Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2012: Приходи и данъчна политика

Автор: ИПИ / 28.10.2011
Оцени тази статия:

През 2012 г. консолидираните приходи са заложени да достигнат 28,7 млрд. лв., което номинално е повече спрямо предходните години и с 2,5 млрд. лв. повече спрямо заложеното през 2011 г. Причината за този ръст се крие предимно в притока на средства от ЕС, като през следващата година са заложени 3,8 млрд. лв. помощи от ЕС, спрямо 2,1 млрд. през текущата 2011. Останалият около 850 млн. лв. ръст е по отношение на данъчните приходи – повече приходи от ДДС, акцизи и подоходен данък. Въпреки това данъчните приходи все още не могат да достигнат рекордните нива от 2008 г.

 

Консолидирани приходи и БВП (млн. лв.)

Източник: Министерство на финансите

 

На графиката ясно се вижда как се движат БВП и консолидираните приходи в периода 2000 – 2012 г. Вижда се и настъпването на кризата през 2009 г., което срива както икономиката, така и приходите в бюджета – основно данъчните приходи. За да илюстрираме колко различни са реалностите и очакванията сега спрямо средата на 2008 г., когато криза нямаше, е достатъчно да погледнем към прогнозите на Министерство на финансите от преди кризата. В Средносрочната фискална рамка 2009 - 2011, писана през месец май 2008 г., са заложени очаквани приходи през 2011 г. от 39 млрд. лв. – с 13 млрд. лв. повече спрямо реалностите от текущата година. Тази прогноза обаче се сблъска с реалността още през следващата година.

Резкият спад и последвалото възстановяване на приходите през последните години, бе придружено от сравнително стабилна данъчна политика. Всъщност в отговор на кризата в нито един момент не бяха намалени данъци. Пробваха се какви ли не мерки, но намаление на данъци просто нямаше. Подоходните и корпоративни данъци се запазиха на познатите ставки, ДДС не се промени, акцизите скочиха, осигуровките бяха увеличени посредством минималните осигурителни прагове, имуществените данъци бяха увеличени също с административни мерки, въведоха се нови данъци – като туристически данък и данък върху застрахователните премии, държавни и общински такси също скочиха. Подобна е и картината за 2012 г. – запазване на основните данъци, но вероятно покачване на някои акцизи, по-високи осигурителни прагове и предложени нови данъци, в случая за онлайн залаганията.

 

Приходи по пера 2012

Проектобюджет 2012 залага по-малко приходи от преки данъци спрямо програмата за текущата година. Причините за това се крият в корпоративното облагане и в осигурителните вноски за ДОО:

- Залагат се близо 120 млн. лв. по-малко приходи от корпоративни данъци спрямо програмата за 2011 г., което отразява реалностите от текущата година, а именно бавното възстановяване и трудностите пред бизнеса в страната. Приходите от корпоративни данъци няма да се изпълнят през тази година, което е и причината те да се коригират надолу за следващата.

- Приходите от осигурителни вноски за ДОО са заложени с близо 200 млн. лв. по-малко спрямо програмата за 2011 г. Въпреки, че през 2012 г. се залага ръст на икономиката, в т.ч. на заетост, увеличени са минимална заплата и минимални осигурителни прагове, приходите от осигуровки са заложени надолу. Това отново показва, че разчетите за 2011 г. са били сбъркани и няма да се изпълнят. Към това води и друг факт – без промени в осигурителната политика, приходите от здравни вноски се запасват на практика същите, докато приходите от вноските за ДОО се коригират надолу. 

При приходите от подоходни данъци за пореден път е заложен ръст, в случая с около 150 млн. лв. През последните години приходите от подоходни данъци се запазиха стабилни и дори нараснаха, правейки ги най-стабилното перо в бюджета на страната. Приходите от корпоративни и подоходни данъци традиционно са сравними като пера, но от началото на кризата нещата се промениха и приходите от подоходни данъци вече изпреварват приходите от корпоративни данъци – разликата вече е близо 700 млн. лв. в заложеното за 2012 г. 

Приходите от косвени данъци за 2012 г. са заложени с близо 1 млрд. лв. повече спрямо програмата за 2011 г. Това нарастване идва от повечето заложени приходи от ДДС и акцизи, като тук очакванията за растеж на икономиката и раздвижване по отношение на потреблението играят ключова роля. Прави впечатление и че приходите от акцизи се залагат на рекордно ниво – повече от събраното през 2008 г.

По отношение на имуществените данъци също се залага ръст. През последните години местните власти се финансират основно именно чрез имуществени данъци и тенденцията за покачване на този тип приходи е обяснима.

Заложените неданъчни приходи се запазват на сходни нива с текущата година. По-малко са приходите от БНБ за сметка на по-високи приходи от такси и собственост. Приходите от такси вече надвишават 1,6 млрд. лв., което е повече от приходите от корпоративни данъци.

Помощите от ЕС играят все по-важна роля, като ако заложеното в Бюджет 2012 се изпълни, то притокът на средства от ЕС ще бъде повече от приходите от корпоративни и подоходни данъци взето заедно. Това е предизвикателство и за администрацията, чиято работа е от ключово значение за усвояването на тези средства.

 

Препоръки

Препоръките по отношение на приходите и данъчната политика са изцяло обвързани с възстановяването на икономиката и създаването на нови работни места – и едното, и другото не могат да бъдат стимулирани с по-високи данъци. Ето някои предложения:

- Да се отложат всички покачвания на акцизи за всякакъв тип стоки

- Да не се налагат нови данъци – конкретно да не се облагат онлайн залаганията

- Да се премахнат наскоро въведените нови данъци – конкретно данъкът върху застрахователните премии

- Да се премахне данък дивидент и да се намали данъка върху ЕТ от 15 на 10% - така всички доходи и печалби ще се облагат с 10%

- Да се въведе нулев данък върху реинвестираната печалба – това ще стимулира инвестициите и ще създаде работни места

- Да се премахнат различни данъчни преференции – като тази за млади семейства с ипотечен кредит

- Да се намали осигурителната тежест – било чрез по-ниски вноски или премахване на минималните осигурителни прагове

- Да се премахнат други безсмислени данъци – като данъкът върху наследствата, който не носи никакви приходи.

Всички тези мерки са насочени към опростяване на данъчната система и по-ниски данъци за гражданите и бизнеса. Неслучайно фигурират и преференциите – те са облекчение за определени групи от обществото, но тежат на всички останали. Така направените предложения няма да сринат бюджета, но ще създадат предпоставки за повече инвестиции и повече заетост.

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2012 – преглед и коментар (pdf) на Институт за пазарна икономика.