Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2013: Обща бюджетна рамка

Автор: ИПИ / 12.10.2012
Оцени тази статия:

Въпреки количествените промени в разходната и приходната си част, Бюджет 2013 е може би първият от няколко години насам, който не предполага никакви сериозни качествени промени в статуквото, т.е. никакви реформи. Дори обратното, наблюдава се отстъпление по отношение на заявения план за постепенно намаляване на дефицита до 0% през 2015 г., както и по отношение на предишни обещания, че преките данъци няма да се вдигат. Планираният дефицит за 2013 г. като % от БВП е същият, както и заложеният за 2012 г.: 1,3% от БВП. На всичко отгоре рискът този дефицит догодина да бъде прехвърлен е значителен, т.е. може да отидем дори на обратния вариант да разширяваме дефицита, вместо да го свиваме. Тежестта от преките данъци отново се увеличава – както по линия на поредното вдигане на минималните осигурителни прагове и увеличаването на максималния праг с 10% до 2200 лева, така и по линия на предложението за налагането на 10% данък върху доходите от лихви по депозити на граждани.

Бюджетът съдържа и редица противоречия. От една страна бюджетът залага изцяло на ръст на потреблението, което да генерира повече косвени данъци за финансирането на увеличените пенсии и други социални плащания. От друга, обаче, изключително вредните политики на пазара на труда, като постоянното вдигане на минималната работна заплата и увеличаването на минималните осигурителни прагове работят точно в обратната посока,  въпреки постоянния спад на заетостта от 2009 г. насам. В допълнение от началото на 2013 г. се предвижда и увеличение на максималния праг. По-високите разходи за труд неизбежно водят до съкращаване на работещи или до увеличаване на сивия сектор, което със сигурност не е в услуга на данъчно-осигурителната система.

Ако допуснем хипотетично, че увеличените пенсии изцяло ще отидат за потребление, а то бъде обложено с ДДС (приемайки, че пенсионерите традиционно не консумират много акцизни стоки), то 600-те млн. лева повече за пенсии ще донесат 120 млн. лева повече приходи от ДДС. Дори и да се отчете действието на някакъв мултипликатор за тези 600 млн. лева, то пак съвкупните приходи от ДДС няма как да достигнат планираното увеличение с около 800 млн. лева на приходите от ДДС през 2013 г. без ръст на потреблението на не-пенсионерите, т.е. най-вече работещите и зависимите от тях.[1]

А както споменахме, ситуацията на пазара на труда от началото на кризата изобщо не е розова. Наистина, темпът на свиване на заетостта се забавя през последните месеци и може би скоро броят на заетите ще удари дъното, но по-горе изброените политики в никакъв случай няма да спомогнат за увеличението на работещите догодина. Между другото, дори и самото правителство залага на спад на заетостта с 0,1 процентни пункта догодина. Предвид тези очаквания, е най-малкото странно да прогнозираме сериозен ръст на потреблението, защото за да има потребление, на първо място хората трябва да имат работа и растящи доходи.

Другият сериозен „подводен камък” в бюджета за 2013 г. е изходната база за сравнение от 2012 г. Тази година приходите от ДДС и акцизи нараснаха основно заради резкия скок на цените на горивата. Но предвид очакванията за стагнация или рецесия в ЕС тази година и минимален растеж догодина, както и поредната вълна от корекции надолу в прогнозите за глобалната икономика 2012-2013 г., цените на горивата догодина биха могли да паднат, което не само няма да спомогне за повече приходи от непреки данъци, а тъкмо напротив.

В крайна сметка, ако заложените приходи не се изпълнят, вариантите пред правителството са следните:

1/ Рязане на разходи „на пожар” през втората половина на годината - там, където това е възможно. Това вече го видяхме през 2009 г., когато правителството спешно изпрати указания до министрите да предложат орязване на техните разходи с 15%, за да се ограничи дефицитът.

2/ Толериране на по-голям дефицит, стига да не превишава максималния размер от 2% от БВП, заложен като фискално правило в закона за устройството на бюджета.

3/ Превишаване на 2% лимит за дефицита, въпреки закона. Тук е важно да се отбележи, че правилото за 2%-тен дефицит се отнася за планирания дефицит, т.е. за този, който е заложен в закона за бюджета. Никъде в закона не са предвидени последствия или коригиращи действия, ако отчетният дефицит е повече от 2%, така че този вариант също принципно е възможен.

4/ Превишаване на 3%-тния максимален дефицит, след който ще се задейства европейската процедура по свръхдефицит. Малко вероятен сценарий, тъй като все пак от 1,3% до 3% има голяма разлика (от около 1,4 млрд. лева).

В крайна сметка, това, с което разполагаме, е един високорисков бюджет в силно несигурна външна и вътрешна икономическа ситуация, без буфери или други резерви срещу възможното неизпълнение на приходите. Възможността този бюджет да се издъни, е голяма, а най-жалкото е, че се пропилява поредният шанс да правят реформи в най-скъпите и в същото време, най-проблемни сектори – силови ведомства, здраве и пенсионна система.

Ето и няколко въпроса по цялостната рамка на бюджета, на които би било хубаво да отговори при предстоящите дебати:

  • Какъв е „резервният план” на правителството при положение, че заложеният ръст на потреблението не се случи и приходната част не се изпълни?
  • Кога ще се пристъпи към по-смели реформи в най-проблемните сфери, които гълтат и най-много бюджетни пари – сигурност, здраве, пенсии?
  • Какви мерки смята правителството да вземе, за да насърчи създаването на заетост в реалния сектор и преодоляването на кризата на пазара на труда?

 


[1] Ако можеше благодарение на т.нар. разходни мултипликатори с 600 млн. лева увеличени пенсии да се предизвика такъв ръст в БВП, който да генерира 800 млн. лева повече приходи в бюджета от ДДС, то тогава можем да направим всички пенсии по 2000 лева примерно, да ги финансираме с полученото ДДС и дори и да ни остане част от събраното ДДС за други разходи. Но това е прекалено хубаво, за да е истина.