е бил председател на правната комисия в Парламента/, 2 председатели на общински съвети, 18 кметове. (Източник: Отчет на дирекция „Антикорупция“)
- В Русия има явни резултати на прокуратурата в борбата с гражданското общество и опозицията:
1. Делата срещу опозиционера Алексей Навални от 2013 г. и 2014 г. и срещу брат му Олег Навални от 2014 г.;
2. Искането за екстрадиция на руския активист-опозиционер и социален предприемач Николай Кобляков – 2014 г.;
3. Присъдата срещу Константин Лебедев – 2012 г. Бивш член на комунистическата партия, който през 2005 г. основава движение „Смена”, а по-късно става депутат от опозиционната коалиция „Другая Россия”;
4. Присъдата срещу Сергей Удалцов от 2014г. – ляв опозиционен лидер, един от водачите на протестното движение през 2011-2013г.
Проверките на българската прокуратура срещу журналисти и граждански активисти за последните 2 години също се оказаха доста по-сполучливи от борбата с корупцията.
Не сме открили и няма да открием „топлата вода” в сферата на наказателното производство. Въпросът е кой от двата модела иска българското общество – румънски/европейски/ или съветски. От отговора на този въпрос зависят и резултатите, както е видно по-горе. Дебатът за Конституцията обаче бе приглушен и поставен единствено на плоскостта „разделяне на ВСС”. Последното безспорно би било важно постижение, ако съдийската и прокурорската колегии могат да кадруват независимо една от друга – нещо, което все още е под въпрос. В тази посока е и докладът на Венецианската комисия, който макар и секретен/неясно защо!/ все пак изтече като информация в медиите. Една от констатациите в него е, че реформите са недостатъчни и че държавното обвинение в България е наследило модела на институциите от тоталитарния период.
На 13 октомври бе представен 11-ия брой на изданието „Юридически барометър”. Самото събитие се превърна в 3-часова дискусия за промените в Конституцията. Бяха защитавани десетки предложения за реформи, но не и някаква теза за работата на прокуратурата. Проф. Пенчо Пенев сподели, че е един от хората, които са писали глава 6 на Конституцията („Съдебна власт“), но професионалният му опит след това е показал, че тя има много недостатъци, които последващите поправки не са преодолели.
Твърде възможно е и с предстоящата 5-та поправка на конституцията тези недостатъци отново да не бъдат премахнати след „историческия компромис“ със статуквото.
